Някой ден, ако се наложи да сме бежанци, ще сме

Някой ден, в случай че се наложи да сме бежанци, ще сме под общ знаменател.

С индивида, който закопа умряли на плитко, с цел да вземе парите на околните им. С този, който си хвърля боклука през прозореца. Чупи ребрата на жена си, тъй като не му е донесла пари за пиянство. Пише Й вместо И.

Печели медали на олимпиади по художествена гимнастика и математика. Обича. Усмихва се. Задържа вратата на асансьора, с цел да ви изчака. Плаща налози. Има каравана. Няма кемпер и каравана. Има село. Гледа животни. Няма село. Яде био. Яде всичко. Себе си, също.

Медитира.

В нечии други очи ние ще сме тези, които не сме. Гадно е. Но по този начин става. Все отново, ние сме положителни хора. Сигурно и като бежанци ще сме такива. И ще го понесем.

С наслаждение ще се настаним в ламаринени контейнери и несъмнено, че ще сме признателни за подслона, който ни е даден. Няма да се опитваме да минем по втория метод, няма да ни събират из босейните (мразим морето, изключително първа линия), няма да бягаме без да си платим. Ние единствено в спокойно време се убиваме за парко място и пълним рубриката "дръжте крадеца ". На война ще сме други. Ние, бъдещите образцови бежанци.

Миролюба Бенатова /