bTV Репортерите: Уроци от миналото
Някои от най-старите учебни заведения у нас, които оцеляват след войни и бедствия, през днешния ден са образец за останалите.
Снимка: bTV
И тези, в които през днешния ден е плашещо безшумно, а очакванията за просвета са се трансформирали в руини. Разказваме за уроците от предишното.
Първия образователен ден, деца, песни музика. Всяко ново начало наподобява на премеждие с доста незнайни. Има цел, посока, задача, водачи.
Снимка: bTV
В началото е непознато, след това любопитно. Повече от век устремът към познания е в движещата мощ за стотици хиляди деца и техните учители.
Но ходът на времето трансформира фантазиите. Едно от учебните заведения в село Българи наподобява на фон от заплашителен филм, в който обаче герои няма.
За предходния живот тук припомнят старите учебници и тетрадки, скрити сред отломките от мазилка и паднали тухли.
Снимка: bTV
Стоян е един от дребното възпитаници, останали в селото. Учил тук преди 30 години, само че и в този момент се грижи за постройката. Или за това, което е останало от нея.
„ Това а е учителската стая, тук се събираха, имаше бюро, маси, всеки преподаваше по няколко предмета. В едната редица беше единият клас, друга редица - идващ клас и отново една учителка преподаваше по всичко. Имаше сметало, помня една огромна карта на България, учителката с показалката и който не слуша - ей там до стената, прав, с ръцете нагоре, осъден “, спомня си Стоян, някогашен ученик на учебното заведение.
Снимка: bTV
Светлината в стаите нахлува отвред - от прозорците и от големите дупки в покрива. Така единствените жители на постройката в този момент са.. птиците.
„ Вътре влиза всичко - и кукумявки, лястовици, всичко стана за птиците. Дом за тях! За животни, не за хора към този момент, тъпо, доста тъпо... “, споделя Стоян.
Построено в средата на предишния век, учебно заведение " Христо Ботев " имало с изключение на просветителна задача, и обществена – вдигали се даже сватби.
„ През 1973 година тук към момента имаше детска градина, деца, само че с едно разпореждане 150 възпитаници от това ново учебно заведение се изместват в Царево, надлежно родителите не им ги оставят и застрояват една махала в Царево “, споделя Недка Лапчева, кметски наместник на с. Българи.
Снимка: bTV
В селото в този момент живеят 30 души. И дребното деца учат в прилежащия град.
Често идват вложители да питат за учебното заведение, само че до крайна договорка по този начин и не се стига.
“Има оферти да стане старешки дом, само че зависи и какви стратегии с цел да бъде една такава постройка превърната в обществен дом - канализация, избрана бройка, само че живеем с вярата, че тази хубава даденост с 13 декара дом въпреки всичко да бъде превърната в потребна сграда”, споделя Лапчева.
„ Тук израснахме, детството ни мина тук, най-веселите години и след това като птичките отлетяхме и единствено мемоари остават “, споделя Стоян.
Снимка: bTV
Стоян дава обещание и себе си, и на нас, че ще продължи да наглежда учебното заведение.
Преди да тръгнем го питаме какво би написал на дъската 30 години по-късно.
Отиваме на юг, с цел да покажем учебно заведение със същото име, само че с друга орис.
Ако минавате през село Крепост, няма по какъв начин да не забележите учебно заведение " Христо Ботев ". С големите пана по фасадата наподобява на огромна изложба навън.
Снимка: bTV
Училището има богата над 140-годишна история. Началото й е сложено през 1880 година в дребна постройка с две класни и една учителска стая.
Земетресението през 1928 година я унищожава, само че с помощта на хората от селото още през идната е открита нова сграда за повече възпитаници.
“Виждаме какво се случва със селата, където закриват учебни заведения - просто селата умират. А в случай че това е живо село - не е редно просто когато имаш цялостно учебно заведение с доста възпитаници ти е умерено “, сподели Татяна Тодорова, шеф ОУ " Христо Ботев ", с. Крепост.
Снимка: bTV
За процъфтяващия живот на учебното заведение значение, с изключение на желанието за просвета, има и огромният брой поданици – към 1500. Всъщност в миналото били и повече. Паралелките били по две на випуск, общо 60 деца, а през днешния ден са единствено 12. И за създадат живота им концепция по-цветен, художниците братя Паневи подаряват над 50 пана на селото, към 10 – на образователното заведение.
„ Децата чакаха с неспокойствие да излязат в междучасие, пай по един лист и желаят рисунка от художника, той надлежно им написа обръщение, а и децата пазят паната “, изясни Тодорова.
Снимка: bTV
С шеф Тодорова беседваме в стаята с последните чинове от времето, когато самата тя била ученичка тук. Гледа фотосите на старите си преподаватели с фантазията да бъде даже на половина обичана, колкото са били и те.
Следващата спирка в нашето пътешестване е село Полковник Савово. Повече от 20 години учебно заведение няма. Някогашното школо в този момент е дом за остарели хора. Учениците преди са жители на дома в този момент.
„ В коя стая съм преподавал, къде сме играли в двора с учениците.. към момента са ми пред очите тези спомени… Орисницата ме е орисала да се върна отново в бащината къща “, споделя Христо Киров, 72 години.
Снимка: bTV
Той се връща през няколко години все тук. Бил възпитаник, преподавател, в този момент живее тук. Казва ни, че приема дома като своята последна спирка. Така отредила ориста му. Но не съжалява, самотата вкъщи била по-страшна.
„ Тук въпреки всичко малко хора, само че с този завържеш другарство, с оня – приказка. А до момента в който си самичък – една телевизия само…това е, няма друго “, споделя Христо.
С обезлюдяването на селото децата се трансферирали в прилежащия град, по този начин учителските стаи разделили на две, където се нанесли възрастните, търсещи грижа.
Снимка: bTV
„ Стаята, в която закусваме, обядваме и вечеряме, тъкмо в нея преподавах! същата тази стая! Там беше 4. клас. Това, на което ги учих, е да почитат, да са положителни хора, и се надявам, че са такива, към момента като ме срещнат ме поздравяват отдалеко и ми се радват “, споделя мъжът.
Подобна е и ориста на Вилдан. Била в детската градина в същата постройка, в този момент е част от личния състав.
„ Преди съм си играела тук и всичко е пред очите ми – и басейнът, и всичките катерушки. Но след толкоз години свикваш – първоначално казваш: " Боже, какво беше, а в този момент какво е ", само че осъзнаваш, че към този момент не си в детската градина, а в дом за остарели хора, за които се грижиш. Сега към този момент човек се замисля за неговата си напреднала възраст и си казваш: " Дай Боже да стигна тези години ". Държа се с тях по този начин, както желая с мен да се отнасят. Учителите са учили децата, а ние в този момент се учим от възрастните – отново е учебно заведение, дали ще е с история, съвет, прекарване и ти взимаш от всеки по нещо “, споделя Вилдан Сали, чиновник в дома.
Снимка: bTV
„ Кръговратът на живота е това, че идва миг, в който се трансформират в деца и в този момент сме като детска градина за възрастни. Дом се възприема като негативно, а ние не желаеме да е по този начин, а да са добре, щастливи. Те ни учат на самообладание, на доста самообладание. Те имат едни потребности, желаят да реализират доста неща, а нямат сили. Ти би трябвало да успееш хем да не се усещат остарели, а и да се усещат все едно са го създали, доста е тънка нишката “, изясни Андриана Йорданова, шеф на Дома за остарели хора.
Снимка: bTV В дома в този момент живеят 25 души, потенциалът не разрешава повече. Епидемията от ковид лимитирала придвижването им и в този момент не излизат от вкъщи. По през целия ден играят на карти и четат книги.
Каква може да е ориста на опустелите здания?
След завършването си преди години проектант Кристияна Брънзалова се завръща от Милано в родопското село Хвойна, откъдето са корените й.
Мечтае да вложи наученото в Италия с изключение на в работата си като архитект, и за възобновяване на порутеното учебно заведение в селото.
Снимка: bTV
Смята, че всяка постройка може да има друго предопределение според от обитаемото място. Хотел, изнесен офис в планината или многофункционален магазин. Търговски център, в който да има разнообразни неща - магазини, книжарница, кино.
“Трябва да се абстрахираме от прочувствената обвързаност на хората от селото към тази постройка. Ние би трябвало да вземем едно невъзмутимо решение за устойчива нова функционалност. Голяма част от тях са строени посредством самооблагане и самодейност, това още повече. Няма потребност във всяко село да има музей, те би трябвало да заживеят нов живот, който би довел нови хора”, изясни арх. Кристияна Брънзалова, ръководител на фондация " Даскал Брънзалов ".
Снимка: bTV
У нас има държавни учебни заведения, които се обитават в здания на общински и противоположното. Често на едно място съжителстват 2 учебни заведения или пък едно е разграничено в няколко здания. За образователната 2021/2022 година са закрити 3 общински учебни заведения.
А в края на нашата среща Христо ни води до дървото в двора на дома, което засадили като дребни деца.
Всяка от тези истории приключва по своему, а поуката за всеки е друга.
„ Няма нищо инцидентно. Има нещо, което те връща обратно, обратно, обратно, можеш да вървиш на всички места, само че се връщаш там, където те дърпа сърцето. Добра атмосфера, с внимание и грижа. Където нещата се случват, както на теб ти харесва Това в въртележката на живота “, споделя Андриана Йорданова, шеф на Дома за остарели хора.
Но където и да е живяла, науката оставила своите следи.
Снимка: bTV
И тези, в които през днешния ден е плашещо безшумно, а очакванията за просвета са се трансформирали в руини. Разказваме за уроците от предишното.
Първия образователен ден, деца, песни музика. Всяко ново начало наподобява на премеждие с доста незнайни. Има цел, посока, задача, водачи.
Снимка: bTV
В началото е непознато, след това любопитно. Повече от век устремът към познания е в движещата мощ за стотици хиляди деца и техните учители.
Но ходът на времето трансформира фантазиите. Едно от учебните заведения в село Българи наподобява на фон от заплашителен филм, в който обаче герои няма.
За предходния живот тук припомнят старите учебници и тетрадки, скрити сред отломките от мазилка и паднали тухли.
Снимка: bTV
Стоян е един от дребното възпитаници, останали в селото. Учил тук преди 30 години, само че и в този момент се грижи за постройката. Или за това, което е останало от нея.
„ Това а е учителската стая, тук се събираха, имаше бюро, маси, всеки преподаваше по няколко предмета. В едната редица беше единият клас, друга редица - идващ клас и отново една учителка преподаваше по всичко. Имаше сметало, помня една огромна карта на България, учителката с показалката и който не слуша - ей там до стената, прав, с ръцете нагоре, осъден “, спомня си Стоян, някогашен ученик на учебното заведение.
Снимка: bTV
Светлината в стаите нахлува отвред - от прозорците и от големите дупки в покрива. Така единствените жители на постройката в този момент са.. птиците.
„ Вътре влиза всичко - и кукумявки, лястовици, всичко стана за птиците. Дом за тях! За животни, не за хора към този момент, тъпо, доста тъпо... “, споделя Стоян.
Построено в средата на предишния век, учебно заведение " Христо Ботев " имало с изключение на просветителна задача, и обществена – вдигали се даже сватби.
„ През 1973 година тук към момента имаше детска градина, деца, само че с едно разпореждане 150 възпитаници от това ново учебно заведение се изместват в Царево, надлежно родителите не им ги оставят и застрояват една махала в Царево “, споделя Недка Лапчева, кметски наместник на с. Българи.
Снимка: bTV
В селото в този момент живеят 30 души. И дребното деца учат в прилежащия град.
Често идват вложители да питат за учебното заведение, само че до крайна договорка по този начин и не се стига.
“Има оферти да стане старешки дом, само че зависи и какви стратегии с цел да бъде една такава постройка превърната в обществен дом - канализация, избрана бройка, само че живеем с вярата, че тази хубава даденост с 13 декара дом въпреки всичко да бъде превърната в потребна сграда”, споделя Лапчева.
„ Тук израснахме, детството ни мина тук, най-веселите години и след това като птичките отлетяхме и единствено мемоари остават “, споделя Стоян.
Снимка: bTV
Стоян дава обещание и себе си, и на нас, че ще продължи да наглежда учебното заведение.
Преди да тръгнем го питаме какво би написал на дъската 30 години по-късно.
Отиваме на юг, с цел да покажем учебно заведение със същото име, само че с друга орис.
Ако минавате през село Крепост, няма по какъв начин да не забележите учебно заведение " Христо Ботев ". С големите пана по фасадата наподобява на огромна изложба навън.
Снимка: bTV
Училището има богата над 140-годишна история. Началото й е сложено през 1880 година в дребна постройка с две класни и една учителска стая.
Земетресението през 1928 година я унищожава, само че с помощта на хората от селото още през идната е открита нова сграда за повече възпитаници.
“Виждаме какво се случва със селата, където закриват учебни заведения - просто селата умират. А в случай че това е живо село - не е редно просто когато имаш цялостно учебно заведение с доста възпитаници ти е умерено “, сподели Татяна Тодорова, шеф ОУ " Христо Ботев ", с. Крепост.
Снимка: bTV
За процъфтяващия живот на учебното заведение значение, с изключение на желанието за просвета, има и огромният брой поданици – към 1500. Всъщност в миналото били и повече. Паралелките били по две на випуск, общо 60 деца, а през днешния ден са единствено 12. И за създадат живота им концепция по-цветен, художниците братя Паневи подаряват над 50 пана на селото, към 10 – на образователното заведение.
„ Децата чакаха с неспокойствие да излязат в междучасие, пай по един лист и желаят рисунка от художника, той надлежно им написа обръщение, а и децата пазят паната “, изясни Тодорова.
Снимка: bTV
С шеф Тодорова беседваме в стаята с последните чинове от времето, когато самата тя била ученичка тук. Гледа фотосите на старите си преподаватели с фантазията да бъде даже на половина обичана, колкото са били и те.
Следващата спирка в нашето пътешестване е село Полковник Савово. Повече от 20 години учебно заведение няма. Някогашното школо в този момент е дом за остарели хора. Учениците преди са жители на дома в този момент.
„ В коя стая съм преподавал, къде сме играли в двора с учениците.. към момента са ми пред очите тези спомени… Орисницата ме е орисала да се върна отново в бащината къща “, споделя Христо Киров, 72 години.
Снимка: bTV
Той се връща през няколко години все тук. Бил възпитаник, преподавател, в този момент живее тук. Казва ни, че приема дома като своята последна спирка. Така отредила ориста му. Но не съжалява, самотата вкъщи била по-страшна.
„ Тук въпреки всичко малко хора, само че с този завържеш другарство, с оня – приказка. А до момента в който си самичък – една телевизия само…това е, няма друго “, споделя Христо.
С обезлюдяването на селото децата се трансферирали в прилежащия град, по този начин учителските стаи разделили на две, където се нанесли възрастните, търсещи грижа.
Снимка: bTV
„ Стаята, в която закусваме, обядваме и вечеряме, тъкмо в нея преподавах! същата тази стая! Там беше 4. клас. Това, на което ги учих, е да почитат, да са положителни хора, и се надявам, че са такива, към момента като ме срещнат ме поздравяват отдалеко и ми се радват “, споделя мъжът.
Подобна е и ориста на Вилдан. Била в детската градина в същата постройка, в този момент е част от личния състав.
„ Преди съм си играела тук и всичко е пред очите ми – и басейнът, и всичките катерушки. Но след толкоз години свикваш – първоначално казваш: " Боже, какво беше, а в този момент какво е ", само че осъзнаваш, че към този момент не си в детската градина, а в дом за остарели хора, за които се грижиш. Сега към този момент човек се замисля за неговата си напреднала възраст и си казваш: " Дай Боже да стигна тези години ". Държа се с тях по този начин, както желая с мен да се отнасят. Учителите са учили децата, а ние в този момент се учим от възрастните – отново е учебно заведение, дали ще е с история, съвет, прекарване и ти взимаш от всеки по нещо “, споделя Вилдан Сали, чиновник в дома.
Снимка: bTV
„ Кръговратът на живота е това, че идва миг, в който се трансформират в деца и в този момент сме като детска градина за възрастни. Дом се възприема като негативно, а ние не желаеме да е по този начин, а да са добре, щастливи. Те ни учат на самообладание, на доста самообладание. Те имат едни потребности, желаят да реализират доста неща, а нямат сили. Ти би трябвало да успееш хем да не се усещат остарели, а и да се усещат все едно са го създали, доста е тънка нишката “, изясни Андриана Йорданова, шеф на Дома за остарели хора.
Снимка: bTV В дома в този момент живеят 25 души, потенциалът не разрешава повече. Епидемията от ковид лимитирала придвижването им и в този момент не излизат от вкъщи. По през целия ден играят на карти и четат книги.
Каква може да е ориста на опустелите здания?
След завършването си преди години проектант Кристияна Брънзалова се завръща от Милано в родопското село Хвойна, откъдето са корените й.
Мечтае да вложи наученото в Италия с изключение на в работата си като архитект, и за възобновяване на порутеното учебно заведение в селото.
Снимка: bTV
Смята, че всяка постройка може да има друго предопределение според от обитаемото място. Хотел, изнесен офис в планината или многофункционален магазин. Търговски център, в който да има разнообразни неща - магазини, книжарница, кино.
“Трябва да се абстрахираме от прочувствената обвързаност на хората от селото към тази постройка. Ние би трябвало да вземем едно невъзмутимо решение за устойчива нова функционалност. Голяма част от тях са строени посредством самооблагане и самодейност, това още повече. Няма потребност във всяко село да има музей, те би трябвало да заживеят нов живот, който би довел нови хора”, изясни арх. Кристияна Брънзалова, ръководител на фондация " Даскал Брънзалов ".
Снимка: bTV
У нас има държавни учебни заведения, които се обитават в здания на общински и противоположното. Често на едно място съжителстват 2 учебни заведения или пък едно е разграничено в няколко здания. За образователната 2021/2022 година са закрити 3 общински учебни заведения.
А в края на нашата среща Христо ни води до дървото в двора на дома, което засадили като дребни деца.
Всяка от тези истории приключва по своему, а поуката за всеки е друга.
„ Няма нищо инцидентно. Има нещо, което те връща обратно, обратно, обратно, можеш да вървиш на всички места, само че се връщаш там, където те дърпа сърцето. Добра атмосфера, с внимание и грижа. Където нещата се случват, както на теб ти харесва Това в въртележката на живота “, споделя Андриана Йорданова, шеф на Дома за остарели хора.
Но където и да е живяла, науката оставила своите следи.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ