От надменност до унижение: 10-те часа, които шокираха Израел
Няколко дни откакто израелският министър-председател Бенямин Нетаняху произнесе самохвална тирада в Организация на обединените нации, обявявайки основаването на нов Близък изток, концентриран към Израел и неговите нови арабски сътрудници, палестинците, които той изцяло пропусна от своята фантастична районна карта, нанесоха на него и на Израел съдбовен удар, политически и стратегически.
Палестинското съпротивително придвижване Хамас започва подробно планувано, добре изпълнено стремително навлизане от Газа в Израел по въздух, море и суша. В тандем с хиляди ракети, изстреляни към израелски цели, стотици палестински бойци нападнаха израелски военни и цивилни зони в южната част на страната, което докара до убийството на минимум 100 израелци и залавянето на десетки израелски бойци и цивилни като заложници.
Целите на Хамас в интервенцията не са загадка: Първо, възмездие и наказване на Израел за неговата окупация, подтисничество, нелегално заселване и опозоряване на палестинските религиозни знаци, изключително на джамията Ал-Акса в Йерусалим; второ, да се прицели в нормализиране на арабските страни с Израел, който приема своя режим на апартейд в региона; и най-после, осигурете още една замяна на пандизчии, с цел да бъдат освободени допустимо най-вече палестински политически пандизчии от израелските затвори.
Струва си да напомним, че водачът на Хамас в линията Газа Яхя ал-Синвар, който прекара повече от две десетилетия в израелски затвор, беше освободен при замяна на пандизчии. Мохамед Дейф, ръководителят на военния клон на Хамас, сходно на доста други палестинци, загуби близки от израелското принуждение – дребен наследник, тригодишна щерка и брачната половинка му. Следователно в интервенцията има също ясно углавен и злопаметен аспект.
В този смисъл офанзивата може да е била необикновено шокираща, само че надали е изненадваща.
Hubris най-сетне настигна Израел и неговите арогантни водачи, които дълго се смятаха за непобедими и неведнъж подценяваха враговете си. След „ изненадващото “ арабско нахлуване от октомври 1973 година поредните израелски водачи бяха шокирани и възхитени, още веднъж и още веднъж, от това, на което са били способни хората, които те потискаха.
Те бяха хванати неподготвени от ливанската опозиция след израелската инвазия в Ливан през 1982 година, от палестинските интифади през 80-те и 2000-те години и от палестинската опозиция след повече от пет десетилетия на израелска окупация и четири поредни войни в Газа.
Ясно е, че израелското военно и цивилно управление също не е очаквало огромната интервенция на Хамас, нейният триумф съставлява огромен неуспех на израелското разузнаване и боен неуспех. Въпреки комплицираната мрежа на Израел от шпиони, безпилотни самолети и технологии за наблюдаване, той не можа да открие и предотврати офанзивата.
Но вредите, нанесени на Израел, надвишават неуспеха на разузнаването и военните; това е и политическа и психическа злополука. Непобедимата страна се появи уязвима, слаба и извънредно импотентна, което няма да се отрази добре на проектите й да бъде районен водач на нов Близък изток.
Образите на израелци, бягащи от домовете и градовете си в боязън, ще бъдат вкоренени в груповата им памет за доста години напред. Днес беше може би най-лошият ден в историята на Израел. Пълно оскърбление.
Нетаняху, въртящият се доктор, няма да може да промени това, без значение по какъв начин го върти. Израел няма да получи късмет да анулира това, което светът видя в събота сутринта: обезумяла страна, изгубена от личните си фантастични заблуди.
Израелската военна върхушка без подозрение ще се опита да възвърне стратегическата и военна самодейност от Хамас, като неотложно й нанесе сериозен боен удар. Както е правила в предишното, тя ще предприеме жестоки бомбардировки и акции за убийства, водещи до огромни премеждия и безчет жертви измежду палестинците. И както се е случвало в предишното още веднъж и още веднъж, това няма да унищожи палестинската опозиция.
Ето за какво Израел може да обмисли преразпределяне на армията си в палестински градове и бежански лагери в Ивицата Газа и Западния бряг под претекст, че ще довърши Хамас и други палестински фракции.
Такова цялостно завладяване е историческото предпочитание на по-фанатичните членове на ръководещата коалиция на Израел, които желаят да унищожат палестинската власт, да поемат директен надзор върху цялата историческа Палестина или това, което те назовават „ Голямата земя на Израел “, и правят етническо пречистване на палестинците.
Това би било огромна неточност. Това ще докара до пълноценна асиметрична война и в процеса ще изолира Израел както в никакъв случай до момента. Дори западните водачи, които до момента подкрепяха Нетаняху, изразявайки повече от същата транспарантно лицемерна взаимност с израелския апартейд, може да стартират да се дистанцират от израелското държавно управление.
Скандалното оскърбление на Израел към този момент подкопава неговата стратегическа и политическа позиция в района. Арабските режими, които възстановиха връзките с Израел и си партнират с държавното управление на Нетаняху, наподобяват по-глупави с всеки минал час.
Отчаян да преобърне персоналния си неуспех и да резервира нежната си коалиция, Нетаняху сигурно ще реагира прекомерно доста и в този развой ще отблъсне повече от новите си и евентуални районни сътрудници.
Както и да върви това, наследството на Нетаняху ще бъде помрачено от неуспех. Той може да води своя палестински сътрудник, осемдесетгодишния Махмуд Абас, дружно със себе си в канализацията на историята.
Абас също се проваля политически, пробвайки се да съблюдава границата сред осъждането на израелската окупация и координирането на сигурността с нея. Такова балансиране към този момент не е задоволително.
Но смяната, която идва, е освен това от личности; става въпрос за двата народа като цяло и дали желаят да живеят в мир или да умрат в борби. Времето и пространството за всичко сред тях изтекоха.
Днес палестинците ясно дадоха да се разбере, че избират да се бият на крайници за правдивост и независимост, в сравнение с да умрат на колене в оскърбление. Крайно време е израелците да се вслушат в уроците на историята.
