Футуролог: Изкуственият интелект унищожава плурализма
Някои от огромните писатели фантасти от предишния век вършат толкоз мощни и дословни предсказания на бъдещето, че самите те са считани за футуролози. За част от тях приказва футурологът доцент доктор Мариана Тодорова в предаването " Сценарий от бъдещето “ на Радио " Фокус “ с водещ Ива Дойчинова.
Романът " 1984 “ на Джордж Оруел от 1949 година доста постоянно е представен като метафора за надзор, за наблюдаване, за подтисничество, само че в него са застъпени доста повече тематики, уточни доцент Тодорова. " Оруел приказва за наблюдаване на всички с камери, за това, че властта знае какво се случва във всеки един миг. Осъзнаването, че ние сме обект на такова наблюдаване води до надзор на езика и мисълта. Когато моделираме държанието и изрече си, ние се борим със личните си мисли, с порива си за независимост и самостоятелност и ги подчиняваме по този начин, че да имаме това образцово държание “, разяснява тя.
През 1932 година излиза " Прекрасният нов свят “ на Олдъс Хъксли. Това е антиутопия, която слага акцент върху генното инженерство и дизайна на живота.
" Той написа за използването на медикаменти, които трансформират настроението и постоянно ни вършат ведри, щастливи, адаптивни, и общество, което е движено от консуматорството и незабавното задоволство. В момента всеки втори американец в някакъв стадий от живота си е взимал или взима непрекъснато антидепресанти и стимуланти, просто тъй като методът на живот е подобен – има свръхвисоко очакване за изключителна продуктивност, адаптивност, честа промяна на работата, дълго пътешестване до работното място. Всяко отклоняване и личностно безсилие се охарактеризира като някакво заболяване и хората безусловно са прикачени към този вид медикаменти, от време на време за цялостен живот “, уточни Мариана Тодорова.
" Невромантик “ на Уилям Гибсън от 1984 година предсказва появяването на интернет и виртуалната действителност. " Гибсън е създател на термина и концепцията за така наречен " киберпространство “. Той споделя, че това е световна мрежа от взаимно свързани компютри. Той дава извънредно огромна тежест на виртуалната действителност, в която VR технологиите стават част от всекидневието “, описа доцент Тодорова.
Виртуалната действителност към този момент е реалност, само че резултатът на изолираност поради COVID пандемията забавиха масовизирането й, уточни тя. " Това, което разбрахме за себе си през този интервал, е, че в действителност ние сме обществени и материални същества и имаме потребност от непосредственост, да се съотнасяме към материалния свят. Вероятно виртуалната действителност ще бъде идната мощно въздействаща технология “, предвижда футурологът.
Романът " 451° по Фаренхайт “ на Рей Бредбъри е публикуван през 1953 година Той разказва тоталитарното общество, което предизвиква всеобщата просвета и потребителското мислене. " Това е антиутопия с един анахронизъм, извънреден разказ, който демонстрира по какъв начин обществото е захласнато от плитки, повърхностни занимания и е в необикновен крах на сериозното мислене и четене – нещо, което за жалост виждаме през днешния ден. Това стартира да се случва с въздействието на обществените медии, с допаминовото наслаждение, със промяната на тласъците, бързото скролване по наличието, което приучава мозъка да си вземе дозата допамин и серотонин, и че може да не се концентрира и задълбочава. Нашият мозък постоянно ще избра късия път, на нас ни е вродено да намираме лесния път и би трябвало да поставим когнитивно изпитание за дълбокия “, разяснява Мариана Тодорова.
Изкуственият разсъдък и лесните отговори на запитванията задълбочават тези процеси. " Изкуственият разсъдък унищожава плурализма, не целеустремено – той просто смила всичко и основава усреднена информация. Понякога ни е належащо да се сблъскваме с погрешна, с радикално противоположна позиция, с цел да можем въпреки всичко да оценим алтернативата, другия първоначален ъгъл. Боя се обаче, че поколението Z е леко изгубено, тъй като те не четат в тази степен, в която ние сме го правили. Затова новите образователни стратегии би трябвало да наблегнат на това “, счита доцент Тодорова.
Едуард Mорган Форстър написа антиутопията " Машината стопира “ през 1909 година " Разказът е доста забавен с това, че споделя, че хората ще бъдат изолирани един от различен непринудено и ще разчитат на голяма софтуерна мрежа за връзки и прехранване – малко като в " Матрицата “. Те няма да имат потребност от непосреден контакт, от място, на което да се виждат, тъй като медиаторът, който ще способства те да правят всички свои действия и да поддържат връзка, ще бъде тази световна машина, което е интернет. Всичко, което ние вършим, минава през този вид връзка. Много хора привиждат в това, което Форстър написа, и пандемията от COVID-19, тъй като тогава ние в действителност бяхме в изолираност и напълно разчитахме на този вид информационни канали “, описа доцент Тодорова.
При Форстър хората вършат това непринудено. " Те се трансформират в едни пасивни физически същества, които просто не желаят да поставят старания на физическо ниво. Той даже не натъртва толкоз върху интелектуалното, тъй като те не престават да поддържат връзка, само че просто нямат тласък да живеят като физически същества. Тук имаме едно и самопотвърждаващо се, само че по едно и също време с това самоотричащо се знамение, тъй като имаме тази световна мрежа и обществените медии, само че разбрахме за себе си, че това не ни харесва, че към момента имаме потребност да усещаме, да претърпяваме с тялото си “, разяснява футурологът.
" Сънуват ли андроидите електрически овце? “ на Филип Дик е написана през 1986 година В нея писателят приказва за изкуствения разсъдък като за граничност, която ни кара да се замислим какво значи да си човек. Той слага въпроса дали андроидите са равностойни на човешките същества или не. " Изкуственият разсъдък ни демонстрира какъв брой неповторим феномен е животът и по какъв начин в действителност ние не можем да го разберем. Често споделяме, че изкуственият разсъдък е мъртъв, тъй като той борави с данни, само че към момента не може да предвижда, да се нарежда в разнообразни действителности, да " мисли “ за доста неща по едно и също време и да поддържа тази нишка на престояване, на водене на диалог. Това повдига втория значим въпрос – в случай че не можем да кодираме най-малък базисен морал в изкуствения разсъдък, в случай че не можем да създадем критерии за правота и етичност, той равносилен ли ни е, в случай че прави всичко като реплика? От друга страна това ни е належащо, тъй като той става някакъв нов тип, цифров тип, който ще ни бъде сътрудник, съучастник, помощник “, разяснява доцент Тодорова.
Артър Кларк е възприеман от научната общественост не просто като публицист фантазьор, а като футурист с принос към науката. Той написа " Една авантюра в космоса през 2001-та година “ през 1968 година " Той прави това по един много по-фин метод, с много усъвършенстване и пояснение за какво това се случва и по какъв начин се случва. Той е работил в RAND Corporation, бил е съветник на голям брой научни планове. Той е бил визионер, пълководец и човек, който влага визията си за бъдещето със съответните стъпки по този начин, че те да се осъществен “, уточни Мариана Тодорова.
В романа си Кларк разказва изкуствения разсъдък във типа, в който го познаваме през днешния ден. " Това са тъкмо тези интелигентни системи, от които човечеството има потребност и които вземат решение комплицирани проблеми. Затова ние сътворяваме огромните езикови модели и по тази причина фирмите толкоз ревниво се надпреварват да ги усъвършенстват и да ги създадат още по-добри. “
Кларк разказва доста тъкмо интерфейсите на актуалните таблети и телефони. Той е и самобитен дизайнер на продуктите.
" Пътеводител на галактическия стопаджия “ на Дъглас Адамс съгласно Мариана Тодорова е метафора. " Всеки, който чете тази книга, намира отговорите за себе си, интерпретациите са толкоз разнообразни. За мен тя е метафора на това, че от една страна всичко е взаимосвързано и ние сме доста сходни, а въпреки това възприемаме действителността, текстовете по доста друг метод. Тя е и метафора на интернет, на електронните книги, на това неповторимо комбиниране на информация по друг метод всякога. Нишката в романа е ние ли сме индивид на личната си воля и ние ли градим живота си или имаме някакъв принос, само че той е недопечен и достоверен и просто се случва. Може би от време на време отговорът не ни е нужен, а ни е належащо търсенето “, допълни доцент Тодорова.
В " Снежен провал “ от 1992 година Нийл Стивънсън приказва за метавселена и виртуална действителност. " Към днешна дата имаме виртуални светове, в които поддържаме връзка посредством аватари. Това е най-масово развитата идея от Зукърбърг, само че в този момент с изкуствения разсъдък, който е и наш помощник, той ще бъде наш аватар. Другото, което доста ме порази, е цифровата валута “, разяснява Мариана Тодорова.
В " Сблъсък “ от 1978 година Стивън Кинг споделя за един унищожен от грипна пандемия свят и последствията от това. " Романът е забавен в подтекста на това, което преживяхме с COVID-19. След сходни пандемии постоянно следва сериозна икономическа рецесия или други отрицателни събития. Случи се това, което се е случило след пандемията от испански грип, което демонстрира какъв брой сме късогледи – и икономическа рецесия, и война. За това приказва и Стивън Кинг “, описа доцент Тодорова.
Романът " 1984 “ на Джордж Оруел от 1949 година доста постоянно е представен като метафора за надзор, за наблюдаване, за подтисничество, само че в него са застъпени доста повече тематики, уточни доцент Тодорова. " Оруел приказва за наблюдаване на всички с камери, за това, че властта знае какво се случва във всеки един миг. Осъзнаването, че ние сме обект на такова наблюдаване води до надзор на езика и мисълта. Когато моделираме държанието и изрече си, ние се борим със личните си мисли, с порива си за независимост и самостоятелност и ги подчиняваме по този начин, че да имаме това образцово държание “, разяснява тя.
През 1932 година излиза " Прекрасният нов свят “ на Олдъс Хъксли. Това е антиутопия, която слага акцент върху генното инженерство и дизайна на живота.
" Той написа за използването на медикаменти, които трансформират настроението и постоянно ни вършат ведри, щастливи, адаптивни, и общество, което е движено от консуматорството и незабавното задоволство. В момента всеки втори американец в някакъв стадий от живота си е взимал или взима непрекъснато антидепресанти и стимуланти, просто тъй като методът на живот е подобен – има свръхвисоко очакване за изключителна продуктивност, адаптивност, честа промяна на работата, дълго пътешестване до работното място. Всяко отклоняване и личностно безсилие се охарактеризира като някакво заболяване и хората безусловно са прикачени към този вид медикаменти, от време на време за цялостен живот “, уточни Мариана Тодорова.
" Невромантик “ на Уилям Гибсън от 1984 година предсказва появяването на интернет и виртуалната действителност. " Гибсън е създател на термина и концепцията за така наречен " киберпространство “. Той споделя, че това е световна мрежа от взаимно свързани компютри. Той дава извънредно огромна тежест на виртуалната действителност, в която VR технологиите стават част от всекидневието “, описа доцент Тодорова.
Виртуалната действителност към този момент е реалност, само че резултатът на изолираност поради COVID пандемията забавиха масовизирането й, уточни тя. " Това, което разбрахме за себе си през този интервал, е, че в действителност ние сме обществени и материални същества и имаме потребност от непосредственост, да се съотнасяме към материалния свят. Вероятно виртуалната действителност ще бъде идната мощно въздействаща технология “, предвижда футурологът.
Романът " 451° по Фаренхайт “ на Рей Бредбъри е публикуван през 1953 година Той разказва тоталитарното общество, което предизвиква всеобщата просвета и потребителското мислене. " Това е антиутопия с един анахронизъм, извънреден разказ, който демонстрира по какъв начин обществото е захласнато от плитки, повърхностни занимания и е в необикновен крах на сериозното мислене и четене – нещо, което за жалост виждаме през днешния ден. Това стартира да се случва с въздействието на обществените медии, с допаминовото наслаждение, със промяната на тласъците, бързото скролване по наличието, което приучава мозъка да си вземе дозата допамин и серотонин, и че може да не се концентрира и задълбочава. Нашият мозък постоянно ще избра късия път, на нас ни е вродено да намираме лесния път и би трябвало да поставим когнитивно изпитание за дълбокия “, разяснява Мариана Тодорова.
Изкуственият разсъдък и лесните отговори на запитванията задълбочават тези процеси. " Изкуственият разсъдък унищожава плурализма, не целеустремено – той просто смила всичко и основава усреднена информация. Понякога ни е належащо да се сблъскваме с погрешна, с радикално противоположна позиция, с цел да можем въпреки всичко да оценим алтернативата, другия първоначален ъгъл. Боя се обаче, че поколението Z е леко изгубено, тъй като те не четат в тази степен, в която ние сме го правили. Затова новите образователни стратегии би трябвало да наблегнат на това “, счита доцент Тодорова.
Едуард Mорган Форстър написа антиутопията " Машината стопира “ през 1909 година " Разказът е доста забавен с това, че споделя, че хората ще бъдат изолирани един от различен непринудено и ще разчитат на голяма софтуерна мрежа за връзки и прехранване – малко като в " Матрицата “. Те няма да имат потребност от непосреден контакт, от място, на което да се виждат, тъй като медиаторът, който ще способства те да правят всички свои действия и да поддържат връзка, ще бъде тази световна машина, което е интернет. Всичко, което ние вършим, минава през този вид връзка. Много хора привиждат в това, което Форстър написа, и пандемията от COVID-19, тъй като тогава ние в действителност бяхме в изолираност и напълно разчитахме на този вид информационни канали “, описа доцент Тодорова.
При Форстър хората вършат това непринудено. " Те се трансформират в едни пасивни физически същества, които просто не желаят да поставят старания на физическо ниво. Той даже не натъртва толкоз върху интелектуалното, тъй като те не престават да поддържат връзка, само че просто нямат тласък да живеят като физически същества. Тук имаме едно и самопотвърждаващо се, само че по едно и също време с това самоотричащо се знамение, тъй като имаме тази световна мрежа и обществените медии, само че разбрахме за себе си, че това не ни харесва, че към момента имаме потребност да усещаме, да претърпяваме с тялото си “, разяснява футурологът.
" Сънуват ли андроидите електрически овце? “ на Филип Дик е написана през 1986 година В нея писателят приказва за изкуствения разсъдък като за граничност, която ни кара да се замислим какво значи да си човек. Той слага въпроса дали андроидите са равностойни на човешките същества или не. " Изкуственият разсъдък ни демонстрира какъв брой неповторим феномен е животът и по какъв начин в действителност ние не можем да го разберем. Често споделяме, че изкуственият разсъдък е мъртъв, тъй като той борави с данни, само че към момента не може да предвижда, да се нарежда в разнообразни действителности, да " мисли “ за доста неща по едно и също време и да поддържа тази нишка на престояване, на водене на диалог. Това повдига втория значим въпрос – в случай че не можем да кодираме най-малък базисен морал в изкуствения разсъдък, в случай че не можем да създадем критерии за правота и етичност, той равносилен ли ни е, в случай че прави всичко като реплика? От друга страна това ни е належащо, тъй като той става някакъв нов тип, цифров тип, който ще ни бъде сътрудник, съучастник, помощник “, разяснява доцент Тодорова.
Артър Кларк е възприеман от научната общественост не просто като публицист фантазьор, а като футурист с принос към науката. Той написа " Една авантюра в космоса през 2001-та година “ през 1968 година " Той прави това по един много по-фин метод, с много усъвършенстване и пояснение за какво това се случва и по какъв начин се случва. Той е работил в RAND Corporation, бил е съветник на голям брой научни планове. Той е бил визионер, пълководец и човек, който влага визията си за бъдещето със съответните стъпки по този начин, че те да се осъществен “, уточни Мариана Тодорова.
В романа си Кларк разказва изкуствения разсъдък във типа, в който го познаваме през днешния ден. " Това са тъкмо тези интелигентни системи, от които човечеството има потребност и които вземат решение комплицирани проблеми. Затова ние сътворяваме огромните езикови модели и по тази причина фирмите толкоз ревниво се надпреварват да ги усъвършенстват и да ги създадат още по-добри. “
Кларк разказва доста тъкмо интерфейсите на актуалните таблети и телефони. Той е и самобитен дизайнер на продуктите.
" Пътеводител на галактическия стопаджия “ на Дъглас Адамс съгласно Мариана Тодорова е метафора. " Всеки, който чете тази книга, намира отговорите за себе си, интерпретациите са толкоз разнообразни. За мен тя е метафора на това, че от една страна всичко е взаимосвързано и ние сме доста сходни, а въпреки това възприемаме действителността, текстовете по доста друг метод. Тя е и метафора на интернет, на електронните книги, на това неповторимо комбиниране на информация по друг метод всякога. Нишката в романа е ние ли сме индивид на личната си воля и ние ли градим живота си или имаме някакъв принос, само че той е недопечен и достоверен и просто се случва. Може би от време на време отговорът не ни е нужен, а ни е належащо търсенето “, допълни доцент Тодорова.
В " Снежен провал “ от 1992 година Нийл Стивънсън приказва за метавселена и виртуална действителност. " Към днешна дата имаме виртуални светове, в които поддържаме връзка посредством аватари. Това е най-масово развитата идея от Зукърбърг, само че в този момент с изкуствения разсъдък, който е и наш помощник, той ще бъде наш аватар. Другото, което доста ме порази, е цифровата валута “, разяснява Мариана Тодорова.
В " Сблъсък “ от 1978 година Стивън Кинг споделя за един унищожен от грипна пандемия свят и последствията от това. " Романът е забавен в подтекста на това, което преживяхме с COVID-19. След сходни пандемии постоянно следва сериозна икономическа рецесия или други отрицателни събития. Случи се това, което се е случило след пандемията от испански грип, което демонстрира какъв брой сме късогледи – и икономическа рецесия, и война. За това приказва и Стивън Кинг “, описа доцент Тодорова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ