Защо не можем да се гъделичкаме самички?
Някои от нас имат по-голям гъдел от другите. Но съвсем всеки един не може да се гъделичка самичък. Защо? Отговорът се крие в метода, по който възприемаме придвижванията.
Първо, дано обаче разгледаме един различен феномен. Затворете едното си око.
След това доста деликатно побутвайте другото око – отвореното – като придвижвате очната ябълка наляво-надясно. Какво виждате? Би трябвало да наподобява по този начин, като че ли светът се движи, макар че знаете, че това не е по този начин.
Сега свалете ръката и разгледайте средата към вас. Вашето око се движи по метод, подобен с момента, в който го подбутвахте. Светът обаче е постоянен. Очевидно образната информация, събирана от окото е една и съща и в двата случая, само че вашето усещане, че нещата са се движили е било подправено, единствено когато сте подбутвали окото си.
На какво се дължи това? Когато движите очите си по натурален път, мозъкът изпраща команди до очните мускули. Едновременно с това самобитно копие на командите доближава и до образната система. По този метод тя може да предскаже сензорните последици на придвижването. Именно по този начин образната система компенсира измененията върху вашата ретина поради придвижванията на очната ябълка. Мозъкът ви пък знае, че измененията в облика (които са такива, като че ли светът се движи) са в резултат на личното придвижване на окото.
Именно по този начин можете да обходите всеки един подробност в стаята с вашите очи, без да имате възприятието, че се реете в пространството като подивяла муха. Когато подпухвахте окото с ръка, сходни „ предсказания “ не са били правени. Съответно образната система не е компенсирала нищо, а вие сте имали възприятието, че светът се движи.
Експериментът с гъделичкането
Когато се опитате да се гъделичкате сами, вашата двигателна система също основава копие на тези команди, с цел да предскаже сензорните последици от придвижването. Тъй като чувствата, които ще изпитате върху, да речем – вашата мишница – са предсказани с безспорна акуратност, крайният резултат не е чак толкоз натоварен, колкото в случай че някой различен ви беше погъделичкал.
Да, има способи, по които можете и сами да се погъделичкате. Но те изискват известна техническа помощ. Изследване, ръководено от Сара-Джейн Блейкмор – професорка по когнитивна невронаука в Лондонския академични лицей – употребява робот с механична ръка, която хората могат да движат напред обратно. Движенията на машината се трансферира към втора роботизирана (мека) ръка, която гали свободната ръка на индивида.
Когато участниците в опита се гъделичкат по този метод, те не правят оценка чувството като доста мощно. Ако обаче роботът трансферира придвижванията с леко закъснение (от към 100-300 милисекунди), гъделичкането се усилва. Малкото закъснение е задоволително, с цел да осуети умеенето на мозъка да предсказва следствията от обещано деяние. По този метод хората усещат гъделичкане, което е съвсем толкоз мощно, колкото в случай че някой различен ги тормози по този метод.
