Управляващите ограничават машинното гласуване, забавят електронното и махат номерата на партиите
Няколко месеца преди евровота ръководещите оферират промени в Изборния кодекс. Измененията са импортирани от депутати от ГЕРБ и от " Обединените патриоти " през днешния ден в деловодството на Народното събрание.
С тях се лимитира машинното гласоподаване и се отсрочва въвеждането на електронното такова . Според настоящия закон машинно гласоподаване трябваше да има във всички секции след президентските избори през 2016 година. Такова обаче нямаше и законът беше нарушен няколко пъти. Централната изборна комисия (ЦИК) даже беше наказана да вкара машини във всяка секция, само че това по този начин и не се случи. Малко преди предварителните парламентарни избори от комисията оповестиха поръчка за реализатор. На нея се яви единствено една компания, която обаче от ЦИК дисквалифицираха и машините още веднъж не бяха във всяка секция.
За да няма следващо нарушаване на закона за идните следващата година избори, с поправките се планува ЦИК да взема решение в какъв брой секции да има машинно гласоподаване, само че те би трябвало да са не по-малко от 1000. За съпоставяне, общият брой на секциите е към 12 500. Устройства ще има единствено в секции с повече от 300 гласоподаватели. В предлагането е записано, че машинното гласоподаване се " вкарва поетапно ", само че не и дали в миналото ще го има във всички секции.
Решението къде и какъв брой да има машини ще би трябвало да се взима най-късно до 10 дни след оповестяването на датата на изборите.
Законопроектът планува още за изработването на машини към този момент да не се вършат обособени поръчки преди всеки тип избори. Сега към този момент за това ще дава отговор " Информационно обслужване " АД, която по нужда може да употребява и подизпълнител.
Според настоящия Изборен кодекс на идните евроизбори трябваше да има и електронно гласоподаване, само че то се отсрочва за неопределен срок, а поправките в закона са написани по този начин, че може то в никакъв случай да не бъде въведено. В настоящия закон е записано, че:
" В случай че пробно отдалечено електронно гласоподаване е извършено сполучливо - при гарантиране тайната на вота, сигурността на системата и обезпечен цивилен надзор върху изборния развой, и не са открити основни нарушавания при провеждането му, на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2019 година гласоподавателите може да гласоподават отдалечено електронно, като резултатите от гласуването се вземат поради при установяване на резултатите ".
Управляващите отсрочват въвеждането на електронното гласоподаване, като отстраняват от този текст думите " на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2019 година ".
Според закона пробно електронно гласоподаване трябваше да има след 1 януари 2018 година, само че такова не беше извършено на частичните локални избори, които се организират от време на време в разнообразни обитаеми места. Така на процедура беше нарушен законът. Сега обаче ръководещите взеха решение казуса, като махнаха от кодекса датата.
Освен това с плана се отстраняват номерата пред партиите, обединенията и инициативните комитети в интегралната бюлетина. Идеята е по този начин да се избегне феноменът " 15/15 " - когато гласоподаватели простъпка гласоподават с преференция за претендента от листата, чийто номер съответствува с този на партията.
С тях се лимитира машинното гласоподаване и се отсрочва въвеждането на електронното такова . Според настоящия закон машинно гласоподаване трябваше да има във всички секции след президентските избори през 2016 година. Такова обаче нямаше и законът беше нарушен няколко пъти. Централната изборна комисия (ЦИК) даже беше наказана да вкара машини във всяка секция, само че това по този начин и не се случи. Малко преди предварителните парламентарни избори от комисията оповестиха поръчка за реализатор. На нея се яви единствено една компания, която обаче от ЦИК дисквалифицираха и машините още веднъж не бяха във всяка секция.
За да няма следващо нарушаване на закона за идните следващата година избори, с поправките се планува ЦИК да взема решение в какъв брой секции да има машинно гласоподаване, само че те би трябвало да са не по-малко от 1000. За съпоставяне, общият брой на секциите е към 12 500. Устройства ще има единствено в секции с повече от 300 гласоподаватели. В предлагането е записано, че машинното гласоподаване се " вкарва поетапно ", само че не и дали в миналото ще го има във всички секции.
Решението къде и какъв брой да има машини ще би трябвало да се взима най-късно до 10 дни след оповестяването на датата на изборите.
Законопроектът планува още за изработването на машини към този момент да не се вършат обособени поръчки преди всеки тип избори. Сега към този момент за това ще дава отговор " Информационно обслужване " АД, която по нужда може да употребява и подизпълнител.
Според настоящия Изборен кодекс на идните евроизбори трябваше да има и електронно гласоподаване, само че то се отсрочва за неопределен срок, а поправките в закона са написани по този начин, че може то в никакъв случай да не бъде въведено. В настоящия закон е записано, че:
" В случай че пробно отдалечено електронно гласоподаване е извършено сполучливо - при гарантиране тайната на вота, сигурността на системата и обезпечен цивилен надзор върху изборния развой, и не са открити основни нарушавания при провеждането му, на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2019 година гласоподавателите може да гласоподават отдалечено електронно, като резултатите от гласуването се вземат поради при установяване на резултатите ".
Управляващите отсрочват въвеждането на електронното гласоподаване, като отстраняват от този текст думите " на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2019 година ".
Според закона пробно електронно гласоподаване трябваше да има след 1 януари 2018 година, само че такова не беше извършено на частичните локални избори, които се организират от време на време в разнообразни обитаеми места. Така на процедура беше нарушен законът. Сега обаче ръководещите взеха решение казуса, като махнаха от кодекса датата.
Освен това с плана се отстраняват номерата пред партиите, обединенията и инициативните комитети в интегралната бюлетина. Идеята е по този начин да се избегне феноменът " 15/15 " - когато гласоподаватели простъпка гласоподават с преференция за претендента от листата, чийто номер съответствува с този на партията.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ