Няколко дни преди старта на европейското първенство за мъже, на

Няколко дни преди старта на европейското състезание за мъже, на което Франция е съдомакин, дружно с Холандия, Словения и Белгия, звездата на френския волейбол Ървин Нгапет даде искрено и обстойно изявление за в. " Льо Фигаро ".

В него асът приказва за идните дуели, равнището на волейбола в страната, неналичието му на медийно отразяване, както и за протичащото се в живота му. И не щади нито себе си, нито другите " забъркани "...

- Ървин, по какъв начин организацията на Евроволей 2019 може да усили известността на волейбола във Франция?

- Ако се качим на подиума, сигурно ще нарасне. А и възприятието е незаменимо - най-много за нас, волейболистите. В залата в Монпелие е допустимо да няма кой знае какъв брой почитатели. Ако се провалим на осминафиналите, семейството като цяло няма да послужи за нищо. Ясно е, че всичко опира до резултати, което значи, че наложително преследваме присъединяване във финалната четворка (в Париж - б.р.). Но това е спорт и не се знае какво може да стане...



- Как ще се справите с това огромно напрежение?

- Говорили сме доста за това. Независимо дали става въпрос за Олимпийските игри в Рио (отпадане в груповата фаза), европейското състезание след него (девето място) или Световното състезание през 2018 година (седмо място), ние играем под голямо напрежение. Има големи упования към нас и мислим, че е безусловно належащо да спечелим във всеки шампионат. Днес обаче се стараем на първо място да сме задоволени и по този начин ненапълно да понижим натиска над себе си. Имаме право да не се целим единствено в победи, поради неособено огромния ни шанс напоследък. Но би трябвало да играем. Задължението за резултат е в на главите ни, само че е на напред във времето и не би трябвало да разрешаваме да ни пречи.

- Имате ли мемоари от надпревари в други спортове, на които Франция е била хазаин? Нещо, което се е запечатало трайно в съзнанието ви?

- Световното състезание по футбол през 1998 година, беше вълшебно! Винаги ще го помня. Европейското по хандбал за дами предходната година в Париж също. Не съм голям почитател на хандбала, само че вълнението бе голямо. Да печелиш вкъщи, цялата страна да те поддържа, е необикновено.



- Играли сте в Русия и Италия, можете ли да сравните шампионатите с френското? Може ли то да доближи същото равнище?

- За това са нужни доста неща. Можете да присъствате на край за Купата на Франция, без да видите нито един французин на терена. В Италия имат право на двама чужденци от тим, а останалите би трябвало да са италианци. В Полша, в Турция, в Русия е същото... Играе се за публиката, а също и за спонсорите, които ще предпочетат да влагат там, където има млади играчи, които могат да се развиват. Тук няма да вложат пари, с цел да видят задгранични играчи, от време на време не толкоз мощни като нашите играчи, само че са по-евтини. Обаче почитателите не желаят да виждат това. Младите французи отиват в чужбина, тъй като тук не са желани.


- Но всички френски национали или съвсем всички се развиват в чужбина...

- Да, правилно е. В началото не беше по този начин. Но това е обикновено. Например Антоан Бризар, той беше трети разпределител в Париж. Но в този момент играе в Полша и е вицешампион. Тревор Клевено бе запаса в Тулуза, а в този момент е в Милано. Има още доста образци. Това демонстрира, че има проблем - нито Лигата, нито Федерацията могат да накарат клубовете да пуснат французи на терена.

- Според вас това ли е повода билетите за мачовете в Монпелие да се продават мъчно?
- Очевидно е, тъй като необятната общност не ни познава.


- С изключение на вас, може би...
- Да, познават ме, тъй като направих много нелепости. Ако името ми е на първа страница, това не се дължи повече на волейбола, а на други неща... Жалко е, отговорен съм, само че е по този начин. Хората не приказват за мен толкоз поради това, което мога да направя на терена. Що се отнася до френския тим и волейбола, ние сме известни единствено в интервалите на голе;и конгреси, а по-късно изцяло изчезваме от полезрението.
- Може ли евентаулна купа на Евроволей да промени това?
- Вярвате, или не - и аз не съм сигурен. Защото бяхме европейски първенци през 2015 година Не се видя изключително огромна смяна. Ако желая да виждам волейболен мач по малкия екран във Франция, не мога. Защото няма различен канал, с изключение на този на L′Equipe, който да ни излъчва. Но за френското състезание няма подобен и е разочароващо. Затова считам, че би трябвало да спрем да оказваме напън върху самите себе си във връзка с задължението за резултати. Защото по-късно методът, по който ще се популяризира спортът, към този момент не е наша работа. Трябва да спрем да мислим, че носим френския волейбол на гърбовете си.
- Турнирът за финалната шестица на Лигата на нациите в Лил предходната година сподели, че френската общност е подготвена да ви поддържа постоянно...
- Да, знаем го. Но Международната федерация провежда финалите, а не ние. Беше красиво. Залата по време на химните беше приказна. Толкова беше хубаво, че имах възприятието, че съм в чужбина. Както когато се играе в Полша, когато залата е претъпкана. Това в никакъв случай не ни се е случвало във Франция. Изненада ни. ФИВБ знае по какъв начин да го направи и сигурно ще става все по-добре.