Кога и кой ме записа в училище за деца със „специални нужди“?
Някой ми е извъртял заплашителен номер и, без да схвана, ме е записал в учебно заведение за деца със специфични потребности. Събуждам се една заран и чувствам времето едно такова… изключително – облачно с опция за полудяване. 22 градуса, усеща се…
… като сценаристите да не са си пили хапчетата. Сà, знам, че е доста работа – това да дирижираш цяла страна, само че „ филмът “ стартира да страда от неналичието на сценарна мисъл над равнището на съвеЦки филм.
Седмицата (поне работната ѝ част), която свършва през днешния ден, не беше разочароваща за търсачите на музи за сюрреалистични сюжети. Да забележим какво ни/ви държа вниманието…
***
„ Репортери без граници “ и Асоциацията на Европейските публицисти, за разлика от беге обществото, се разтревожиха от положението на медийната среда в България и на няколко пъти се пробваха да разсънят тоя „ Юнак балкански “ обществото, от сън да се разсъни, само че към този момент – безрезултатно. Вероятно гроздовата е била менте и няма пробуждане. Лекарите показаха подозрение, че може би става дума за положение на будна кома, а продуцентите на „ Живите мъртви “ пък избраха локация за фотосите на идващия сезон. Точно по този начин – България. Според тях щяло да им излезе доста на ниска цена, тъй като нямало да употребяват специфични резултати и CGI, изключително за статистите.
В Русия пък един ТВ водещ Дмитрий Кисельов, общоприет (ехейй…) шеф на МИА „ Россия сегодня “ сподели, че „ Русия е международен първенец по независимост на словото “. Според водещият сега в Русия има „ безбрежна независимост на словото “.
Усещам, че и тук някой се пробва да преследва резултата на същото възприятие за комизъм.
***
Около 300 съдии пък (не футболни, съдии от съдилища) се пробваха да приказват на коматозния пацент – обществото, и да го накарат да прогледне, че сега всякакви политици и мощни на деня го баламосват, само че към този момент триумфът е колкото на Стивън Сегал да завоюва Оскар.
Магистратите непосредствено и в прав текст упрекнаха държавното ръководство, че не подсигурява независимостта на съда, а и че основава предпоставки за операции, закани, разпра и всичко, което няма нищо общо с демокрацията и държавността от 21 век.
Чакаме реакцията на коматозния пациент.
***
Ценко Чоков се кандидатира за кмет, а българите към момента гледат риалити шоута по тв приемника, с невъобразим хъс – като все едно да гледат парламентарния надзор, на който хан Аспарух дава отговор къде възнамерява да прави страна през 681 година
Същевременно други претенденти започнаха предизборна пропаганда, залагайки на носталгията по соца, употребявайки пощенски картички от онва-време-кога-бозата-беше-шес-стинки, а Икарусите – връх на автомобилната и транспортна промишленост за масите, както и на обществената активност, като цяло, в обществото на планетата и оттатък нея. Което ме накара да се замисля за следното: сà… социалисти и комунисти, родни чегевари и партизани от запаса отново го удариха на сломяваща всяка опозиция на страстите носталгия по предишното. Сега го играят „ какъв брой хубаво беше “, а едно време („ светлото бъдеще “ беше рефренът тогава) същите си играеха на „ какъв брой хубаво ще бъде “…
… какво пропуснахме? Мигнахме и се оказа, че сме го пропуснали светлото бъдеще да остане в близкото минало. Чувствам се прецакан. Или нещо – групово – сме доста тъпи, или май някой се пробва да ни баламосва. И ние се връзваме с наивността на 19-годишна, която има вяра, че Живко Чука я кани в караваната си, с цел да ѝ покаже сбирката си от марки.
Като заговорихме за изборите:
имаше молебен за старта на акцията и, колкото и да ви се коства, че това – единствено по себе си – е върхът на вица… не е. Има и още.
Митрополит Николай напомни на политиците, че колкото и да са „ големата работа “, би трябвало да се грижат и за своите „ по-слаби и по-бедни братя и сестри “, освен тъй като за това им заплащат, ами тъй като по този начин правели положителните хора. След като стопираха да се смеят, политиците закимаха пламенно с глава, обещавайки, че по този начин ще вършат. Прекръстиха се, само че не се поръсиха със светената вода, щото не са сигурни за страничните резултати и се тормозят.
Сà, някой би споделил, че да правиш молебен и да ръсиш старта на предизборна акция, е малко популизъм, малко кич и така нататък, че доста мяза на някакъв свръхестествен пан-славянски обред по правене на молебени и ръсене на оръжия, коли, асфалт, заводи и национални танцьорки, копи/пейстнат от една болшая страна на изток, само че на мене ми писна да го дублирам, по този начин че… аз не го споделям.
Зачудих се от кое място ми е прочут попът с проповедта за дребния безпаричен човек, дето би трябвало да се грижим за него, и…
А да, сетих се – това е Николай с ролекса за 6 бона. Вярно бе! Как не се сетих по-рано?
***
Понеже септември, като цяло, е изпълнен с паметни дати и подвиг, се възнамерявам сантиментално за всякакви неща, а и в последно време ставам очевидец на диалози, в които някой изяснява, че би трябвало да пристигна някой (тук, по желание, постави от къде тъкмо да пристигна тоя някой – съгласно желанията на говорещия – я от изток, я от запад, както и да е…) и да ни „ оправи “, „ освободи “, „ вкара в правия път “.
Озадачен съм за какво по този начин българите все желаят да го играят спящата хубавица и дамата в неволя, дето да я избавят? Липсва ми малко реториката: „ да се оправим “, тъй като реториката: „ да ни оправят “, взе да ми писва, а и от толкоз оправяне, не можем да си седнем към този момент на… нали.
И се разхождам и си мисля и по едно време ми светва. Едно съвпадане ми просветва. Не може да е единствената причина, несъмнено, но…
Паметниците на „ освободителите “ са все едни огромни такива, могъщи, стърчат над главите ни и ни мачкат; а пък паметниците на българите герои – едни дребни такива, да се засилиш, ще ги прескочиш. Къде е паметникът на руската войска, къде е този на Левски в центъра на София? Къде величествено стои Альошата, къде се мъдрят всякакви Стефан Караджи, Христо Ботевци, Стефан Стамболовци… българи, които са правели велики неща. Къде са: военачалник Вазов, военачалник Колев, дето са драли гащите на руснаци, англичани, велики сили и не толкоз велики сили?
Малки едни такива, стафидки… се усещат българите. Не единствено им споделят, ами и им демонстрират, че сами нищо не могат да създадат, че и по-добре да не се и пробват… Могли са едно време, но най-добре да си останат с историята и спомените, а през днешния ден да заложат на „ да ги оправят “ най-добре. Спасител и избавител да чакат.
Както споделих – едно съвпадане може да е това, а не цяла една акция, нали? Не е единствената причина за назадничавостта на българина, само че пък наподобява като огромна част от повода и е прелестна техника за хигиенизация. Каква хигиенизация ли? За миене. На мозъци. Промивка. С цел профилактика, несъмнено, вие пък…
***
Да погледнем какво прави сестра Ратчид в по-международен проект.
Тръмп. Мисля, че мога просто да му напиша името и да не се постанова нищо повече, с цел да предизвикам конвулсия на здрави разсъдък. Но все пак…
… откакто отхвърлиха да му продадат страна, до момента в който той маниакално отхвърляше Глобалното стопляне, тъй като на него му било студено; и администрацията му съкращаваше квотите за имигранти,
само че пропусна имигрантската му брачна половинка и цялото ѝ семейство; игра голф по време на ураган; намира се няколко пъти със Севернокорейски всеобщ палач от семейство на всеобщи убийци, Тръмп реши, че заслужава Нобелова премия. Дори съобщи: „ Бих взел Нобелова премия за доста неща, в случай че я присъждаха заслужено “. Първо: разбрахте, че Нобеловата премия я дават незаслужено. Второ: Тръмп би взел не една, а няколко. Не по този начин – една-две единствено. Той е мега-гига свръх разум от напълно друго измерение, бе, кво знаете вие!
Кой обаче получи една различна Нобелова премия и май-май е на път да вземе и една същинска? Грета Тунберг.
И да оставим всичко друго, което тя прави, желая да я видя с премията в ръце, даже единствено поради удоволствието да виждам по какъв начин един оранжев човек с умряло животно на главата ще се опита да се ухапе от гняв.
Освен това чиновник на Централно разузнавателно управление на САЩ е бил под прикритие в… Белия дом. Той евентуално е разкрил информация за операциите на Тръмп. Фантазията ми е бедна – тия не ги ли пращаха нормално под прикритие при мафията? „ От службата са декларирали, че са сложили сътрудника и неговото семейство под засилена защита “. Чакай, какво? Те са застрашени, заради… или от… президента? Не от наркокартел или терористична организация, а от ПРЕЗИДЕНТА?!
***
И, за похлупак – UEFA ще прави трети шампионат – Лига на конференциите, та да може и балъците да видят евросцена. Ще е нещо като учебно заведение за деца със специфични потребности, само че за… футболни тимове.
Познайте кой ще играе там? Мхм – ние.
Лека вечер.
… като сценаристите да не са си пили хапчетата. Сà, знам, че е доста работа – това да дирижираш цяла страна, само че „ филмът “ стартира да страда от неналичието на сценарна мисъл над равнището на съвеЦки филм.
Седмицата (поне работната ѝ част), която свършва през днешния ден, не беше разочароваща за търсачите на музи за сюрреалистични сюжети. Да забележим какво ни/ви държа вниманието…
***
„ Репортери без граници “ и Асоциацията на Европейските публицисти, за разлика от беге обществото, се разтревожиха от положението на медийната среда в България и на няколко пъти се пробваха да разсънят тоя „ Юнак балкански “ обществото, от сън да се разсъни, само че към този момент – безрезултатно. Вероятно гроздовата е била менте и няма пробуждане. Лекарите показаха подозрение, че може би става дума за положение на будна кома, а продуцентите на „ Живите мъртви “ пък избраха локация за фотосите на идващия сезон. Точно по този начин – България. Според тях щяло да им излезе доста на ниска цена, тъй като нямало да употребяват специфични резултати и CGI, изключително за статистите.
В Русия пък един ТВ водещ Дмитрий Кисельов, общоприет (ехейй…) шеф на МИА „ Россия сегодня “ сподели, че „ Русия е международен първенец по независимост на словото “. Според водещият сега в Русия има „ безбрежна независимост на словото “.
Усещам, че и тук някой се пробва да преследва резултата на същото възприятие за комизъм.
***
Около 300 съдии пък (не футболни, съдии от съдилища) се пробваха да приказват на коматозния пацент – обществото, и да го накарат да прогледне, че сега всякакви политици и мощни на деня го баламосват, само че към този момент триумфът е колкото на Стивън Сегал да завоюва Оскар.
Магистратите непосредствено и в прав текст упрекнаха държавното ръководство, че не подсигурява независимостта на съда, а и че основава предпоставки за операции, закани, разпра и всичко, което няма нищо общо с демокрацията и държавността от 21 век.
Чакаме реакцията на коматозния пациент.
***
Ценко Чоков се кандидатира за кмет, а българите към момента гледат риалити шоута по тв приемника, с невъобразим хъс – като все едно да гледат парламентарния надзор, на който хан Аспарух дава отговор къде възнамерява да прави страна през 681 година
Същевременно други претенденти започнаха предизборна пропаганда, залагайки на носталгията по соца, употребявайки пощенски картички от онва-време-кога-бозата-беше-шес-стинки, а Икарусите – връх на автомобилната и транспортна промишленост за масите, както и на обществената активност, като цяло, в обществото на планетата и оттатък нея. Което ме накара да се замисля за следното: сà… социалисти и комунисти, родни чегевари и партизани от запаса отново го удариха на сломяваща всяка опозиция на страстите носталгия по предишното. Сега го играят „ какъв брой хубаво беше “, а едно време („ светлото бъдеще “ беше рефренът тогава) същите си играеха на „ какъв брой хубаво ще бъде “…
… какво пропуснахме? Мигнахме и се оказа, че сме го пропуснали светлото бъдеще да остане в близкото минало. Чувствам се прецакан. Или нещо – групово – сме доста тъпи, или май някой се пробва да ни баламосва. И ние се връзваме с наивността на 19-годишна, която има вяра, че Живко Чука я кани в караваната си, с цел да ѝ покаже сбирката си от марки.
Като заговорихме за изборите:
имаше молебен за старта на акцията и, колкото и да ви се коства, че това – единствено по себе си – е върхът на вица… не е. Има и още.
Митрополит Николай напомни на политиците, че колкото и да са „ големата работа “, би трябвало да се грижат и за своите „ по-слаби и по-бедни братя и сестри “, освен тъй като за това им заплащат, ами тъй като по този начин правели положителните хора. След като стопираха да се смеят, политиците закимаха пламенно с глава, обещавайки, че по този начин ще вършат. Прекръстиха се, само че не се поръсиха със светената вода, щото не са сигурни за страничните резултати и се тормозят.
Сà, някой би споделил, че да правиш молебен и да ръсиш старта на предизборна акция, е малко популизъм, малко кич и така нататък, че доста мяза на някакъв свръхестествен пан-славянски обред по правене на молебени и ръсене на оръжия, коли, асфалт, заводи и национални танцьорки, копи/пейстнат от една болшая страна на изток, само че на мене ми писна да го дублирам, по този начин че… аз не го споделям.
Зачудих се от кое място ми е прочут попът с проповедта за дребния безпаричен човек, дето би трябвало да се грижим за него, и…
А да, сетих се – това е Николай с ролекса за 6 бона. Вярно бе! Как не се сетих по-рано?
***
Понеже септември, като цяло, е изпълнен с паметни дати и подвиг, се възнамерявам сантиментално за всякакви неща, а и в последно време ставам очевидец на диалози, в които някой изяснява, че би трябвало да пристигна някой (тук, по желание, постави от къде тъкмо да пристигна тоя някой – съгласно желанията на говорещия – я от изток, я от запад, както и да е…) и да ни „ оправи “, „ освободи “, „ вкара в правия път “.
Озадачен съм за какво по този начин българите все желаят да го играят спящата хубавица и дамата в неволя, дето да я избавят? Липсва ми малко реториката: „ да се оправим “, тъй като реториката: „ да ни оправят “, взе да ми писва, а и от толкоз оправяне, не можем да си седнем към този момент на… нали.
И се разхождам и си мисля и по едно време ми светва. Едно съвпадане ми просветва. Не може да е единствената причина, несъмнено, но…
Паметниците на „ освободителите “ са все едни огромни такива, могъщи, стърчат над главите ни и ни мачкат; а пък паметниците на българите герои – едни дребни такива, да се засилиш, ще ги прескочиш. Къде е паметникът на руската войска, къде е този на Левски в центъра на София? Къде величествено стои Альошата, къде се мъдрят всякакви Стефан Караджи, Христо Ботевци, Стефан Стамболовци… българи, които са правели велики неща. Къде са: военачалник Вазов, военачалник Колев, дето са драли гащите на руснаци, англичани, велики сили и не толкоз велики сили?
Малки едни такива, стафидки… се усещат българите. Не единствено им споделят, ами и им демонстрират, че сами нищо не могат да създадат, че и по-добре да не се и пробват… Могли са едно време, но най-добре да си останат с историята и спомените, а през днешния ден да заложат на „ да ги оправят “ най-добре. Спасител и избавител да чакат.
Както споделих – едно съвпадане може да е това, а не цяла една акция, нали? Не е единствената причина за назадничавостта на българина, само че пък наподобява като огромна част от повода и е прелестна техника за хигиенизация. Каква хигиенизация ли? За миене. На мозъци. Промивка. С цел профилактика, несъмнено, вие пък…
***
Да погледнем какво прави сестра Ратчид в по-международен проект.
Тръмп. Мисля, че мога просто да му напиша името и да не се постанова нищо повече, с цел да предизвикам конвулсия на здрави разсъдък. Но все пак…
… откакто отхвърлиха да му продадат страна, до момента в който той маниакално отхвърляше Глобалното стопляне, тъй като на него му било студено; и администрацията му съкращаваше квотите за имигранти,
само че пропусна имигрантската му брачна половинка и цялото ѝ семейство; игра голф по време на ураган; намира се няколко пъти със Севернокорейски всеобщ палач от семейство на всеобщи убийци, Тръмп реши, че заслужава Нобелова премия. Дори съобщи: „ Бих взел Нобелова премия за доста неща, в случай че я присъждаха заслужено “. Първо: разбрахте, че Нобеловата премия я дават незаслужено. Второ: Тръмп би взел не една, а няколко. Не по този начин – една-две единствено. Той е мега-гига свръх разум от напълно друго измерение, бе, кво знаете вие!
Кой обаче получи една различна Нобелова премия и май-май е на път да вземе и една същинска? Грета Тунберг.
И да оставим всичко друго, което тя прави, желая да я видя с премията в ръце, даже единствено поради удоволствието да виждам по какъв начин един оранжев човек с умряло животно на главата ще се опита да се ухапе от гняв.
Освен това чиновник на Централно разузнавателно управление на САЩ е бил под прикритие в… Белия дом. Той евентуално е разкрил информация за операциите на Тръмп. Фантазията ми е бедна – тия не ги ли пращаха нормално под прикритие при мафията? „ От службата са декларирали, че са сложили сътрудника и неговото семейство под засилена защита “. Чакай, какво? Те са застрашени, заради… или от… президента? Не от наркокартел или терористична организация, а от ПРЕЗИДЕНТА?!
***
И, за похлупак – UEFA ще прави трети шампионат – Лига на конференциите, та да може и балъците да видят евросцена. Ще е нещо като учебно заведение за деца със специфични потребности, само че за… футболни тимове.
Познайте кой ще играе там? Мхм – ние.
Лека вечер.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ