Филипинци на мястото на българите и поляците?
Някои сфери ще продължат да се нуждаят от работници-мигранти и след Брекзита.
В селското стопанство и месопреработвателната индустрия на мястото на хилядите служащи от Полша или Румъния в този момент могат да дойдат също толкоз украинци и филипинци, написа организация Ройтерс в просторен репортаж от Острова.
Авторът Найджъл Хънт напомня, че към избрани специалности британците демонстрират доста слаб интерес. Така да вземем за пример те не желаят да доят крави рано заран или да разфасоват свинско в някоя касапница. Обикновено тези действия се правят от работници-мигранти от по-бедните източноевропейски страни от Европейски Съюз.
Дори и най-горещите последователи на Брекзита признават, че при тази рекордно ниска сега безработица (4,3%), в някои промишлени сфери ще има потребност от работници-мигранти и откакто страната напусне Европейски Съюз през 2019 година. Британските работодатели ценят източноевропейските служащи поради положителните им умения и трудовата им нравственос, напомня организацията.
Как ще запълнят изчезналите потенциали?
Производството на храни и питиета е най-големият бранш от английската стопанска система с оборот през 2015 година от 110 милиарда паунда (147 милиарда долара).
В доста огромна степен този отрасъл е подвластен от трудовите мигранти от други страни от Европейски Съюз и най-много от някогашните социалистически страни в Източна Европа. Така да вземем за пример от Асоциацията на английските месопреработватели показват, че 63 % от заетите в сектора служащи са от други страни-членки на Европейски Съюз, а в някои предприятия делът им даже доближава 80 %. От асоциацията са безапелационни, че със лични сили страната мъчно ще успее да запълни изчезналите потенциали в сектора.
Британското държавно управление, което желае да ограничи внезапно миграцията, още не е оповестило публично проектите си за след фактическото излизане на страната от Европейски Съюз.
Но министърът на земеделието Джордж Юстис споделя опасенията на работодателите: "Напускането на Европейски Съюз и утановяването на режим на следена миграция напълно не значи, че ще спрем изцяло миграцията ", съобщи той пред Народното събрание по-рано през годината.
"Без служащите от страните от Европейски Съюз английската месопреработвателна промишленост няма да е същата ", предизвести изпълнителният шеф на Националната асоциация на свиневъдите Зоу Дейвис.
"Защо да има проблем с мен, откакто правя нещо, което различен не желае да прави? "
В земеделието пък постоянно са разчитали на работна ръка от чужбина. Още след Втората международна война е призната Програма за сезонна претовареност в селското стопанство, която обаче Лондон анулира през 2013 година - малко преди английският трудов пазар да бъде отворен за служащи от Румъния и България.
Сега, когато Брекзитът ще затръшне вратата за всички жители от Европейски Съюз, Националната асоциация на земеделските производители (NFU) упорства за реактивирането на Програмата за сезонна претовареност или за приемането на сходна някаква мярка.
А това може да върне в страната служащите от страни отвън Европейски Съюз. Така да вземем за пример по-възрастните британци си спомнят времената, когато в английското земеделие всеобщо са се трудили мигранти от страни като Филипините, да вземем за пример.
Много от тези 17 милиона британци, които гласоподаваха за Брекзит, могат да бъдат разочаровани, в случай че на мястото на източноевропейците в този момент дойдат да вземем за пример филипинци или украинци.
Нетната миграция доникъде на годината е паднала до 230 хиляди новопристигнали, само че това към момента е надалеч от задачата на държавното управление да сведе миграцията до няколко десетки хиляди души на година. Броят на жителите от Европейски Съюз също е понижен на 106 хиляди до края на септември.
Числата обаче рисуват смесена картина: до момента в който 20 хиляди поляци са напуснали Острова през 2016 година, в това време в страната са пристигнали към 50 хиляди румънци.
"Защо някой би трябвало да има проблем с мен, откакто пристигам, с цел да правя нещо, което никой различен не желае да прави, и откакто заплащам тук налози? ", пита възмутено Золтан Петер.
Румънецът е на Острова от 2009 година, в началото е работил в една мандра в Западна Англия, а фамилията му е останало в Румъния - брачна половинка и дребна щерка. Днес Золтан е районен управител в LKL - компания, която наема служащи за млекопреработвателната индустрия.
Поевтиняването на английския паунд след референдума за Брекзит също прави страната по-малко атрактивна за земеделските служащи: сега минималната почасова ставка е 7,20 паунда, което преди обезценяването на валутата са били 41 полски злоти, а през днешния ден са единствено 34 злоти, показва Ройтерс.
* Текстът е оповестен тук.
В селското стопанство и месопреработвателната индустрия на мястото на хилядите служащи от Полша или Румъния в този момент могат да дойдат също толкоз украинци и филипинци, написа организация Ройтерс в просторен репортаж от Острова.
Авторът Найджъл Хънт напомня, че към избрани специалности британците демонстрират доста слаб интерес. Така да вземем за пример те не желаят да доят крави рано заран или да разфасоват свинско в някоя касапница. Обикновено тези действия се правят от работници-мигранти от по-бедните източноевропейски страни от Европейски Съюз.
Дори и най-горещите последователи на Брекзита признават, че при тази рекордно ниска сега безработица (4,3%), в някои промишлени сфери ще има потребност от работници-мигранти и откакто страната напусне Европейски Съюз през 2019 година. Британските работодатели ценят източноевропейските служащи поради положителните им умения и трудовата им нравственос, напомня организацията.
Как ще запълнят изчезналите потенциали?
Производството на храни и питиета е най-големият бранш от английската стопанска система с оборот през 2015 година от 110 милиарда паунда (147 милиарда долара).
В доста огромна степен този отрасъл е подвластен от трудовите мигранти от други страни от Европейски Съюз и най-много от някогашните социалистически страни в Източна Европа. Така да вземем за пример от Асоциацията на английските месопреработватели показват, че 63 % от заетите в сектора служащи са от други страни-членки на Европейски Съюз, а в някои предприятия делът им даже доближава 80 %. От асоциацията са безапелационни, че със лични сили страната мъчно ще успее да запълни изчезналите потенциали в сектора.
Британското държавно управление, което желае да ограничи внезапно миграцията, още не е оповестило публично проектите си за след фактическото излизане на страната от Европейски Съюз.
Но министърът на земеделието Джордж Юстис споделя опасенията на работодателите: "Напускането на Европейски Съюз и утановяването на режим на следена миграция напълно не значи, че ще спрем изцяло миграцията ", съобщи той пред Народното събрание по-рано през годината.
"Без служащите от страните от Европейски Съюз английската месопреработвателна промишленост няма да е същата ", предизвести изпълнителният шеф на Националната асоциация на свиневъдите Зоу Дейвис.
"Защо да има проблем с мен, откакто правя нещо, което различен не желае да прави? "
В земеделието пък постоянно са разчитали на работна ръка от чужбина. Още след Втората международна война е призната Програма за сезонна претовареност в селското стопанство, която обаче Лондон анулира през 2013 година - малко преди английският трудов пазар да бъде отворен за служащи от Румъния и България.
Сега, когато Брекзитът ще затръшне вратата за всички жители от Европейски Съюз, Националната асоциация на земеделските производители (NFU) упорства за реактивирането на Програмата за сезонна претовареност или за приемането на сходна някаква мярка.
А това може да върне в страната служащите от страни отвън Европейски Съюз. Така да вземем за пример по-възрастните британци си спомнят времената, когато в английското земеделие всеобщо са се трудили мигранти от страни като Филипините, да вземем за пример.
Много от тези 17 милиона британци, които гласоподаваха за Брекзит, могат да бъдат разочаровани, в случай че на мястото на източноевропейците в този момент дойдат да вземем за пример филипинци или украинци.
Нетната миграция доникъде на годината е паднала до 230 хиляди новопристигнали, само че това към момента е надалеч от задачата на държавното управление да сведе миграцията до няколко десетки хиляди души на година. Броят на жителите от Европейски Съюз също е понижен на 106 хиляди до края на септември.
Числата обаче рисуват смесена картина: до момента в който 20 хиляди поляци са напуснали Острова през 2016 година, в това време в страната са пристигнали към 50 хиляди румънци.
"Защо някой би трябвало да има проблем с мен, откакто пристигам, с цел да правя нещо, което никой различен не желае да прави, и откакто заплащам тук налози? ", пита възмутено Золтан Петер.
Румънецът е на Острова от 2009 година, в началото е работил в една мандра в Западна Англия, а фамилията му е останало в Румъния - брачна половинка и дребна щерка. Днес Золтан е районен управител в LKL - компания, която наема служащи за млекопреработвателната индустрия.
Поевтиняването на английския паунд след референдума за Брекзит също прави страната по-малко атрактивна за земеделските служащи: сега минималната почасова ставка е 7,20 паунда, което преди обезценяването на валутата са били 41 полски злоти, а през днешния ден са единствено 34 злоти, показва Ройтерс.
* Текстът е оповестен тук.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ