Какво стана с Бермудския триъгълник?
Някои от нас си спомнят по какъв начин през по-голямата част от края на 20-ти век не можехме да прехвърлим каналите, без да срещнем я документален филм, я вест, я нещо друго за Бермудския триъгълник, област в Атлантическия океан, която тогава видимо поглъщаше кораби и самолети като пуканки.
Е, този спад може да има нещо общо с обстоятелството, че мистерията е неведнъж решавана и… че изначално не е имало изобщо такава. Но за хората, на които тази конспирация им липсва в живота, дано се върнем в самото начало.
Интересът към едва изследваната зона в океана сред Флорида, Пуерто Рико и Бермудските острови може да бъде проследена до една публикация от 1968 година за „ Полет 19 “ през 1945 година На 5 декември 1945 година пет американски торпедни бомбардировача Avenger изчезват над прословутия Бермудски триъгълник, при междинни метеорологични условия и под контрола на няколко опитни водача, както и няколко неопитни, които са били на образование.
Около 16:00 часа е прихванато радиосъобщение сред един от учащите се и неговия инструктор, в което се изяснява, че групата не е сигурна в позицията си и че компасът на самолета не действа добре. Малко по-късно самолетите се губят някъде на изток от Флорида и в никакъв случай повече не са видени или чути.
Колкото и завладяваща да е публикацията, самолети изчезват по най-различни аргументи. В този случай Военноморските сили позволяват, че откакто се е изгубил, екипажът евентуално е бил заставен да извърши кацане в морето, само че водите са били разчувствани и несъответствуващи.
„ Възможно е също по този начин да се е развило някакво ненадейно и непредвидено развиване на метеорологичните условия “, пишат те в отчет, „ макар че няма доказателства за непредвидени стихии в региона по това време. “
Но нещо в концепцията за зона, в която всичко изчезва безследно, прелъстява публичното въображение и всевъзможни потъванията и изгубвания в региона са приписвани на мистериозността му през идващите години. Потъванията, случили се преди 1945 година, са приписани на Триъгълника в ретроспекция, както и загубата на американския боен транспортен съд Сайклопс, който изчезва безследно по пътя към дома от Бразилия през 1918 година
В информативен лист бреговата защита на Съединени американски щати събира вероятни разумни пояснения за изгубванията в региона.
„ По-голямата част от изгубванията могат да бъдат приписани на неповторимите екологични характерности на региона “, пишат в листа. „ Първо, „ Дяволският триъгълник “ е едно от двете места на земята, които магнитният компас сочи към същинския север. Обикновено той сочи към магнитния север. Разликата сред двете направления е известна като „ магнитна деклинация “. Размерът на вариацията се трансформира с до 20 градуса, до момента в който човек обиколи земята. Ако тази разновидност или неточност на компаса не бъде взета поради, навигаторът може да се окаже надалеч от курса си и да бъде в огромна неволя. “
Те означават, че различен регион, назван „ Дяволското море “ от риболовците, тъкмо до източното крайбрежие на Япония, има същия проблем.
„ Друг екологичен фактор е характерът на течението Гълфстрийм “, не престават те. „ То е извънредно бързо и бурно и може бързо да заличи всяко доказателство за злополучие “, бързо трансформирайки една трагичната, само че ясна загуба на транспортен съд в тайнственост, която може в никакъв случай да не бъде позволена.
„ Непредсказуемият карибско-атлантически модел на времето също играе своята роля. Внезапните местни гръмотевични стихии и водни струи постоянно са пагубни за водачите и моряците. “
Но всичко нагоре е без значение, защото статистически в Бермудския триъгълник не се случват повече произшествия, в сравнение с в други региони на океаните и моретата. Всъщност изследване, което преглежда най-опасните води за мореплаване посредством документиране на повреди и произшествия, даже не включва Бермудския триъгълник в топ 10. Междувременно един документален филм на Канал 4 на Обединеното кралство, който преглежда произшествия към Триъгълника, открива, че „ огромен брой кораби не са потъвали там “.
Убеждението, че в региона има повече изнциденти, евентуално идва от медиите (и теоретиците на конспирацията), които се концентрират върху всевъзможни потъвания в региона, поради мистерията към известния Бермудски триъгълник, което от своя страна засилвайки още мистерията и известността – до момента в който в действителност, статистически видяно, не е по-вероятно произшествия да се случват там, в сравнение с в други региони, през които минават кораби и самолети.
Вероятно тъй като хората, които снимат филми и пишат публикации за хипотетичната тайнственост, и задоволително огромна част от публиката към този момент знаят, че в действителност няма нищо мистериозно в мястото или най-малко то не е задоволително мистериозно, че да продължи да притегля фенове.
