Автори, които не одобряват филмите, направени по техните книги
Някои от обичаните ни филми са превърнати в страхотни филми. Или най-малко по този начин мислим ние, тъй като някои създатели по никакъв начин не са съгласни с нашето мнение и ненавиждат филмите, основани на техни творби.
1. Стивън Кинг – „ Сиянието “ (1980 година)
„ Харесвах работата на Стенли Кубрик в продължение на доста дълго време и имах грандиозни упования за плана, само че бях надълбоко отчаян от крайния резултат… Кубрик не е съумял да разбере същинското нечовешко зло на “O върлук хотел “. Вместо това, той търси злото у героите и трансформира кино лентата в фамилна покруса с неразбираеми свръхестествени нюанси “ – споделя Кинг. Освен това, той споделя, че не е удовлетворен и от осъществяването на Джак Никълсън.
2. Ан Райс – „ Интервю с върколак “ (1994 година)
Ан Райс не е по никакъв начин удовлетворена от избора на артисти за „ Интервю с върколак “ и най-много от Том Круз. „ Почти невероятно е да си показва по какъв начин може да се получи добър филм с тези артисти “ споделя тя. По-късно обаче, Райс споделя на самия Круз, че е удовлетворена от работата му и че се възхищава на преобразяването му.
3. Уинстън Грум – „ Форест Гъмп “ (1994 година)
„ Никога не позволявайте на някого да направи филм по ваша история “ – споделя Грум след излизането на кино лентата. По-късно създателят предявява иск за 3% от чистата облага, която би трябвало по този начин или другояче да получи, поради подписания с продуцентите контракт, само че те настояват, че сега, в който са поели разноските за произвеждане и реклама, филмът не е осъществил облаги. Грум по този начин и не получава парите си. И още нещо, което наскърбява създателя – името му не е упоменато в благодарствените речи на от нито един от актьорите и екипа, които одобряват разнообразни награди за „ Форест Гъмп “.
4. Антъни Бърджес – „ Портокал с часовников механизъм “ (1971 година)
Не единствено, че не харесва кино лентата по книгата си, само че по-късно Бърджес даже споделя, че съжалява, че я е написал въобще. „ Книгата, с която съм най-известен или прочут като цяло, е разказ, който съм подготвен да отхвърля. Написана преди към четвърт век, филмът я трансформира в недопечен материал, който наподобява популяризира секса и насилието. Филмът улеснява читателите на книгата и им оказва помощ да схванат неправилно смисъла на романа. Това тяхно недоразумение ще ме преследва, до момента в който съм жив. Не трябваше да пиша книгата тъкмо поради тази заплаха от погрешно пояснение “.
5. Брет Истън Елис – „ Информаторите “ (2008 година) и „ Американски психар “ (2000 година)
Брет Истън Елис счита, че нито една от филмовите акомодации по книгите му не са положителни ( с изключение може би на „ Правилата на привличането “), само че несъмнено ненавижда някои повече от други. За „ Информаторите “ Елис споделя: „ Филмът не се получи заради доста аргументи, само че не мисля, че тези аргументи са мои неточности “ . Освен това, той счита, че „ Американски психар “ въобще не е трябвало да се трансформира във филм. „ Това е книга, която не мисля, че трябваше да се трансформира във филм. Смятам, че казусът с „ Американски психар “ е, че е умислен като разказ, като литературна творба с извънредно обезсърчителен повествовател в центъра, а филмът изисква отговори. “
6. Роалд Дал – „ Уили Уонка и шоколадовата фабрика “ (1971 година)
Някога запитвали ли сте се за какво „ Чарли и огромният стъклен асансьор “ няма кино акомодация? Това е по този начин, тъй като Роалд Дал счита, че филмът по неговата книга „ Уили Уонка и шоколадовата фабрика “ е „ долнопробен “. Освен това, Дал намира Джийн Уайлдър „ прекомерно придирчив “, а за режисьора на кино лентата счита, че „ няма гений и нюх “. Дал даже дава обещание, че кино продуценти в никакъв случай повече няма да се доберат до някое от творбите му, до момента в който е жив.
