Рибарят Харалампи погна златки рибки в парад край Лаута
Няколко пасажа риби „ преплуваха ” парк „ Лаута ”, само че не се хванаха на въдицата на триметровия Харалампи. Персонажите събра Айляк церемониал, който е подготовка за огромното шествие на 4 май следващата година, когато Пловдив ще е европейска столица на културата. От лятото до в този момент участниците са майсторили костюмите и маските в работилнички в границите на плана в три посоки: айлякът като дух, като статус и връзката му с природата.
Художничката Гергана Чешмеджиева се появи на алеята с картонена палитра на главата, върху която къдрици от хартия представляваха боите. Същите претекстове са пренесени и върху костюма на щерка й Миа, която е на 5 години. Разбираме айляка като независимост на духа, само че обвързван с природата, обясниха майка и дъщеря. Инициативата привлякла и учителката по история от Френската гимназия Недялка Запрянова, която изрисува лице като златна рибка и докара още две дребни „ шаранчета ” с лъскави люспи – синовете й. Най-трудното беше да ги залепим върху основата, призна по-големият – Виктор, който е четвъртокласник в ОУ „ Петър Берон ”.
„ Жаби и пилета, строй се! ”, изкомандва учителката по изобразяване от ОУ „ Тодор Каблешков Марияна Итинова и хлапета от 1. до 5. клас от школото образуваха пъстра компания с шапки от папие-маше. За петокласничката Магдалена Ръжева, която желае да стане графичен дизайнер, айляк значи отмора и независимост. Третокласникът Веселин Генчев би добавил към това и четенето на книги. А Диана Михайлова от 4. клас гледа на работата си в работилничката за Айляк парада в читалище „ Никола Вапцаров ” като на трупане на опит за момента, в който ще бъде художничка с ателие в Париж. Два пъти към този момент е ходила там и й стига, с цел да се влюби в града на романтиката, изкуството и любовта. Готви се отдалече и дори към този момент учи френски.
След като са взели участие в 21 представления на Учебния спектакъл на Пловдивския университет, третокурснички по актьорско майсторство дефилираха в парада с костюми на пауни. И поспориха какво тъкмо е айляк. Според Миглена от Сливен не трябва да се прекалява с бездействието и свободата, тъй като от тях до мързела има единствено една крачка. Савина от Стара Загора пък е фенка и на него, а за Донка от Свиленград айляк е положението на духа, в което се намира постоянно. Още три актриси, само че от групировка „ Жар ”, се подредиха в пъстрата върволяк с рокли на бели феи, едната – на кокили.
Най-отпред застана барабанчик с възкъси бели панталони, само че със златни обшивки по мундира. Звънна китара, екна тромпет и процесията потегли. Феята на пролетта докара след себе си цяла поляна с деца-цветя, след тях крачеха пилета, жаби, петлета и риби. В средата върху платформа на колела се извиси триметровият Харалампи – фигурата му е сътворена като знак на пловдивския айляк. Представлява риболовец с маскировъчни гети, елек и шапка, с нанизан избавителен пояс на кръста, с въдица в едната ръка и бира в другата. Още един откъс риби мина след него в облак от сапунени мехурчета, група веселяци потанцуваха с червени цилиндри. Едно алено перо бе изпаднало от короните на осемте дами от хор „ Приятели ” към читалище „ Назъм Хикмет ”, само че това, че не се откри, не пречупи духа им и те дефилираха, пеейки песента „ Трите девойки ” и помахвайки като кралица Елизабет.
Да бъдеш пенсионер е айляк, даде своята формулировка 76-годишната Лили Митрева, някогашен инженер-химик. Откакто се пенсионирала преди 14 година, има повече време за сбирките на туристическия хор, в който другояче пее към този момент цели 35 година Освен песни за катерене на планината, репертоарът включва и патриотични песни. Тия дни обаче Лили изкачила връх Ком и се натъжила, че младите там пуснали чалга. Със съидейниците й от групировката, в която има учителки,физик и един мъж-тенор, в този момент са си сложили задача да привлекат в хора повече младежи. Два бели вихрогона се извисиха на опашката на шествието, което приключи с танци и обещанието, че до парада през пролетта в работилничките ще бъдат направени още костюми и маски.
Художничката Гергана Чешмеджиева се появи на алеята с картонена палитра на главата, върху която къдрици от хартия представляваха боите. Същите претекстове са пренесени и върху костюма на щерка й Миа, която е на 5 години. Разбираме айляка като независимост на духа, само че обвързван с природата, обясниха майка и дъщеря. Инициативата привлякла и учителката по история от Френската гимназия Недялка Запрянова, която изрисува лице като златна рибка и докара още две дребни „ шаранчета ” с лъскави люспи – синовете й. Най-трудното беше да ги залепим върху основата, призна по-големият – Виктор, който е четвъртокласник в ОУ „ Петър Берон ”.
„ Жаби и пилета, строй се! ”, изкомандва учителката по изобразяване от ОУ „ Тодор Каблешков Марияна Итинова и хлапета от 1. до 5. клас от школото образуваха пъстра компания с шапки от папие-маше. За петокласничката Магдалена Ръжева, която желае да стане графичен дизайнер, айляк значи отмора и независимост. Третокласникът Веселин Генчев би добавил към това и четенето на книги. А Диана Михайлова от 4. клас гледа на работата си в работилничката за Айляк парада в читалище „ Никола Вапцаров ” като на трупане на опит за момента, в който ще бъде художничка с ателие в Париж. Два пъти към този момент е ходила там и й стига, с цел да се влюби в града на романтиката, изкуството и любовта. Готви се отдалече и дори към този момент учи френски.
След като са взели участие в 21 представления на Учебния спектакъл на Пловдивския университет, третокурснички по актьорско майсторство дефилираха в парада с костюми на пауни. И поспориха какво тъкмо е айляк. Според Миглена от Сливен не трябва да се прекалява с бездействието и свободата, тъй като от тях до мързела има единствено една крачка. Савина от Стара Загора пък е фенка и на него, а за Донка от Свиленград айляк е положението на духа, в което се намира постоянно. Още три актриси, само че от групировка „ Жар ”, се подредиха в пъстрата върволяк с рокли на бели феи, едната – на кокили.
Най-отпред застана барабанчик с възкъси бели панталони, само че със златни обшивки по мундира. Звънна китара, екна тромпет и процесията потегли. Феята на пролетта докара след себе си цяла поляна с деца-цветя, след тях крачеха пилета, жаби, петлета и риби. В средата върху платформа на колела се извиси триметровият Харалампи – фигурата му е сътворена като знак на пловдивския айляк. Представлява риболовец с маскировъчни гети, елек и шапка, с нанизан избавителен пояс на кръста, с въдица в едната ръка и бира в другата. Още един откъс риби мина след него в облак от сапунени мехурчета, група веселяци потанцуваха с червени цилиндри. Едно алено перо бе изпаднало от короните на осемте дами от хор „ Приятели ” към читалище „ Назъм Хикмет ”, само че това, че не се откри, не пречупи духа им и те дефилираха, пеейки песента „ Трите девойки ” и помахвайки като кралица Елизабет.
Да бъдеш пенсионер е айляк, даде своята формулировка 76-годишната Лили Митрева, някогашен инженер-химик. Откакто се пенсионирала преди 14 година, има повече време за сбирките на туристическия хор, в който другояче пее към този момент цели 35 година Освен песни за катерене на планината, репертоарът включва и патриотични песни. Тия дни обаче Лили изкачила връх Ком и се натъжила, че младите там пуснали чалга. Със съидейниците й от групировката, в която има учителки,физик и един мъж-тенор, в този момент са си сложили задача да привлекат в хора повече младежи. Два бели вихрогона се извисиха на опашката на шествието, което приключи с танци и обещанието, че до парада през пролетта в работилничките ще бъдат направени още костюми и маски.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ