Някои рани никога не зарастват. Те не кървят и не

Някои рани в никакъв случай не зарастват. Те не кървят и не се виждат с просто око, само че оставят отворена рана, която остава на цялостен живот.

1. Вярно ли е, че извличаме поука от всяко мъчително прекарване?

Често сме го чели или чували: няма по-добър преподавател от болката, няма по-полезен опит от дълбоката тъга, която ни застига в един или различен миг от живота, единствено с цел да можем да продължим нататък, обогатени с още едно прекарване и с по-добро знание за хората. Това по принцип е правилно, само че въпреки всичко има един аспект, който следва да вземем под внимание. Не всички излизат от мъчителната фаза, извлекли позитивна поука. След разлъка, след горчиво отчаяние имаме потребност от известно време, преди още веднъж да насочим взор напред, възвърнали си самоувереността. Преминаваме през непосилен развой, който „ вътрешно ни възвръща “. Какво става в множеството случаи? Чрез сходен опит не ставаме по-силни, а дълго носим раните от него. Когато някой ни нарани, ние се научаваме да се дистанцираме; когато някой ни излъже, научаваме се да изпитваме недоверие; когато ни лимитират в нашето личностно развиване, научаваме се да се затваряме в черупката си. Тогава поучаваме ли се от връзката, която в никакъв случай не е трябвало да се състои? Да, само че не постоянно с триумф. Затова би трябвало да намерим метод още веднъж да поемем юздите на живота си. Не позволявайте на черните мисли да ви надвият – постоянно се опитвайте да издържите и да отворите нови порти.

2. Загубата на доверие в колегата

Когато загубим доверие в обичания човек, ни е мъчно да си представим, че в миналото ще се обвържем още веднъж – необременени и лишени от предубеждения. Когато се провалят връзки, в които сме влагали толкоз усеща и на които сме възлагали толкоз очаквания, една част от нас вечно остава белязана. Не бива обаче да позволяваме сърцето ни да носи следи от отломките като пукнатините в сухата земя. Когато сме огорчени, ни е доста мъчно да посрещнем възможна нова обич с нормалното радостно предчувстване. Не е неприятно да бъдем внимателни, само че в случай че напълно сме изгубили доверие, ще загубим и детето в нас с неговата спонтанност; онази вродена лекост, с помощта на която изживяваме връзката по-интензивно,пише уеб сайтът Obekti.bg.

3. Дълбоката празнина

Провалените интимни връзки оставят възприятие за празнина, за отчаяние и излъгани очаквания. Знаем, че е безрезултатна загуба на време, само че все пак в главата ни не престават да се въртят едни и същи натрапчиви мисли. Защо вместо това да не се опитаме да ги прогоним, даже да се впуснем в нова връзка или да стартираме нов стадий в живота си? Щастието се връща постоянно, когато си позволим да се любуваме на нови прекарвания. Все отново в ъгълчето на сърцето и паметта ни може да се затаи някоя отломка от предишното. Понякога избираме път, който е трябвало да ни отведат до щастието, само че в последна сметка е измамил упованията ни. Тогава не ни остава нищо друго, с изключение на да сменим посоката – фрапантно и мъчително. Мозъкът ни съхранява този път, той става част от нас. Също като двата свята - единия действителен, а другия на спомените, които не можем да забравим, тъй като са неделими от нас.

Чувството за празнина ще ни съпровожда постоянно и би трябвало да свикнем с него. Това е рана, която не заздравява, само че от която се учим, в случай че я приемем и не допуснем да се трансформира в черна дупка. Гледайте на мъчителните мемоари като на мек и благоуханен лъх напразно, който се появява още веднъж и още веднъж, само че след няколко секунди отново изчезва. Тогава се върнете в Тук и Сега, където в действителност сте щастливи.