Как идеите от фантастиката станаха реалност?
Някои предмети, които в този момент са част от всекидневието ни, са родени първо от въображението на писателите фантасти.
Германският „ Велт “ изброява някои от гениалните хрумвания, появили се в творбите на на научната фантастика, които след това стават реалност и вършат живота на хората друг.
Кредитна карта
През 1888 година американецът Едуард Белами разказва в своя разказ „ Поглед обратно “ света без пари в брой.
В тази химера създателят разказва, по какъв начин хората през 2000 година ще употребяват като само платежно средство някакво сходство на кредитна карта, отпускано от държавното управление. Средствата в картата припомнят предплатен баланс и те би трябвало да са задоволителни за една година.
Всеки път, когато се употребява карта, от нея се отделя малко парче. И в случай че салдото завърши преди приключването на едногодишния интервал, можете да получите заем за идната година. Разбира се, при относително висок лихвен %.
Първите същински кредитни карти попаднаха в портфейла на клиента едвам след 35 години. Вярно е, че те са издадени от банки, а не от страната.
Електронна книга от 60-те години
Космонавт се връща на Земята от дълъг полет. И би трябвало да признае, че книгите към този момент са единствено в дигитален формат – в специфични кристали за предпазване. За да ги прочетете, би трябвало да поставите подобен кристал в електронен екран и да завъртите страниците, като натиснете екрана с пръст.
Такива „ електронни книги “ даже имат функционалността да четат на глас, а полският публицист Станислав Лем ги разказва в романа „ Завръщане от звездите “. Книгата е издадена през 1961 година. През 1990 година Sony пусна на пазара първата портативна електронна книга. А Kindle от Amazon съществува от 2007 година насам.
Подводницата на Жул Верн
Мнозина настояват, че подводницата е измислена от френския публицист Жул Верн, само че това напълно не е по този начин. Когато през 1869 година е оповестен известният му разказ „ 20 000 левги под водата “, от дълго време съществуват подводници. Капитан Немо и неговият „ Наутиус “ обаче имат една специфичност: измислената подводница можеше да се скрие в дълбините на международния океани.
Истинските подводници от това време не са били способни на такова нещо и са работили единствено покрай брега. Конструкторите от американския флот обаче взели някои неща от творението на Жул Верн. Така че сегашните атомни подводници могат, сходно на „ Наутилус “, да се движат в океана съвсем незабележимо и самостоятелно.
Технология на галактическите кораби
Екипажът на галактическия транспортен съд от серията Star Trek в първата серия, появила се през 1966 година, беше механически добре оборудван. Сценаристът Джин Роденбъри разреши на капитан Кърк да комуникира с екипа си даже от далечни планети, употребявайки „ комуникатор “.
Идеята просто да вземете телефона с вас на път впечатли техниците на Motorola толкоз доста, че през 1973 година те създадоха първия портативен телефон, първообраз на сегашните мобилни телефони.
За втория значим уред от този сериал беше належащо много повече време, за се включи в действителността: това е уредът, благодарение на който екипажът на кораба „ Ентерпрайз “ изследва ситуацията към себе си по време на излизане в открития косвос.
През 2012 година този уред в действителност е бил основан, макар че техническите благоприятни условия са доста по-скромни. В момента има напредък и с здравна версия на този уред, благодарение на който безусловно за секунда може да се слага диагноза на всеки пациент. През 2017 година екип откриватели от Филаделфия завоюва в състезанието за създаването на подобен първообраз. Въпреки това този артикул не може да бъде изведен на пазара до момента.
Оръжие от детска брошура
През 1911 година излезе книгата „ Том Суифт и неговата електрическа пушка “ (Tom Swift и His Electric Rifle). Главният воин, изобретателят Том Суифт, основал оръжия, способно да стреля с електрически заредени топчета, изваждайки съперника от строя без да го убива.
През 1972 година американецът Джон Хигсън патентова, което фактически можело с временен електроимпулс да влияе на съперника, и то без да се употребяват топчета. Приборът е наименуван „ Електрическа пушка на Томас А. Суифт “ (Thomas A. Swift Electric Rifle), или на малко тейзер (Taser).
Скенер на тялото и виртуална действителност
Във кино лентата “Зов за завръщане “ от 1990 година Арнолд Шварценегер в образана Дъглас Куейд имаше компликации. Вместо да се любува на спомените за полета до Марс, насаден в паметта му, той трябваше да се увери, че целият му предходен живот се състои от изкуствени мемоари.
По пътя към галактическия транспортен съд, който трябваше да го води до Марс, той трябваше да мине през портал за сигурност, където бе „ осветлен “ при инспекцията до скелета. Първоначалната концепция е доста по-стара – тя е дефинирана през 1966 година от Филип К. Дик в описа „ Можем да ви напомним всичко “.
След повече от 40 години, през 2009 година, първият скенер за тяло в действителност беше пуснат на пазара, което провокира неспокойствие.
Имплантируемите мемоари, за благополучие, към момента остават фикция. Но виртуалната действителност, за пръв път упомената през 1982 година в романа на Деймиън Бродерик “Мандалата на Юда”, от дълго време е супер шлагер в развлекателната промишленост – това е голям пазар с многомилиардни обороти.
Мини подводница в кръвоносните съдове
Лекарите от дълго време мечтаят да се научат по какъв начин да лекуват заболявания в тялото благодарение на външно следени, по този начин наречени „ наноботи “. Холивудски филм от 1966 година, чийто сюжет е написан от известния публицист на научна фантастика Айзък Азимов, ненапълно придвижва тази концепция по пътя към действителността.
Във кино лентата учените съумяха да понижат размера на подводницата и екипажа ѝ и да я изпратят на странствуване по кръвоносните съдове на човек, с цел да унищожи кръвен съсирек в мозъка му. В романа обаче Азимов акцентира, че самият той преглежда концепцията за устройство, което прави допустимо да се понижи размера на подводницата и да се вгради в човешко тяло, като парадокс.
Развитието на медицинските “нанороботи” обаче е в ход. Например през 2015 година американският фармацевтичен тръст Pfizer разгласи съдействие с учени от Израел за изясняване дали дали е допустимо благодарение на ДНК-наноботи да се открият причинителите на инфекции или да се препрограмират телесните кафези.
Интелигентни облекла
В романа “Wetware “ на американския публицист Руди Ръкър, оповестен през 1988 година, за първи път се загатва по този начин наречената “сърдечна риза”, способна да мери пулса на човек, който я носи, употребявайки специфичен датчик. Такива „ умни дрехи” от дълго време са престанали да бъдат химера: към този момент има тениски, които автоматизирано вършат ЕКГ за пациентите в риск и оповестяват съответната информация на лекарите. Но текстилната промишленост от дълго време работи по нови, по-напреднали версии на облеклото на бъдещето.
Друго футуристично устройство към този момент се появи на пазара: репликатор, с който можете да създадете всеки обект с просто натискане на бутон. Серийното произвеждане на такива устройства към момента не е налице, само че за доста малко време към този момент е допустимо да се основат цели къщи благодарение на 3D принтер. Възможно е това да провокира същинска гражданска война в региона на строителството.
Германският „ Велт “ изброява някои от гениалните хрумвания, появили се в творбите на на научната фантастика, които след това стават реалност и вършат живота на хората друг.
Кредитна карта
През 1888 година американецът Едуард Белами разказва в своя разказ „ Поглед обратно “ света без пари в брой.
В тази химера създателят разказва, по какъв начин хората през 2000 година ще употребяват като само платежно средство някакво сходство на кредитна карта, отпускано от държавното управление. Средствата в картата припомнят предплатен баланс и те би трябвало да са задоволителни за една година.
Всеки път, когато се употребява карта, от нея се отделя малко парче. И в случай че салдото завърши преди приключването на едногодишния интервал, можете да получите заем за идната година. Разбира се, при относително висок лихвен %.
Първите същински кредитни карти попаднаха в портфейла на клиента едвам след 35 години. Вярно е, че те са издадени от банки, а не от страната.
Електронна книга от 60-те години
Космонавт се връща на Земята от дълъг полет. И би трябвало да признае, че книгите към този момент са единствено в дигитален формат – в специфични кристали за предпазване. За да ги прочетете, би трябвало да поставите подобен кристал в електронен екран и да завъртите страниците, като натиснете екрана с пръст.
Такива „ електронни книги “ даже имат функционалността да четат на глас, а полският публицист Станислав Лем ги разказва в романа „ Завръщане от звездите “. Книгата е издадена през 1961 година. През 1990 година Sony пусна на пазара първата портативна електронна книга. А Kindle от Amazon съществува от 2007 година насам.
Подводницата на Жул Верн
Мнозина настояват, че подводницата е измислена от френския публицист Жул Верн, само че това напълно не е по този начин. Когато през 1869 година е оповестен известният му разказ „ 20 000 левги под водата “, от дълго време съществуват подводници. Капитан Немо и неговият „ Наутиус “ обаче имат една специфичност: измислената подводница можеше да се скрие в дълбините на международния океани.
Истинските подводници от това време не са били способни на такова нещо и са работили единствено покрай брега. Конструкторите от американския флот обаче взели някои неща от творението на Жул Верн. Така че сегашните атомни подводници могат, сходно на „ Наутилус “, да се движат в океана съвсем незабележимо и самостоятелно.
Технология на галактическите кораби
Екипажът на галактическия транспортен съд от серията Star Trek в първата серия, появила се през 1966 година, беше механически добре оборудван. Сценаристът Джин Роденбъри разреши на капитан Кърк да комуникира с екипа си даже от далечни планети, употребявайки „ комуникатор “.
Идеята просто да вземете телефона с вас на път впечатли техниците на Motorola толкоз доста, че през 1973 година те създадоха първия портативен телефон, първообраз на сегашните мобилни телефони.
За втория значим уред от този сериал беше належащо много повече време, за се включи в действителността: това е уредът, благодарение на който екипажът на кораба „ Ентерпрайз “ изследва ситуацията към себе си по време на излизане в открития косвос.
През 2012 година този уред в действителност е бил основан, макар че техническите благоприятни условия са доста по-скромни. В момента има напредък и с здравна версия на този уред, благодарение на който безусловно за секунда може да се слага диагноза на всеки пациент. През 2017 година екип откриватели от Филаделфия завоюва в състезанието за създаването на подобен първообраз. Въпреки това този артикул не може да бъде изведен на пазара до момента.
Оръжие от детска брошура
През 1911 година излезе книгата „ Том Суифт и неговата електрическа пушка “ (Tom Swift и His Electric Rifle). Главният воин, изобретателят Том Суифт, основал оръжия, способно да стреля с електрически заредени топчета, изваждайки съперника от строя без да го убива.
През 1972 година американецът Джон Хигсън патентова, което фактически можело с временен електроимпулс да влияе на съперника, и то без да се употребяват топчета. Приборът е наименуван „ Електрическа пушка на Томас А. Суифт “ (Thomas A. Swift Electric Rifle), или на малко тейзер (Taser).
Скенер на тялото и виртуална действителност
Във кино лентата “Зов за завръщане “ от 1990 година Арнолд Шварценегер в образана Дъглас Куейд имаше компликации. Вместо да се любува на спомените за полета до Марс, насаден в паметта му, той трябваше да се увери, че целият му предходен живот се състои от изкуствени мемоари.
По пътя към галактическия транспортен съд, който трябваше да го води до Марс, той трябваше да мине през портал за сигурност, където бе „ осветлен “ при инспекцията до скелета. Първоначалната концепция е доста по-стара – тя е дефинирана през 1966 година от Филип К. Дик в описа „ Можем да ви напомним всичко “.
След повече от 40 години, през 2009 година, първият скенер за тяло в действителност беше пуснат на пазара, което провокира неспокойствие.
Имплантируемите мемоари, за благополучие, към момента остават фикция. Но виртуалната действителност, за пръв път упомената през 1982 година в романа на Деймиън Бродерик “Мандалата на Юда”, от дълго време е супер шлагер в развлекателната промишленост – това е голям пазар с многомилиардни обороти.
Мини подводница в кръвоносните съдове
Лекарите от дълго време мечтаят да се научат по какъв начин да лекуват заболявания в тялото благодарение на външно следени, по този начин наречени „ наноботи “. Холивудски филм от 1966 година, чийто сюжет е написан от известния публицист на научна фантастика Айзък Азимов, ненапълно придвижва тази концепция по пътя към действителността.
Във кино лентата учените съумяха да понижат размера на подводницата и екипажа ѝ и да я изпратят на странствуване по кръвоносните съдове на човек, с цел да унищожи кръвен съсирек в мозъка му. В романа обаче Азимов акцентира, че самият той преглежда концепцията за устройство, което прави допустимо да се понижи размера на подводницата и да се вгради в човешко тяло, като парадокс.
Развитието на медицинските “нанороботи” обаче е в ход. Например през 2015 година американският фармацевтичен тръст Pfizer разгласи съдействие с учени от Израел за изясняване дали дали е допустимо благодарение на ДНК-наноботи да се открият причинителите на инфекции или да се препрограмират телесните кафези.
Интелигентни облекла
В романа “Wetware “ на американския публицист Руди Ръкър, оповестен през 1988 година, за първи път се загатва по този начин наречената “сърдечна риза”, способна да мери пулса на човек, който я носи, употребявайки специфичен датчик. Такива „ умни дрехи” от дълго време са престанали да бъдат химера: към този момент има тениски, които автоматизирано вършат ЕКГ за пациентите в риск и оповестяват съответната информация на лекарите. Но текстилната промишленост от дълго време работи по нови, по-напреднали версии на облеклото на бъдещето.
Друго футуристично устройство към този момент се появи на пазара: репликатор, с който можете да създадете всеки обект с просто натискане на бутон. Серийното произвеждане на такива устройства към момента не е налице, само че за доста малко време към този момент е допустимо да се основат цели къщи благодарение на 3D принтер. Възможно е това да провокира същинска гражданска война в региона на строителството.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ