Битката при село Ключ белязва България
Няма българин, който от детска възраст да не е съпричастен към трагичната орис на цар Самуил. Разгромен от византийския император Василий ІІ, Самуил умира от сърдечен удар при типа на своите 15 000 ослепени бойци. Те били пленени в борбата при Беласица, известна още като борбата при с. Ключ. Станала е на 29 юли 1014 година Заради нечуваната си свирепост Василий ІІ получава прозвището Българоубиец. Самуил умира на 6 октомври 1014 година, два дни откакто при него идват чудовищните върволици на ослепени бойци.
През целия си живот Самуил се съпротивлява против Византия. Успява да върне огромна част от българските територии и да ги разшири - по негово време средновековна България е била най-голяма, въпреки и краткотрайно. Постоянното му противоборство с Василий ІІ и битката му за самостоятелна и мощна България обаче приключват злополучно и слагат началото на края на Първото българско царство.
През 1009-1013 година Самуил издига огромно дървено барикада с дължина 8 км, започващо от планината Беласица, на юг от с. Ключ и до Огражден на север. Това е било единственото място в региона, през което ромеите са могли да нахлуят с войски към вътрешността на страната. Царят решил да затвори клисурата с преградни стени.
При следващия си поход през лятото на 1014 година Василий II е спрян пред тези укрепления. Българските войски неведнъж отбиват опитите на византийците да завладяват преградата с фронтално нахлуване. Един от предводителите на византийските отреди потегля в обход на укрепленията по планинските пътеки към билото, съумява да откри път към българските позиции и атакува в тил бойците на Самуил, до момента в който Василий ІІ ги нападна фронтално. Изненадани, българите са разгромени, огромна част от бойците са пленени. Самият Самуил е ранен, само че престолонаследникът Гаврил Радомир го избавя, като го качва на седлото на личния си кон и го води в укрепения град Прилеп.
След провалянето при Ключ обаче Гаврил Радомир бързо съумява да провежда оживелите български сили и да обезврежда по-нататъшното нахлуване на византийците. Любимецът на император Василий II попада в устроена от Гаврил Радомир засада и пада погубен. Това вбесява дотам императора, че той подрежда да бъдат ослепени пленените 15 000 български бойци като на всеки 100 е оставен един с едно крепко око, с цел да води другите по пътя към дома. Когато ослепената армия доближава Преспа, гледката по този начин поразила Самуил, че той получава сърдечен удар и два дни по-късно умира.
Допринасяйки за рухването на България под византийска власт, Беласишката борба се отразява и върху ориста на сърбите и хърватите, които са принудени да признаят върховенството на византийския император след 1018 година Така Византийската империя възвръща границите си от Дунав до Пелопонес и от Черно до Адриатическо море.
През целия си живот Самуил се съпротивлява против Византия. Успява да върне огромна част от българските територии и да ги разшири - по негово време средновековна България е била най-голяма, въпреки и краткотрайно. Постоянното му противоборство с Василий ІІ и битката му за самостоятелна и мощна България обаче приключват злополучно и слагат началото на края на Първото българско царство.
През 1009-1013 година Самуил издига огромно дървено барикада с дължина 8 км, започващо от планината Беласица, на юг от с. Ключ и до Огражден на север. Това е било единственото място в региона, през което ромеите са могли да нахлуят с войски към вътрешността на страната. Царят решил да затвори клисурата с преградни стени.
При следващия си поход през лятото на 1014 година Василий II е спрян пред тези укрепления. Българските войски неведнъж отбиват опитите на византийците да завладяват преградата с фронтално нахлуване. Един от предводителите на византийските отреди потегля в обход на укрепленията по планинските пътеки към билото, съумява да откри път към българските позиции и атакува в тил бойците на Самуил, до момента в който Василий ІІ ги нападна фронтално. Изненадани, българите са разгромени, огромна част от бойците са пленени. Самият Самуил е ранен, само че престолонаследникът Гаврил Радомир го избавя, като го качва на седлото на личния си кон и го води в укрепения град Прилеп.
След провалянето при Ключ обаче Гаврил Радомир бързо съумява да провежда оживелите български сили и да обезврежда по-нататъшното нахлуване на византийците. Любимецът на император Василий II попада в устроена от Гаврил Радомир засада и пада погубен. Това вбесява дотам императора, че той подрежда да бъдат ослепени пленените 15 000 български бойци като на всеки 100 е оставен един с едно крепко око, с цел да води другите по пътя към дома. Когато ослепената армия доближава Преспа, гледката по този начин поразила Самуил, че той получава сърдечен удар и два дни по-късно умира.
Допринасяйки за рухването на България под византийска власт, Беласишката борба се отразява и върху ориста на сърбите и хърватите, които са принудени да признаят върховенството на византийския император след 1018 година Така Византийската империя възвръща границите си от Дунав до Пелопонес и от Черно до Адриатическо море.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ