Руфинка болна легнала
Няколко са знаковите родопски песни, които се знаят от всеки българин – едната е реещата се като музикално обръщение от земляните из далечния космос „ Излел е Дельо бунтовник “, а другата – фолклорният шедьовър, станал изключително известен от финала на кино лентата „ Краят на песента “, основан по затрогващата Хайтова творба „ Ибрям али “.
Малцина обаче знаят, че Руфинка е била действително съществуваща персона. Местните митове датират нейното съществуване отпреди 150 години в село Попрелката - актуалният четец несъмнено се чуди какво ли значи това завързано име, само че то не е нищо повече от синоним на „ селска седянка “, на която се преде.
Според преданието, преди няколко десетилетия в селото живяло момиче на име Руфие Чакалова. То било извънредно красиво и работливо. В Руфие се влюбил момък от прилежащото село Надарци, който изискал ръката й. Докато пристигна време за годежа и сватбата обаче, момата се разболяла и умряла. Трогнати от тежката й орис и невъзможната обич, хората я увековечили в ария. Според разказите в селото, на гроба й пораснало рядкото цвете бяла кандилка, което цъфти през юни. Местните не са го виждали другаде, то вирее само край камарата с камъни, където една обич си е отишла от света. Според текста на песента, преди да почине, Руфинка поискала да даде чеиза си на друга, която да я замести до обичания мъж. По-старите хора си спомнят, че годеникът й се казвал Асан Кичуков и живял цели 100 години.Неосъществената обич на двамата луди-млади трогнала до сълзи локалните артисти, които възпели Руфинкината покруса в тъжна елегична ария. Мелодията й се обагря с още по-сърцераздирателни трели, когато осъществяването й се озвучи от сантиментално протяжните ручила на гайдите, които като че ли опяват неуместно прекъснатия млад живот на момичето. За него е известно още, че то произлиза от Чакалския жанр, който обаче от дълго време е напуснал селото.
Предаваното повече от епохи поверие указва, че на Руфинкиния гроб е засято цветето бяла кандилка, което не се среща на никое място другаде в района. Тъкмо по него в останките на остарялото гробище е открита надгробната могила на без време споминалата се млада родопчанка. Мястото на безконечния й покой е разчистено от буренаците и върху него е сложена канара, обработена от смолянски каменоделци. На нея е изсечен текстът на песента, възпяла историята на Руфие. Инициаторът на това благоустрояване – ръководителят на Занаятчийската камара в Смолян инж. Недко Пашамов, има концепция по-нататък да се оформи и красива цветна алея до гроба, край която да се разположат пейки за отмора. Той настойчиво се е заел с изследването на цялата история към написването на „ Руфинкината “. Попрелчани упорстват да им се помогне за ремонтирането на разрушения път до селото. Местните поданици обмислят в идващите години тук да се организира фолклорен фестивал-надпяване с родопски песни за млади реализатори. Дотогава, който мине около родопското село, ситуирано по горното течение на река Арда, ще може да се поклони пред гроба на музата, въодушевила основаването на песента за болната Руфинка.
