Омръзна ли му на Вашингтон от Турция?
Няколко дни след визитата на турския външен министър Мевлют Чавушоглу във Вашингтон през ноември Стивън Кук, специалист по Турция в Съвета за външна политика, разгласява публикация озаглавена " Защо ми омръзна от Турция ", като по този начин стартира края на бурна година за Турция в Съединените щати, написа в своя публикация " Катимерини ".
Консенсусът на Вашингтон за Турция стартира съществено да се пропуква през последните две години на президентството на Барак Обама, изключително по повод разликите в битката против ДАЕЩ (Ислямска държава) в Сирия. Вашингтон и Анкара имат несъгласия, които получават необятно публично внимание. В допълнение са и американските реакции против репресиите на Турция против протестиращите в " Гези Парк " и пресата, продължаващата неприязън към Армения, Кипър, Гърция и Израел, и следствията от неуспеха турския прелом от 2016 година Турция бързо изгуби статута си на " златно дете ". Промяната във усещанията за Турция евентуално е най-добре показана в изявление на президента Обама с Джефри Голдбърг " Доктрината Обама ". Голдбърг отбелязва първичната религия на Обама към Реджеп Ердоган, а в края на мандата си, Обама го счита за " несполучлив и властнически, който отхвърля да употребява голямата си войска, с цел да донесе непоклатимост в Сирия ".
Режимът на Ердоган, който може би се пробва да пренастрои, само че и сигурно да спре засилващото се съдействие сред Съединени американски щати и кюрдите в Сирия, стартира нападателно да комуникира и с администрация на Доналд Тръмп, в това число и подкупването на съветника по националната сигурност Майкъл Флин, с цел да провежда отвличането на Гюлен от Съединени американски щати.
Фокусът на Турция върху Гюлен е може би най-големият грях в очите на администрацията на Тръмп: карцерът и продължителното задържане на свещеник Андрю Брансън. Ситуацията се утежни, когато Ердоган се отдръпна от обещанието си към Тръмп да освободи Брансън. Президентът на Съединени американски щати стартира остро да подлага на критика Турция, администрацията наложи наказания на турски публични лица и Конгресът постави старания да обвърже продажбата на оръжия с освобождението на Брансън.
Делото " Брансън " сложи акцент върху практиката на Турция за дипломация със заложници. Айкан Ердемир, старши помощник във Фондацията за отбрана на демокрациите и някогашен член на турския парламент, смята случая " Брансън " за последна точка. " След несполучливия опит за прелом в Турция през юли 2016 година Ердоган преследва безразсъдната политика да вземе 50 западни жители като заложници, с цел да получи отстъпки от своите съдружници в НАТО ", разяснява Ердемир. " Арестът на американски свещеник Андрю Брансън и задържането без обвиняване в продължение на 17 месеца и обвинявания в шпионаж, тероризъм и скрит план за прелом, най-после привлякоха вниманието към дипломацията със заложници на Ердоган. Налагането на глобите Магнитски против двама турски министри през август 2018 година, първите такива против чиновници на съдружник в НАТО, е знак за възходящото разделяне, което казусът Брансън провокира сред Вашингтон и Анкара. Тактиките на шикалкавене на Ердоган освен отдалечават Турция от трансатлантическия съюз и неговите полезности, само че и подхранват скептицизма за Турция от двете страни на Конгреса на Съединени американски щати. Това ще отнеме години на бъдещите турски държавни управления, в случай че не и десетилетия, с цел да се отстранят вредите от антизападната политика на Ердоган ".
Щетите са явни, рецензията против Турция бяха спорадични - всяка година към отбелязването на арменския геноцид или нашествието в Кипър - в този момент са непрекъснати. Американското държавно управление изостави навика си да оправя проблемите си с Турция тихомълком и скрито и в този момент прибягва до много по-пряма, безкомпромисна и от време на време сурова изразителност. Коалициите, които лобират Вашингтон да държи Турция виновна, начинания като #NoJetsForTurkey, стартирана от Гръцкия американски лидерски съвет, Арменския народен комитет на Америка в отбрана на християните и по-късно разширена, с цел да включи произраелската общественост, са разгръщат повече от всеки път и този път има съществени последствия за Турция.
Близките връзки на Турция в областта на сигурността с Вашингтон са изложени на риск. По време на делото " Брансън ", членовете на Конгреса се пробваха да обвържат прехвърлянето на самолети F-35 в Турция, с изискването за освобождение на пастора. През миналото лято Конгресът е предложил няколко законодателни акта, които лимитират и биха могли вероятно да отстранен възможностите на Турция да завърши придобиването на F-35, изключително в случай че се закупи съветската ракетна система S-400. В нова публикация на Кук ( " Нито другар, нито зложелател: бъдещето на връзките сред Съединени американски щати и Турция " ), Съветът по външни връзки предлага " Съединените щати да прекратят съдействието си с Турция по програмата F-35 ". Откритото подкопаване на американските ползи и политики не могат да продължат да не се ревизират, до момента в който Турция се радва на " преимуществата на най-напредналите военни самолети на Америка ". Една последна алтернатива - присъединяване на Турция в индустриалния развой на F-35 и невъзможността за изгонването й от програмата - е преодоляна, когато заместник-министърът на външните работи на Съединени американски щати съобщи, че няма да има " съществено влияние " върху индустриалната база за F-35, в случай че Турция бъде отстранена от програмата. Анкара ще би трябвало да промени курса си, в случай че желае тези самолети.
Така че, в действителност ли на Съединени американски щати им омръзна от Турция? Кук се съмнява, дали има нова стандартна мъдрост във Вашингтон. " Има консенсус и няма консенсус в еднакъв миг ", отбелязва Кук, който доста трансформира възгледите си за Турция през последните няколко години. " Изчезнаха дните, когато множеството хора смятаха Турция за благонадежден съдружник, само че във Вашингтон наподобяват много хора - най-много в бюрокрацията - желаят да " спасят " връзките. Това значи, че бюрокрацията е разграничена по въпроса, само че хората, които са склонни да подценяват неприемливото държание на Турция в работа на някакво амбициозно бъдещо съдействие, наподобява водят ". Ситуацията може и да се обръща, само че към момента следва много дълъг път преди Вашингтон да одобри нова политика за Турция.
Консенсусът на Вашингтон за Турция стартира съществено да се пропуква през последните две години на президентството на Барак Обама, изключително по повод разликите в битката против ДАЕЩ (Ислямска държава) в Сирия. Вашингтон и Анкара имат несъгласия, които получават необятно публично внимание. В допълнение са и американските реакции против репресиите на Турция против протестиращите в " Гези Парк " и пресата, продължаващата неприязън към Армения, Кипър, Гърция и Израел, и следствията от неуспеха турския прелом от 2016 година Турция бързо изгуби статута си на " златно дете ". Промяната във усещанията за Турция евентуално е най-добре показана в изявление на президента Обама с Джефри Голдбърг " Доктрината Обама ". Голдбърг отбелязва първичната религия на Обама към Реджеп Ердоган, а в края на мандата си, Обама го счита за " несполучлив и властнически, който отхвърля да употребява голямата си войска, с цел да донесе непоклатимост в Сирия ".
Режимът на Ердоган, който може би се пробва да пренастрои, само че и сигурно да спре засилващото се съдействие сред Съединени американски щати и кюрдите в Сирия, стартира нападателно да комуникира и с администрация на Доналд Тръмп, в това число и подкупването на съветника по националната сигурност Майкъл Флин, с цел да провежда отвличането на Гюлен от Съединени американски щати.
Фокусът на Турция върху Гюлен е може би най-големият грях в очите на администрацията на Тръмп: карцерът и продължителното задържане на свещеник Андрю Брансън. Ситуацията се утежни, когато Ердоган се отдръпна от обещанието си към Тръмп да освободи Брансън. Президентът на Съединени американски щати стартира остро да подлага на критика Турция, администрацията наложи наказания на турски публични лица и Конгресът постави старания да обвърже продажбата на оръжия с освобождението на Брансън.
Делото " Брансън " сложи акцент върху практиката на Турция за дипломация със заложници. Айкан Ердемир, старши помощник във Фондацията за отбрана на демокрациите и някогашен член на турския парламент, смята случая " Брансън " за последна точка. " След несполучливия опит за прелом в Турция през юли 2016 година Ердоган преследва безразсъдната политика да вземе 50 западни жители като заложници, с цел да получи отстъпки от своите съдружници в НАТО ", разяснява Ердемир. " Арестът на американски свещеник Андрю Брансън и задържането без обвиняване в продължение на 17 месеца и обвинявания в шпионаж, тероризъм и скрит план за прелом, най-после привлякоха вниманието към дипломацията със заложници на Ердоган. Налагането на глобите Магнитски против двама турски министри през август 2018 година, първите такива против чиновници на съдружник в НАТО, е знак за възходящото разделяне, което казусът Брансън провокира сред Вашингтон и Анкара. Тактиките на шикалкавене на Ердоган освен отдалечават Турция от трансатлантическия съюз и неговите полезности, само че и подхранват скептицизма за Турция от двете страни на Конгреса на Съединени американски щати. Това ще отнеме години на бъдещите турски държавни управления, в случай че не и десетилетия, с цел да се отстранят вредите от антизападната политика на Ердоган ".
Щетите са явни, рецензията против Турция бяха спорадични - всяка година към отбелязването на арменския геноцид или нашествието в Кипър - в този момент са непрекъснати. Американското държавно управление изостави навика си да оправя проблемите си с Турция тихомълком и скрито и в този момент прибягва до много по-пряма, безкомпромисна и от време на време сурова изразителност. Коалициите, които лобират Вашингтон да държи Турция виновна, начинания като #NoJetsForTurkey, стартирана от Гръцкия американски лидерски съвет, Арменския народен комитет на Америка в отбрана на християните и по-късно разширена, с цел да включи произраелската общественост, са разгръщат повече от всеки път и този път има съществени последствия за Турция.
Близките връзки на Турция в областта на сигурността с Вашингтон са изложени на риск. По време на делото " Брансън ", членовете на Конгреса се пробваха да обвържат прехвърлянето на самолети F-35 в Турция, с изискването за освобождение на пастора. През миналото лято Конгресът е предложил няколко законодателни акта, които лимитират и биха могли вероятно да отстранен възможностите на Турция да завърши придобиването на F-35, изключително в случай че се закупи съветската ракетна система S-400. В нова публикация на Кук ( " Нито другар, нито зложелател: бъдещето на връзките сред Съединени американски щати и Турция " ), Съветът по външни връзки предлага " Съединените щати да прекратят съдействието си с Турция по програмата F-35 ". Откритото подкопаване на американските ползи и политики не могат да продължат да не се ревизират, до момента в който Турция се радва на " преимуществата на най-напредналите военни самолети на Америка ". Една последна алтернатива - присъединяване на Турция в индустриалния развой на F-35 и невъзможността за изгонването й от програмата - е преодоляна, когато заместник-министърът на външните работи на Съединени американски щати съобщи, че няма да има " съществено влияние " върху индустриалната база за F-35, в случай че Турция бъде отстранена от програмата. Анкара ще би трябвало да промени курса си, в случай че желае тези самолети.
Така че, в действителност ли на Съединени американски щати им омръзна от Турция? Кук се съмнява, дали има нова стандартна мъдрост във Вашингтон. " Има консенсус и няма консенсус в еднакъв миг ", отбелязва Кук, който доста трансформира възгледите си за Турция през последните няколко години. " Изчезнаха дните, когато множеството хора смятаха Турция за благонадежден съдружник, само че във Вашингтон наподобяват много хора - най-много в бюрокрацията - желаят да " спасят " връзките. Това значи, че бюрокрацията е разграничена по въпроса, само че хората, които са склонни да подценяват неприемливото държание на Турция в работа на някакво амбициозно бъдещо съдействие, наподобява водят ". Ситуацията може и да се обръща, само че към момента следва много дълъг път преди Вашингтон да одобри нова политика за Турция.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ