С кого се сражават руските велосипедни войски?
Няколко военни велосипедисти са заровени край стените на Кремъл.
В тяхна чест даже са наречени улици в Москва.
Архивна фотография
Те имат опция бързо, тихо и ненадейно да се приближават до врага, да му нанесат мъчителен удар и също толкоз внезапно да изчезнат. В началото на ХХ век, когато към този момент е минало времето на кавалеристите, а епохата на моторизираната пехота още не е настъпила, мобилните велосипедни войски се радват на огромна известност във въоръжените сили на другите страни по света.
Април-октомври 1918 година РСФСРТАСС
Велосипедът не би трябвало да се зарежда с гориво. Не изисква особени поправки, може да транспортира неголеми товари, които човек въпреки всичко не би могъл да носи на тил. Придвижвайки се със същата скорост като кавалерията (6-12 км/ч), велосипедните войски за денонощие покриват разстояние до 120 км. Всичко, което изискват, са положителни пътища и топло време.
Руската императорска войска, към 1910-1916 г.Свободни източници
Военните велосипедисти в Руската империя се назовават „ самокатчики “. Първите екипи на скутери се появяват тук през 1891 година. Оставяйки своите „ стоманени коне “ в тила, те трябвало да се борят като елементарна пехота, само че за разлика от нея, имат предимство в скоростта на напредване и маневреността. До 1917 година в Руската императорска войска са образувани над 30 скутеристки роти.
Сапьори-самокатчици на Червената войска с кучета за разкриване на мини, боен церемониал в Москва на 1 май 1938 г.Свободни източници
На въоръжение на „ самокатчиците “ имат ръчно стрелково оръжие, картечници, миномети и гранати, които се закрепят за рамите на велосипедите посредством специфични скоби. Част от снаряжението и мунициите се транспортират в обемни багажници.
Октомври 1918 година РСФСР. ПетроградТАСС
Първоначално колоездачите ползват френски колела по системата на Жерар от компания „ Пежо “. По време на Първата международна война те са сменени от съветския „ Дукс боевой “ на съветския откривател Михаил Шчипанов, който се счита за най-хубавия към оня миг.
1919: Членове на болшевишки механизиран отряд, употребен за разстройване на нападението на монархическия военачалник Юденич над ПетроградКолекция „ Слава Катамидзе “/Getty Images
На бойните полета на „ Великата война “ съветските велосипедни войски работят като разузнавачи и свързочници, както и за прикритие на кавалерията и пехотата. Имат преимуществото на безшумността – организират ефикасни нощни офанзиви над съперника. Командването ги употребява и като високомобилни запаси за попълване на дупки в отбраната или в противен случай – за мощно подкрепление на вражеските граници по време на взлом. Поради спецификата им, те не вземат бойци в плен.
Парад на Червения площад. Велосипедисти
„ Самокатчиците “ даже стават герои от революционните събития през 1917 година. През ноември в Москва се разпростират боеве сред последователите и враговете на новата власт и дислоцираният в града „ самокатен “ авариен батальон застава на страната на болшевиките. Тримата починали военнослужещи от това поделение са заровени край стените на Кремъл, а улица „ Новоблагословена “ е преименувана в тяхна чест на „ Самокатная “.
Опълченци край Москва
Велосипедните войски се употребяват интензивно в разразилата се Гражданска война в Русия. Антантата доставя „ стоманени коне “ на Бялото придвижване, а болшевиките главно вземат такива от популацията. На 1 август 1919 година даже афишират по този начин наречената „ готовност на велосипедите “.
Архивна фотография
В Червената войска в интервала на Втората международна война велосипедите нямат такава необятна приложимост, както при Вермахта или Водоснабдителна система на Франция. При тежкия за Съюз на съветските социалистически републики спор руската индустрия не може да си разреши всеобщото им произвеждане и казусът с попълването на този тип превоз в огромна степен се взема решение през трофеите.
В изискванията на механизирана война военните велосипедисти на процедура не се употребяват в бойни дейности. Но въпреки всичко има и изключения. Така 1-ва скутеро-мотоциклетна бригада, в която с изключение на самокатен полк има и мотоциклетен полк и бронетанкова рота, през лятото-есента на 1942 година води тежки боеве с врага в региона на Ржев.
Унгария. Будапеща. 5 февруари 1945 година Червеноармеец на площад Калвария, до момента в който следи окупираните от нацистите кварталиЕвгений Халдей/ТАСС
Макар „ самокатчиците “ по време на войната към момента да могат да извършват специфични задания и разследващи задачи, службата им като цяло протича в свързочните войски. „ Най-често се постановяваше да „ курсираме “ сред щабовете на полковете и щабовете на дивизиите, – ветеранът Владимир Фомин. – Отправяйки се на следващия „ рейд “, запечатаните пликове и пакети със заповеди и сводки се научихме да увиваме към гранати – с цел да може при положение на очевидна заплаха да се взривяват и да се унищожават доверените ни секретни щабни документи (впрочем, нито един път не се стига до това) “.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
В тяхна чест даже са наречени улици в Москва.
Архивна фотография
Те имат опция бързо, тихо и ненадейно да се приближават до врага, да му нанесат мъчителен удар и също толкоз внезапно да изчезнат. В началото на ХХ век, когато към този момент е минало времето на кавалеристите, а епохата на моторизираната пехота още не е настъпила, мобилните велосипедни войски се радват на огромна известност във въоръжените сили на другите страни по света.
Април-октомври 1918 година РСФСРТАСС
Велосипедът не би трябвало да се зарежда с гориво. Не изисква особени поправки, може да транспортира неголеми товари, които човек въпреки всичко не би могъл да носи на тил. Придвижвайки се със същата скорост като кавалерията (6-12 км/ч), велосипедните войски за денонощие покриват разстояние до 120 км. Всичко, което изискват, са положителни пътища и топло време.
Руската императорска войска, към 1910-1916 г.Свободни източници
Военните велосипедисти в Руската империя се назовават „ самокатчики “. Първите екипи на скутери се появяват тук през 1891 година. Оставяйки своите „ стоманени коне “ в тила, те трябвало да се борят като елементарна пехота, само че за разлика от нея, имат предимство в скоростта на напредване и маневреността. До 1917 година в Руската императорска войска са образувани над 30 скутеристки роти.
Сапьори-самокатчици на Червената войска с кучета за разкриване на мини, боен церемониал в Москва на 1 май 1938 г.Свободни източници
На въоръжение на „ самокатчиците “ имат ръчно стрелково оръжие, картечници, миномети и гранати, които се закрепят за рамите на велосипедите посредством специфични скоби. Част от снаряжението и мунициите се транспортират в обемни багажници.
Октомври 1918 година РСФСР. ПетроградТАСС
Първоначално колоездачите ползват френски колела по системата на Жерар от компания „ Пежо “. По време на Първата международна война те са сменени от съветския „ Дукс боевой “ на съветския откривател Михаил Шчипанов, който се счита за най-хубавия към оня миг.
1919: Членове на болшевишки механизиран отряд, употребен за разстройване на нападението на монархическия военачалник Юденич над ПетроградКолекция „ Слава Катамидзе “/Getty Images
На бойните полета на „ Великата война “ съветските велосипедни войски работят като разузнавачи и свързочници, както и за прикритие на кавалерията и пехотата. Имат преимуществото на безшумността – организират ефикасни нощни офанзиви над съперника. Командването ги употребява и като високомобилни запаси за попълване на дупки в отбраната или в противен случай – за мощно подкрепление на вражеските граници по време на взлом. Поради спецификата им, те не вземат бойци в плен.
Парад на Червения площад. Велосипедисти
„ Самокатчиците “ даже стават герои от революционните събития през 1917 година. През ноември в Москва се разпростират боеве сред последователите и враговете на новата власт и дислоцираният в града „ самокатен “ авариен батальон застава на страната на болшевиките. Тримата починали военнослужещи от това поделение са заровени край стените на Кремъл, а улица „ Новоблагословена “ е преименувана в тяхна чест на „ Самокатная “.
Опълченци край Москва
Велосипедните войски се употребяват интензивно в разразилата се Гражданска война в Русия. Антантата доставя „ стоманени коне “ на Бялото придвижване, а болшевиките главно вземат такива от популацията. На 1 август 1919 година даже афишират по този начин наречената „ готовност на велосипедите “.
Архивна фотография
В Червената войска в интервала на Втората международна война велосипедите нямат такава необятна приложимост, както при Вермахта или Водоснабдителна система на Франция. При тежкия за Съюз на съветските социалистически републики спор руската индустрия не може да си разреши всеобщото им произвеждане и казусът с попълването на този тип превоз в огромна степен се взема решение през трофеите.
В изискванията на механизирана война военните велосипедисти на процедура не се употребяват в бойни дейности. Но въпреки всичко има и изключения. Така 1-ва скутеро-мотоциклетна бригада, в която с изключение на самокатен полк има и мотоциклетен полк и бронетанкова рота, през лятото-есента на 1942 година води тежки боеве с врага в региона на Ржев.
Унгария. Будапеща. 5 февруари 1945 година Червеноармеец на площад Калвария, до момента в който следи окупираните от нацистите кварталиЕвгений Халдей/ТАСС
Макар „ самокатчиците “ по време на войната към момента да могат да извършват специфични задания и разследващи задачи, службата им като цяло протича в свързочните войски. „ Най-често се постановяваше да „ курсираме “ сред щабовете на полковете и щабовете на дивизиите, – ветеранът Владимир Фомин. – Отправяйки се на следващия „ рейд “, запечатаните пликове и пакети със заповеди и сводки се научихме да увиваме към гранати – с цел да може при положение на очевидна заплаха да се взривяват и да се унищожават доверените ни секретни щабни документи (впрочем, нито един път не се стига до това) “.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ