Психолог обясни истинската природа на мързела
Някои родители не разрешават на своите деца да вземат решение независимо даже най-простите проблеми. В резултат на това човек израства несамостоятелен и ленив. Но от време на време мързелът се появява и поради страха от неуспех и рецензия. Повече за това ни описа Елена Дорошева, доцент в катедрата по сравнителна логика на психиката на Института по медицина и логика на психиката на Новосибирския държавен университет.
Една от главните аргументи за мързела е нуждата да се прави работа, която не провокира интерес у индивида, споделя Дорошева пред Sib.fm. В този случай човек интензивно ще се пробва да отсрочва осъществяването на дилемите. Това държание се назовава още прокрастинация или отсрочване.
Друга причина за мързела е страхът от допускане на неточности и от това да бъдем подложени на критика от другите. А какъв е най-надеждният метод да не се позволяват неточности? Да не вършиме нищо.
Мързелът може да е провокиран от банални аргументи като отмалялост, липса на сила. За да спести наличните запаси, човек просто не прави нищо. Колкото по-зле се усеща, толкоз по-малко задания извършва. Според психолога, в случай че непрекъснато изразходвате сила, без да я допълвате, мързелът ще се трансформира в механизъм за самоотбрана от скучни и ужасни обстановки.
Навикът да мързелува може да се появи в човек още в детството, когато доста неща за детето вършат родителите му. В този случай най-важното е татковците и майките да не прекаляват, в противоположен случай с течение на времето хиперопедията ще трансформира обичаното дете в огромен и загрубял лентяй.
Почти всички от горепосочените аргументи за мързел са психически по природа. Но нежеланието да се прави каквото и да било може да възникне и на фона на заболяване.
Една от главните аргументи за мързела е нуждата да се прави работа, която не провокира интерес у индивида, споделя Дорошева пред Sib.fm. В този случай човек интензивно ще се пробва да отсрочва осъществяването на дилемите. Това държание се назовава още прокрастинация или отсрочване.
Друга причина за мързела е страхът от допускане на неточности и от това да бъдем подложени на критика от другите. А какъв е най-надеждният метод да не се позволяват неточности? Да не вършиме нищо.
Мързелът може да е провокиран от банални аргументи като отмалялост, липса на сила. За да спести наличните запаси, човек просто не прави нищо. Колкото по-зле се усеща, толкоз по-малко задания извършва. Според психолога, в случай че непрекъснато изразходвате сила, без да я допълвате, мързелът ще се трансформира в механизъм за самоотбрана от скучни и ужасни обстановки.
Навикът да мързелува може да се появи в човек още в детството, когато доста неща за детето вършат родителите му. В този случай най-важното е татковците и майките да не прекаляват, в противоположен случай с течение на времето хиперопедията ще трансформира обичаното дете в огромен и загрубял лентяй.
Почти всички от горепосочените аргументи за мързел са психически по природа. Но нежеланието да се прави каквото и да било може да възникне и на фона на заболяване.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ




