Няма бира, а сърцето ми направо спира!“ Кой не знае

„ Няма бира, а сърцето ми напряко стопира! “ Кой не знае известния шлагер на Васко Кръпката? Всеки мъж си мечтае за море от бира, само че такива просто не съществуват в природата. Но пък бироропроводът не е фантазия, а действителност. Според слуховете, подобен водопровод с бира, и то безвъзмезден, е имало в къщата на известния датски физик Нилс Бор.

Ето каква е легендата

Пивоварната „ Карлсберг “ била известна в Дания освен с качеството на своята напитка, само че и с необятното си спонсорство. През 1911 година компанията заплаща за образованието на млад, само че доста надарен физик Нилс Бор в чужбина, а през 1920 година, с поддръжката на същия Карлсберг, Бор открива Института за теоретична физика в Копенхаген.

Истинската популярност заа учения настава през 1922 година, когато той получава влиятелната Нобелова премия за достиженията си в проучването на структурата на атома. Признателни сънародници, горди със своя нашенец, безусловно го затрупали с дарове.

Но Нилс Бор получи най-приятната изненада от своя дълготраен настойник, компанията Carlsberg. Ръководството на пивоварната подарило на нобеловия лауреат къща, ситуирана до завода.

Но това не е всичко: от пивоварната до къщата бил положен водопровод, през който се доставяше прясна бира 365 дни в годината и 24 часа в денонощието, задоволително било единствено да завъртите крана. Освен това напитката беше безусловно безвъзмездна.

Ученият бил свенлив човек, постоянно отхвърляше дарове, само че не могъл да устои на такова прелъщение. Не е изненадващо, че учени от цялостен ​​​​свят обичали да посещават къщата на Нилс Бор, пробвайки прясна бира и се възхищавали на щедростта на донорите.

През 1961 година датският физик, който към този момент е над 70-годишен, посетил Съветския съюз, където инцидентно опитал гордостта на руските пивовари – бира Жигулевское. Естествено, незабавно го попитали дали харесва руското пиво? Възрастният академик се усмихнал лукаво и споделил: „ Важното е, че не е Tuborg. Той незабавно изясни, че в Дания Carlsberg финансира физиците, а Tuborg финансира филантропичните служащи. Учените се пробват да не разстройват своите настойници, по тази причина пият единствено „ вярната “ бира.

Чудесна история, но…

Историята за тръбопровода посред къщата е чудесна и за нея са писали Forbes, Money Control и Guardian и Vinepair. Това би била изцяло подобаваща премия за някой, който ни оказа помощ да изградим главните си знания за това по какъв начин работи Вселената. Единственият проблем с тази история е, че не е изцяло вярна.

„ Историята за крана за бира на Бор е градски мит или в най-хубавия случай смешка на някои от неговите съвременници “

, споделя доктор Кристиан Джоас пред списание Vinepair, добавяйки, че знае много неща за Нилс Бор. Джоас е шеф на архивите на Нилс Бор и доцент в отдела за научно обучение в университета в Копенхаген.

„ През 30-те години на предишния век бирата, минаваща през тръби от десетки метри или повече, сигурно би имала неприятен усет и можем да кажем сигурно, че подобен водопровод не е съществувал, само че е правилно, че Нилс Бор е получавал доживотна лихва от Карлсберг Пивоварна под формата на бурета, бутилки и каси с бира, които са му доставяни от 1932 година до гибелта му през 1962 година “

Според Джоас Бор се реалокира в почетната резиденция на Карлсберг през 1932 година, която в началото е издигната за Якоб Кристиан Якобсен, създателят на пивоварната Карлсберг. Къщата не е била подарена на Бор, както се споделя в градската легенда, само че той е имал правото да я употребява цялостен живот.

Има и различен виц за този случай. Именно, откакто се преместил в къщата покрай Нилс Бор, представител на пивоварната се отбил при него и го попитал какъв брой бири дневно желае да му се доставят. Бор казла: 12, мислейки за бутилки, само че пивоварната почнала да му доставя по 12 каси дневно и това траяло известно време, до момента в който недоразумението било поправено.

А що се отнася до произхода на историята за тръбопровода за бира в къщата на Бор, най-вероятно отговорен за нея е Мартин Полиакоф, професор по химия в университета Нотингам, който има канал за периодически видеоклипове в You Tube

През 2011 година той разгласява видео, в което разисква произхода на детайла борий, кръстен на Нилс Бор, и загатва градската легенда за бирата. Когато го попитали от кое място я е чул, той дава отговор, че я е чел в книгата на Ричард Роудс „ Създаването на атомната бомба “.

В тази книга обаче въпросната история не съществува, тъй че остава Полиаков да е чул историята от различен източник или че историята за персоналния водопровод за пенлива течност на Бор е резултат от въображението на някакъв изобретателен повествовател. Във всеки случай се трансформира в незаместим виц за богатия живот на известния академик.