Вятърното бъдеще на Североизтока
Няколко десетки километра откакто поемете по пътя на север от Варна, няма по какъв начин да не ви създадат усещане големият брой вятърни перки. Малко след Каварна те се умножават, ситуирани са малко безредно - някои са до пътя, други - във вътрешността в земеделските земи, а трети - до морето. Причината за този проведен безпорядък е, че някои са на огромни енергийни или индустриални компании, до момента в който други са на по-малки вложители. Но по-голямата е, че Североизтокът е най-благодатният район на България за вятърна сила.
" Това по този начин е по този начин, защото сушата е изнесена в морето и няма какво да спре северния вятър по пътя му да зарежда вятърните турбини ", споделя пред " Капитал " Радомир Драганов, началник на " Св. Никола ", най-големият вятърен парк освен в района, само че и в България. Намира се сред Каварна и след село Българево, където 52 турбини, ситуирани на повърхност 60 кв. км, обезпечават целогодишна мощ 156 мегавата. Собственик на парка е американската компания AES Bulgaria, която ръководи и едноименния Топлоелектрическа централа в Маришкия басейн. До " Св. Никола " са ситуирани още два парка - ВяЕЦ МЕТ и ВяЕЦ " Калиакра ". Така единствено на това парче земя се създава сила с обща мощ над 230 мегаватчаса, или малко повече от 10% от мощността на АЕЦ " Козлодуй " сега.
Изпълнителният шеф на вятърния парк Радомир Драганов и техническият помощник Росица Рикова са част от екипа, който работи на място Фотограф: Цветелина Белутова Вятър и енергиен преход
Вятърът е основен за прехода към зелена сила от възобновими източници. В страни като Норвегия и Холандия през последните години мощностите от този вид се удвояват, а общото сред тях и България са доста положителните условия, които дават моретата. Последните години обаче България не се възползваше от този капацитет - за към 10 години нямаше никакви нови планове. Това обаче стартира да се трансформира - някои планове, стартирани преди десетилетие, в този момент стартират да се възвръщат, има и нови.
Сред тях е и немската wpd, която има план за вятърен парк край Балчик с мощ до към 100 мегавата. Заради придвижване на технологиите да вземем за пример компанията ще конфигурира по-малко перки, само че с повече мощ. Има проект и за парк в Румъния - с Не е инцидентно, че точно на няколко километра на север от Варна, в Румъния, са ситуирани едни от огромните централи в Европа. Катализатор на всички тези процеси е енергийната рецесия и войната в Украйна.
Реклама След години България най-вероятно ще има най-малко няколко огромни вятърни парка, като интерес не липсва и има постъпили към този момент няколко плана в Енергийния систематичен оператор (ЕСО) за паркове, които са доста над размера на " Св. Никола " и които ще дават отговор на международните стандарти за вкарване на сериозен % вятърни мощности в енергийния микс.
Законодателството в България обаче остава сериозен проблем поради комплицираните административни процедури и сложното вкарване на вятърни и слънчеви централи в енергийния микс на страната. Освен това страната към момента не разрешава развиването на вятърни планове в българската акватория на Черно море. До огромна степен аргументите за това са екологични, въпреки в Румъния градежът да е разрешен. Причината е, че край нашите крайбрежия и нагоре в Черно море минава миграционният път на прелетни птици. И въпреки да е 200 км във вътрешността, има терзания, че те може да се отклонят и към сушата, където има конфигурирани вятърни перки.
През 2017 година България беше наказана и от Европейския съд за несъблюдение на задължението си да отбрани " Натура 2000 " зоните в региона на Калиакра. Това спря и доста планове за вятърни централи, макар че даже съгласно " Грийнпийс " вятърните перки са с най-малките опасности за птиците и делфините вследствие на човешката активност.
В парка " Св. Никола " да вземем за пример имат радарна система, към която се подава сигнал от орнитолози, които следят птиците, и турбините се стопират при потребност. Подобна интегрирана радарна система е направена с останалите ветрогенератори в региона, като обгръща предпазена зона " Калиакра ".
Радарът на вятърния парк е обвързван в обща радарна система дружно с другите вятърни паркове в близост Фотограф: Цветелина Белутова Реклама Как се строи вятърен парк
Едно от преимуществата на вятърните централи е, че построяването им не лишава доста време, както е при стандартните топло- или нуклеарни централи - при последните може да отнеме до 15 години. А от първата копка за вятърния парк до стартирането в употреба нормално е въпрос на месеци, откакто въпреки всичко е минат дългият развой по разрешителни, контракти за наем, покупка на земя и така нататък Това е по този начин значително тъй като огромни западни компании напълно сглобяват перките и построяват инфраструктурата, до момента в който за вложителя остава просто уреждането на административната част.
Според Радомир Драганов и Росица Рикова, механически помощник в AES Wind Bulgaria, турбините се сортират съгласно вятърния запас на региона. Обикновено се наемат компании, които да създадат изследвания за естеството напразно, само че постоянно при съществуването на исторически данни това улеснява доста процеса. След това се вършат заключения и се сортира подобаващата турбина. В случая на парка " Св. Никола " още преди началото на градежа са се правили проучвания на място за вятъра. В региона към този момент има и доста повече турбини, което носи и подготвени аналитични данни.
В региона междинната скорост напразно е към 7 м/сек., което чисто механически се смята за " приблизително невисок вятър " - това значи, че турбината би трябвало да е по-голяма, с по-голям диаметър и по-голяма дължина и да може да оперира на оптимален потенциал целогодишно.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Градове 2 Политика 3 Политика 1 Градове 2 Политика 3 Политика 1 Политика 2 Политика Реклама
Площта не е напълно благосъстоятелност на ветропарка, закупена е единствено дребна част от парцелите. Едно от значимите неща при построяването на вятърен парк е да има несъмнено разстояние сред турбините най-малко 500 м. Причината за това е напълно разумна - те не би трябвало да са ситуирани една до друга, с цел да не си " употребяват вятъра ", като самото им преплитане на близко разстояние би означавало редуциране на техния живот.
Във вятърния парк " Св. Никола " на място работят 10 души, от които 6 са техници, които правят цялата планова поддръжка. Основна част е дистанционно управление, което се прави от Топлоелектрическа централа комплекса на американската компания в Стара Загора. Въпреки че сходни централи дават опция за работа на локалното население, модерното потомство ветропаркове нормално по този начин биват изграждани, че турбините и подстанциите да се ръководят отдалечено.
Инвестиция
Първоначалната инвестиция на централата от 270 млн. евро (527 млн. лева) е измежду най-големите външни вложения във ВЕИ в България. Голяма част от нея е отишла точно към закупуването на 52-те ветрогенератора V90-3MW MK8 от датската компания Vestas. Другото огромно перо е било инфраструктурата на парка, тъй че той да е наличен и обвързван с мрежата. Според Радомир Драганов " за доста малко време - единствено за няколко месеца, са се построили чакълени пътища, които да са задоволително необятни и дълбоки, тъй че под тях да може да мине над 200 км кабелна линия, която свързва всички турбини с подстанцията на централата ". Самите генератори биват вдигнати извънредно бързо, единствено за 3 месеца.
Чист ток
" От ноември до февруари е " сезонът ", когато се създава най-вече ток от вятър при нас ", декларират от централата. Обикновено това е и общоприетият интервал в съвсем цяла Европа, защото през лятото даже по крайбрежието силата напразно понижава.
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
" Това по този начин е по този начин, защото сушата е изнесена в морето и няма какво да спре северния вятър по пътя му да зарежда вятърните турбини ", споделя пред " Капитал " Радомир Драганов, началник на " Св. Никола ", най-големият вятърен парк освен в района, само че и в България. Намира се сред Каварна и след село Българево, където 52 турбини, ситуирани на повърхност 60 кв. км, обезпечават целогодишна мощ 156 мегавата. Собственик на парка е американската компания AES Bulgaria, която ръководи и едноименния Топлоелектрическа централа в Маришкия басейн. До " Св. Никола " са ситуирани още два парка - ВяЕЦ МЕТ и ВяЕЦ " Калиакра ". Така единствено на това парче земя се създава сила с обща мощ над 230 мегаватчаса, или малко повече от 10% от мощността на АЕЦ " Козлодуй " сега.
Изпълнителният шеф на вятърния парк Радомир Драганов и техническият помощник Росица Рикова са част от екипа, който работи на място Фотограф: Цветелина Белутова Вятър и енергиен преход
Вятърът е основен за прехода към зелена сила от възобновими източници. В страни като Норвегия и Холандия през последните години мощностите от този вид се удвояват, а общото сред тях и България са доста положителните условия, които дават моретата. Последните години обаче България не се възползваше от този капацитет - за към 10 години нямаше никакви нови планове. Това обаче стартира да се трансформира - някои планове, стартирани преди десетилетие, в този момент стартират да се възвръщат, има и нови.
Сред тях е и немската wpd, която има план за вятърен парк край Балчик с мощ до към 100 мегавата. Заради придвижване на технологиите да вземем за пример компанията ще конфигурира по-малко перки, само че с повече мощ. Има проект и за парк в Румъния - с Не е инцидентно, че точно на няколко километра на север от Варна, в Румъния, са ситуирани едни от огромните централи в Европа. Катализатор на всички тези процеси е енергийната рецесия и войната в Украйна.
Реклама След години България най-вероятно ще има най-малко няколко огромни вятърни парка, като интерес не липсва и има постъпили към този момент няколко плана в Енергийния систематичен оператор (ЕСО) за паркове, които са доста над размера на " Св. Никола " и които ще дават отговор на международните стандарти за вкарване на сериозен % вятърни мощности в енергийния микс.
Законодателството в България обаче остава сериозен проблем поради комплицираните административни процедури и сложното вкарване на вятърни и слънчеви централи в енергийния микс на страната. Освен това страната към момента не разрешава развиването на вятърни планове в българската акватория на Черно море. До огромна степен аргументите за това са екологични, въпреки в Румъния градежът да е разрешен. Причината е, че край нашите крайбрежия и нагоре в Черно море минава миграционният път на прелетни птици. И въпреки да е 200 км във вътрешността, има терзания, че те може да се отклонят и към сушата, където има конфигурирани вятърни перки.
През 2017 година България беше наказана и от Европейския съд за несъблюдение на задължението си да отбрани " Натура 2000 " зоните в региона на Калиакра. Това спря и доста планове за вятърни централи, макар че даже съгласно " Грийнпийс " вятърните перки са с най-малките опасности за птиците и делфините вследствие на човешката активност.
В парка " Св. Никола " да вземем за пример имат радарна система, към която се подава сигнал от орнитолози, които следят птиците, и турбините се стопират при потребност. Подобна интегрирана радарна система е направена с останалите ветрогенератори в региона, като обгръща предпазена зона " Калиакра ".
Радарът на вятърния парк е обвързван в обща радарна система дружно с другите вятърни паркове в близост Фотограф: Цветелина Белутова Реклама Как се строи вятърен парк
Едно от преимуществата на вятърните централи е, че построяването им не лишава доста време, както е при стандартните топло- или нуклеарни централи - при последните може да отнеме до 15 години. А от първата копка за вятърния парк до стартирането в употреба нормално е въпрос на месеци, откакто въпреки всичко е минат дългият развой по разрешителни, контракти за наем, покупка на земя и така нататък Това е по този начин значително тъй като огромни западни компании напълно сглобяват перките и построяват инфраструктурата, до момента в който за вложителя остава просто уреждането на административната част.
Според Радомир Драганов и Росица Рикова, механически помощник в AES Wind Bulgaria, турбините се сортират съгласно вятърния запас на региона. Обикновено се наемат компании, които да създадат изследвания за естеството напразно, само че постоянно при съществуването на исторически данни това улеснява доста процеса. След това се вършат заключения и се сортира подобаващата турбина. В случая на парка " Св. Никола " още преди началото на градежа са се правили проучвания на място за вятъра. В региона към този момент има и доста повече турбини, което носи и подготвени аналитични данни.
В региона междинната скорост напразно е към 7 м/сек., което чисто механически се смята за " приблизително невисок вятър " - това значи, че турбината би трябвало да е по-голяма, с по-голям диаметър и по-голяма дължина и да може да оперира на оптимален потенциал целогодишно.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Градове 2 Политика 3 Политика 1 Градове 2 Политика 3 Политика 1 Политика 2 Политика Реклама
Площта не е напълно благосъстоятелност на ветропарка, закупена е единствено дребна част от парцелите. Едно от значимите неща при построяването на вятърен парк е да има несъмнено разстояние сред турбините най-малко 500 м. Причината за това е напълно разумна - те не би трябвало да са ситуирани една до друга, с цел да не си " употребяват вятъра ", като самото им преплитане на близко разстояние би означавало редуциране на техния живот.
Във вятърния парк " Св. Никола " на място работят 10 души, от които 6 са техници, които правят цялата планова поддръжка. Основна част е дистанционно управление, което се прави от Топлоелектрическа централа комплекса на американската компания в Стара Загора. Въпреки че сходни централи дават опция за работа на локалното население, модерното потомство ветропаркове нормално по този начин биват изграждани, че турбините и подстанциите да се ръководят отдалечено.
Инвестиция
Първоначалната инвестиция на централата от 270 млн. евро (527 млн. лева) е измежду най-големите външни вложения във ВЕИ в България. Голяма част от нея е отишла точно към закупуването на 52-те ветрогенератора V90-3MW MK8 от датската компания Vestas. Другото огромно перо е било инфраструктурата на парка, тъй че той да е наличен и обвързван с мрежата. Според Радомир Драганов " за доста малко време - единствено за няколко месеца, са се построили чакълени пътища, които да са задоволително необятни и дълбоки, тъй че под тях да може да мине над 200 км кабелна линия, която свързва всички турбини с подстанцията на централата ". Самите генератори биват вдигнати извънредно бързо, единствено за 3 месеца.
Чист ток
" От ноември до февруари е " сезонът ", когато се създава най-вече ток от вятър при нас ", декларират от централата. Обикновено това е и общоприетият интервал в съвсем цяла Европа, защото през лятото даже по крайбрежието силата напразно понижава.
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ