Рашко Младенов: Работата с младите поддържа духа ми
" Някой е объркал адреса " е зрелище за самотници, които се преструват, че им е добре да са сами. За младостта, която приказва на британски, и старостта, която отхвърля да изостави благосъстоянието на българския език, за това по какъв начин най-важното в никакъв случай не е написано - нито в нотите, нито в параграфите, нито даже в изречените думи, само че се чува, в случай че имаш с кого да мълчиш. Топла комедия за старостта и младостта, които не могат да си приказват с лекост, само че могат след поредност от компликации да се сближат, в случай че по пътя им има таралеж, пиано и задоволително възприятие за комизъм към личния парадокс.
Ако тези няколко фрази са ви заинтригували, значи би трябвало да гледате новата пиеса на Рашко Младенов " Някой е объркал адреса ", чиято премиера се състоя на 12 май в Сити марк арт център, а идващото зрелище е на 2 юни.
Автор и реализатор на основната роля е Рашко Младенов, партнират му младите актриси Вяра Миланова и Лора Тенчева, а обичан глас от радиоефира - журналистката Пролет Велкова, обърква адреса и ненадейно се озовава на сцената... Режисьор е Веселин Петров, музика - Слави Димов.
- Господин Младенов, тъкмо преди година разговаряхме във връзка тогава новия Ви театър " До финален дух ", който играете в " Сфумато ", и ми споделихте, че подготвяте нова пиеса. " Някой е объркал адреса " към този момент е реалност и премиерата мина с огромен триумф в Сити марк арт център.
- Както постоянно, времето не ни доближи за премиерата и бяхме доста обезпокоени, тъй като част от декора ни дойде предходния ден. Разбирате какво напрежение допуска това, с една подготовка да приключим дефинитивно представлението. Бих споделил, че то не е изцяло готово, имаме още да поработим. Но в общи линии съм удовлетворен от резултата и най-много от срещата си с тези две девойки - Вяра Миланова и Лора Тенчева. Пиесата по тази причина беше написана - играех няколко представления с тях в " Сфумато ", беше ми любопитно да работя с младежи и ги поканих. В този случай по-интересната част от плана бяха подготовките, а представлението имаме време да го поработим още. /> - Във Вашите драматургични произведения главно Ви занимават връзките сред хората, самотата на възрастния човек, отдалечаването сред поколенията, само че и вярата, че има неща, които ни сближават, и има какво да си дадем едни на други.
- Така е. Това беше и мотивът да стартира да пиша пиесата - с цел да видя до каква степен ще стигна в общуването си с младежите. Мислех, че те са по-повърхностни, по-безотговорни, което се оказа, че не е по този начин. Беше доста потребно за мен, в действителност цялата тази работа поддържа и моя дух, по тази причина се понечвам ту с един план, ту с различен.
- Единственото близко създание на Вашия воин професора, откакто щерка му е заживяла някъде в чужбина и той от години няма връзка с нея, е таралежът Кубрат, с който той споделя мисли, тегоби, музика. Самотата ли е най-тежката липса в живота на един възрастен човек?
- Зависи по какъв начин този човек е провел битието си, по какъв начин се е провел в живота. Аз не преставам да работя, тъй че не съм изпитал същинската самотност. Но срещам сътрудници, мои връстници, които към този момент на никое място не играят, не се занимават с нищо. Виждам какъв брой са обезверени, какъв брой им тежи, че са самички, че не работят, това е най-страшното нещо - да не работи човек. А аз, в случай че някой не ме потърси, самичък си изобретявам неща, намирам с какво да се занимавам. Една моя близка, когато й споделих, че пиша пиеса, ми сподели: " Това не е твоя работа. " Вероятно в това, което съм написал, има драматургически неточности, само че пък различен мой непосредствен ми сподели: " В театъра към този момент всичко може... "
- И в тази пиеса намирате метод за музикално " ограмотяване " - по доста тънък метод, не като урок или наставление, а като подсказка за размисъл.
- Радвам се, че по този начин сте приели всичко, в действителност е по този начин.
- Но се усеща и болежка за неточности, позволени във връзка с културата и изкуствата през годините - споменавате промените на някогашен министър, филхармония, която бе превърната в симфониета...
- Разбира се, че ме боли. В България имаше симфонична музика, в този момент е съсредоточена в 3-4 града, а останалото се назовава симфониети - в действителност симфониета е музикално произведение, а не щатен състав. Присъствал съм на концерт на симфониета в един град, в който се опитваха с 6 първи цигулки да свирят Втора симфония на Бетовен, което е нетърпимо. Всичко това е резултат от измислица на един някогашен министър и, за жалост, то към този момент не може да се промени. Тежка е ориста на тези оркестри, тъй като не могат да си изкарат прехраната. Те непрекъснато пътуват, защото в градовете, в които е базата им, имат, да речем, 300 души аудитория - какъв брой концерта може да изнесат пред нея... Много е тежко ситуацията със симфоничната ни музика.
Съществуват хиляди благоприятни условия и разновидности, които хората по света са разкрили. Например, вместо да има симфониети в два близки града, по-добре да има един пълностоен оркестър в единия град и той да изнася концерти на двете места. От друга страна, Музикалната академия непрекъснато образова и дипломира младежи, както и НАТФИЗ, които след това няма къде да работят... Но това е доста тежък диалог.
- Като човек, който е управлявал театри, а и Министерството на културата, по какъв начин мислите: в този момент, когато властта ще има цялостен мандат, може ли да се реализира нещо положително за изстрадалата ни просвета?
- Не мога да кажа. Не познавам новия министър и не зная какви са му желанията. А и не зависи от мандата. Найден Тодоров направи доста огромна крачка напред в дребното време, в което беше на тази служба: той беше първият министър, който осъзна, че тази система за субсидиране на театралните изкуства е нездравословна, непостижима за хората, беше подготвен и да тръгне по някакъв път, с цел да се промени това. Доколкото знам, има набелязани неща, в случай че новият министър се вслуша в това и реши да продължи и да сътвори нещо свястно, би било прелестно.
- " Някой е объркал адреса " е " портативна " режисура - ще я визиите ли на сцената на " Аполония ", с която сте обвързван от самото й основаване?
- Да, ще се играе на " Аполония ". Аз работя за " Аполония " към този момент 40 години.
- Зная, че пишете втора част на книгата " До финален дух ". Да чакаме ли скоро премиерата?
- Бях поизоставил тази книга поради пиесата, само че няма да остана пред тв приемника, ще си умря няколко дни и в случай че е рекъл Господ, ще я довърша.
- Като актьор и музикант какво мислите за събитието, за което всички приказват тези дни - успеха на Дара на " Евровизия "?
- Прекрасно момиче! Трудолюбив, деятелен, надарен човек, всичко положително може да се каже за Дара и като всички, и аз се веселя. Събитието е прелестно и момичето е приятно! Желая му от сърце триумф нататък. Тя ще стане огромна звезда.
Ако тези няколко фрази са ви заинтригували, значи би трябвало да гледате новата пиеса на Рашко Младенов " Някой е объркал адреса ", чиято премиера се състоя на 12 май в Сити марк арт център, а идващото зрелище е на 2 юни.
Автор и реализатор на основната роля е Рашко Младенов, партнират му младите актриси Вяра Миланова и Лора Тенчева, а обичан глас от радиоефира - журналистката Пролет Велкова, обърква адреса и ненадейно се озовава на сцената... Режисьор е Веселин Петров, музика - Слави Димов.
- Господин Младенов, тъкмо преди година разговаряхме във връзка тогава новия Ви театър " До финален дух ", който играете в " Сфумато ", и ми споделихте, че подготвяте нова пиеса. " Някой е объркал адреса " към този момент е реалност и премиерата мина с огромен триумф в Сити марк арт център.
- Както постоянно, времето не ни доближи за премиерата и бяхме доста обезпокоени, тъй като част от декора ни дойде предходния ден. Разбирате какво напрежение допуска това, с една подготовка да приключим дефинитивно представлението. Бих споделил, че то не е изцяло готово, имаме още да поработим. Но в общи линии съм удовлетворен от резултата и най-много от срещата си с тези две девойки - Вяра Миланова и Лора Тенчева. Пиесата по тази причина беше написана - играех няколко представления с тях в " Сфумато ", беше ми любопитно да работя с младежи и ги поканих. В този случай по-интересната част от плана бяха подготовките, а представлението имаме време да го поработим още. /> - Във Вашите драматургични произведения главно Ви занимават връзките сред хората, самотата на възрастния човек, отдалечаването сред поколенията, само че и вярата, че има неща, които ни сближават, и има какво да си дадем едни на други.
- Така е. Това беше и мотивът да стартира да пиша пиесата - с цел да видя до каква степен ще стигна в общуването си с младежите. Мислех, че те са по-повърхностни, по-безотговорни, което се оказа, че не е по този начин. Беше доста потребно за мен, в действителност цялата тази работа поддържа и моя дух, по тази причина се понечвам ту с един план, ту с различен.
- Единственото близко създание на Вашия воин професора, откакто щерка му е заживяла някъде в чужбина и той от години няма връзка с нея, е таралежът Кубрат, с който той споделя мисли, тегоби, музика. Самотата ли е най-тежката липса в живота на един възрастен човек?
- Зависи по какъв начин този човек е провел битието си, по какъв начин се е провел в живота. Аз не преставам да работя, тъй че не съм изпитал същинската самотност. Но срещам сътрудници, мои връстници, които към този момент на никое място не играят, не се занимават с нищо. Виждам какъв брой са обезверени, какъв брой им тежи, че са самички, че не работят, това е най-страшното нещо - да не работи човек. А аз, в случай че някой не ме потърси, самичък си изобретявам неща, намирам с какво да се занимавам. Една моя близка, когато й споделих, че пиша пиеса, ми сподели: " Това не е твоя работа. " Вероятно в това, което съм написал, има драматургически неточности, само че пък различен мой непосредствен ми сподели: " В театъра към този момент всичко може... "
- И в тази пиеса намирате метод за музикално " ограмотяване " - по доста тънък метод, не като урок или наставление, а като подсказка за размисъл.
- Радвам се, че по този начин сте приели всичко, в действителност е по този начин.
- Но се усеща и болежка за неточности, позволени във връзка с културата и изкуствата през годините - споменавате промените на някогашен министър, филхармония, която бе превърната в симфониета...
- Разбира се, че ме боли. В България имаше симфонична музика, в този момент е съсредоточена в 3-4 града, а останалото се назовава симфониети - в действителност симфониета е музикално произведение, а не щатен състав. Присъствал съм на концерт на симфониета в един град, в който се опитваха с 6 първи цигулки да свирят Втора симфония на Бетовен, което е нетърпимо. Всичко това е резултат от измислица на един някогашен министър и, за жалост, то към този момент не може да се промени. Тежка е ориста на тези оркестри, тъй като не могат да си изкарат прехраната. Те непрекъснато пътуват, защото в градовете, в които е базата им, имат, да речем, 300 души аудитория - какъв брой концерта може да изнесат пред нея... Много е тежко ситуацията със симфоничната ни музика.
Съществуват хиляди благоприятни условия и разновидности, които хората по света са разкрили. Например, вместо да има симфониети в два близки града, по-добре да има един пълностоен оркестър в единия град и той да изнася концерти на двете места. От друга страна, Музикалната академия непрекъснато образова и дипломира младежи, както и НАТФИЗ, които след това няма къде да работят... Но това е доста тежък диалог.
- Като човек, който е управлявал театри, а и Министерството на културата, по какъв начин мислите: в този момент, когато властта ще има цялостен мандат, може ли да се реализира нещо положително за изстрадалата ни просвета?
- Не мога да кажа. Не познавам новия министър и не зная какви са му желанията. А и не зависи от мандата. Найден Тодоров направи доста огромна крачка напред в дребното време, в което беше на тази служба: той беше първият министър, който осъзна, че тази система за субсидиране на театралните изкуства е нездравословна, непостижима за хората, беше подготвен и да тръгне по някакъв път, с цел да се промени това. Доколкото знам, има набелязани неща, в случай че новият министър се вслуша в това и реши да продължи и да сътвори нещо свястно, би било прелестно.
- " Някой е объркал адреса " е " портативна " режисура - ще я визиите ли на сцената на " Аполония ", с която сте обвързван от самото й основаване?
- Да, ще се играе на " Аполония ". Аз работя за " Аполония " към този момент 40 години.
- Зная, че пишете втора част на книгата " До финален дух ". Да чакаме ли скоро премиерата?
- Бях поизоставил тази книга поради пиесата, само че няма да остана пред тв приемника, ще си умря няколко дни и в случай че е рекъл Господ, ще я довърша.
- Като актьор и музикант какво мислите за събитието, за което всички приказват тези дни - успеха на Дара на " Евровизия "?
- Прекрасно момиче! Трудолюбив, деятелен, надарен човек, всичко положително може да се каже за Дара и като всички, и аз се веселя. Събитието е прелестно и момичето е приятно! Желая му от сърце триумф нататък. Тя ще стане огромна звезда.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ