ЕК: България е в риск от неспазване на фискалната политика
Няколко страни от Европейския съюз са в риск от неспазване на фискалната политика, оповестява Европейската комисия след разбор на повишението на чистите разноски в есенния пакет на европейския учебен срок. В него се дефинират целите на икономическата политика и политиката по заетостта за повишение на конкурентоспособността, съобщи Инвестор.
Според оценките на Брюксел, след приемането на плановете за бюджети за 2026 година, страните в риск са България, Унгария, Испания, Хърватия, Литва и Словения, а в риск от значително противоречие са Малта и Нидерландия. При анализите са взети поради и дерогациите - 16 страни от Европейски Съюз, измежду които е и България, получиха опцията за еластичност и облекчение от фискалните правила във връзка с превишаването на бюджетния недостиг (до 3%), в случай че повода за това е увеличението на разноските за защита (които би трябвало да бъдат не повече от 1,5% от БВП).
От Европейска комисия са изготвили разбор на бюджетите на Германия и Финландия като едни от страните с несъразмерен недостиг. Резултатите сочат, че при Германия нарастването е обяснимо с разноските за защита, само че при Финландия има учредения за започване на процедура по несъразмерен недостиг.
Същевременно се приключват процедурите за девет страни - Австрия, Белгия, Франция, Унгария, Италия, Малта, Полша, Румъния, и Словакия. Оценката обаче сочи, че дефицитът не е трайно понижен под 3%, поради което и страните остават обвързани с рекомендациите. През пролетта на 2026 година техните позиции ще бъдат преразгледани.
Като цяло в рекомендацията на Европейска комисия акцентът е върху политическите дейности за повишаване на продуктивността и подсилване на икономическата сигурност, като в същото време се резервира устойчивостта на обществените финанси. Държавите са приканени да приключат с осъществяването на проектите за възобновяване и резистентност до 31 август 2026 година, с цел да усвоят напълно средствата от Европейски Съюз по тази стратегия.
Сред рекомендациите са още насърчаване на вложенията в нововъведенията, унищожаване на пречките пред отбранителната промишленост и укрепване на пазарите на труда (чрез възстановяване на образованието), както и да бъде спазван правилото, че растежът на заплатите би трябвало да е в сходство с продуктивността.
