КНСБ: Храните поскъпват драстично, хлябът може да стигне 2 лева
Някои хранителни артикули у нас нарастват фрапантно от началото на пандемията, а прогнозите са покачването в цените да продължи. Това са част от изводите на изследване за изменението на цените на 32 хранителни и нехранителни артикули от първа нужда, извършено от ИССИ на КНСБ. Целта на експресното проучване, извършено в интервала 26 август - 1 септември, е да показа ценовата динамичност при започване на есенния сезон в условия на изключителна епидемиологична конюнктура.
Изследването не е представително. Наблюдават се непрекъснати търговски обекти, включени в извадката от тримесечното наблюдаване за заплата за прехрана. Регистрират се най-ниската и най-високата цена от една и съща стокова позиция за закрепения интервал на наблюдаване. Получените данни са осреднени на национално равнище. Обхватът на извадката включва 27 регионални центрове. А част от изводите са:
Драстично повишаване се следи в цената на слънчогледовото олио - 43% за едногодишен интервал. По-ускореното повишаване на цената стартира още през месец март, вследствие от по-слабата годишна продукция и въздействието на интернационалните тържища, където се регистрира фрапантното повишаване на котировките на суровото слънчогледово масло, регистрират от КНСБ. Средната цена на слънчогледовото олио е 3.86 лева, при 2.70 лева през септември 2020 година В област Кюстендил междинната цена на слънчогледовото олио е 3.88 лева и надвишава междинните за страна, освен това в област с размер на междинната работна заплата по-нисък от междинната за страната с 33%. Това значи, че в случай че със междинната заплата за страната могат да се закупят 390 литра олио, то в Кюстендил могат да се закупят надлежно 259 литра олио, или с 1.5 пъти по-малко. С най-висока стойност на междинната цена на олиото е записана в Бургас и Ямбол, надлежно 4.45 лева и 4.25 лева
Регистрира се нарастване на цените при хлебните произведения. Хляб “Добруджа “ нараства с 4.2%, освен това кг пшеничено брашно регистрира растеж със 7.3%. Средната цена на кг самун “Добруджа “ доближава 1.72 лева, при 1,65 лева преди година, регистрират още от КНСБ. Независимо от предвижданото възобновяване на производството на пшеница през 2021 година, изкупните цени на пшеницата в България остават относително високи, отразявайки развиването на интернационалните пазари. Прогнозите на главните интернационалните анализатори сочат продължаващо повишаване на световното ползване на зърнени култури през 2021/22 година, в т. ч. и на пшеница, което ще попречва по-осезаемо намаляване на цените. Наред с това хлебопроизводителите декларират повишение през септември на цените на хляба с най-малко 10 ст., вследствие от повишение на цените на енергоносителите. Очакванията са цената на кг самун в края на годината да доближат към 1.80- 2 лева.Анализът на динамичността на цените на хляба и зърнените храни, демонстрира 33.4% повишаване за интервала юли 2010 – юли 2021 година, освен това общите нива нарастват с 19.3%. Видимо е, че цената на хляба ускорено изпреварва повишаването на общите ценови равнища.
Цените на някои зеленчуци бележат доста повишаване за годишен интервал, демонстрира още проучването на КНСБ и ИССИ. При това, нараства цената на зеленчуци, присъщи за сезона със мощно ползване, поради подготовката на домашни зимнини, които участват в традициите на българските семейства. Драстично повишаване се следи при:
Краставици – 35.8%
Домати – 17.7%
Пипер червен – 23.7%
Зеле – с 18.0%
Моркови – с 17.1%
Картофи – растеж с 6.2%
Фасул зрял – 7.4%
Средната цена на доматите е 2.65 лева, при 2.25 лева преди година. Във Варна – междинната цена на доматите доближава – 4.03 лева, Бургас – 3.40 лева, Кюстендил – 2.70 лева
Ръст на цените се следи и при плодовете. Най-търсеният плод за есенния сезон – прасковата, в комерсиалната мрежа коства с 24.1% повече в съпоставяне със септември 2020 година Средната цена е 3.30 лева при 2.66 лева през 2020 година Най-високи стойности се записват в Добрич – 4.49 лева, Бургас – 4.30 лева, Пловдив - 4.10 лева
При останалите хранителни артикули се следят леки съмнения нагоре и задържане на цените при някои от тях. От месните артикули доста повишаване се следи при цената на пилето със 7.5%, сухите салами с 4.0%.
Възходящ тренд се регистрира и при горивата за ЛТС. Цената за литър Бензин А-95 нараства с 26.8%, а дизел с 25.4%. Средната цена на литър Бензин А-95 и на дизел е от 2.27 лева
Темповете на изменение в цените на витално нужни хранителни артикули, както и на енергоносителите и горивата ще не престават да диктуват растежа на общото ценово ниво. Тревожен е фактът, че темпът на повишаване на цените на производител доближава до 13.6% през юли. Това са индикации за продължаващ растеж на потребителските цени, който ще зависи и от държанието на стопанските субекти. Възможно е да се допусне, че бизнесът ще има опция да поеме тези промени, откакто през пандемичната 2020 година при понижение на цените на природния газ и превоза нямаше фрапантно понижение на цените на артикули и услуги от първа нужда.
Важен фактор за повишаване на потребителската инфлация е повишаването на вътрешното ползване и кредитоспособност на българското население. Факт е че, междинната работна заплата за страната нараства с 14.1% за едногодишен интервал, само че едвам 30% от наетите лица получават междинна и над междинната за страната (1525 лева.), пресмятат още от КНСБ. Така под този растеж остават редица стопански действия, със доста по-ниска СРЗ, като „ Производство на облекло “ - растеж с 6.6%, „ Добив на неметални материали и първични материали “ - с 2,6%, „ Производство на питиета “ - с 6.8%. Спад на междинната работна заплата се регистрира при „ Производство на химични артикули “ - със 3.4%, „ Рекламна активност и изследване на пазари “ - със 7.7%.
Минималната работна заплата нараства от началото на годината с 6.6%, само че с повишението на инфлацията на жизненоважни артикули и услуги, този растеж напълно не е задоволителен с цел да се резервира покупателната дарба на към 502 хиляди (23.4%) наети лица на минимална работна заплата.
Увеличението на цените на електрическата енергия и топлоенергията ще окажат директно въздействие за повишаване на издръжката на живота от по-високите разноски за поддържането на жилището, а точно от по-високите сметки за ток, парно, вода. През летните месеци тези разноски са по-малки, само че не би трябвало да се не помни, че през този интервал семействата заделят средства от фамилния бюджет, с цел да поемат сметките си през зимния интервал, напомнят от КНСБ. Всички тези данни приказват за увеличение каузи на енергийната беднотия, а ниското покритие на отпуснатите енергийни помощи, в комбиниране със скромните размери на приходите, доста понижава тяхното влияние върху бедността и неравенството. В тази тенденция са нужни дълготрайни и превантивни ограничения, считат от синдикалната организация.
Прогнозата на КНСБ е, че ще продължи да нараства издръжката на живота и оттова и заплата за прехрана. Очакванията са в края на годината заплатата за прехрана за тричленно домакинство (2 възрастни +1 дете) да доближи растеж от към 4-5%.
Това значи, че всеки от двамата възрастни в това домакинство би трябвало да получава трудово заплащане не по-ниско от 1300 -1350 лева
Всички тези данни са задоволителен мотив за отстояване позицията на КНСБ за резистентен интензивен растеж на заплатите през идващите 5 години (средногодишно с 12.5%), като предимствено нараства минималната работна заплата (средногодишно със 17.5%). Това ще обезпечи компенсиране на загубата от инфлация и ще способства за стабилно повишаване на виталния стандарт на българските семейства, се споделя още в изводите на КНСБ.
Изследването не е представително. Наблюдават се непрекъснати търговски обекти, включени в извадката от тримесечното наблюдаване за заплата за прехрана. Регистрират се най-ниската и най-високата цена от една и съща стокова позиция за закрепения интервал на наблюдаване. Получените данни са осреднени на национално равнище. Обхватът на извадката включва 27 регионални центрове. А част от изводите са:
Драстично повишаване се следи в цената на слънчогледовото олио - 43% за едногодишен интервал. По-ускореното повишаване на цената стартира още през месец март, вследствие от по-слабата годишна продукция и въздействието на интернационалните тържища, където се регистрира фрапантното повишаване на котировките на суровото слънчогледово масло, регистрират от КНСБ. Средната цена на слънчогледовото олио е 3.86 лева, при 2.70 лева през септември 2020 година В област Кюстендил междинната цена на слънчогледовото олио е 3.88 лева и надвишава междинните за страна, освен това в област с размер на междинната работна заплата по-нисък от междинната за страната с 33%. Това значи, че в случай че със междинната заплата за страната могат да се закупят 390 литра олио, то в Кюстендил могат да се закупят надлежно 259 литра олио, или с 1.5 пъти по-малко. С най-висока стойност на междинната цена на олиото е записана в Бургас и Ямбол, надлежно 4.45 лева и 4.25 лева
Регистрира се нарастване на цените при хлебните произведения. Хляб “Добруджа “ нараства с 4.2%, освен това кг пшеничено брашно регистрира растеж със 7.3%. Средната цена на кг самун “Добруджа “ доближава 1.72 лева, при 1,65 лева преди година, регистрират още от КНСБ. Независимо от предвижданото възобновяване на производството на пшеница през 2021 година, изкупните цени на пшеницата в България остават относително високи, отразявайки развиването на интернационалните пазари. Прогнозите на главните интернационалните анализатори сочат продължаващо повишаване на световното ползване на зърнени култури през 2021/22 година, в т. ч. и на пшеница, което ще попречва по-осезаемо намаляване на цените. Наред с това хлебопроизводителите декларират повишение през септември на цените на хляба с най-малко 10 ст., вследствие от повишение на цените на енергоносителите. Очакванията са цената на кг самун в края на годината да доближат към 1.80- 2 лева.Анализът на динамичността на цените на хляба и зърнените храни, демонстрира 33.4% повишаване за интервала юли 2010 – юли 2021 година, освен това общите нива нарастват с 19.3%. Видимо е, че цената на хляба ускорено изпреварва повишаването на общите ценови равнища.
Цените на някои зеленчуци бележат доста повишаване за годишен интервал, демонстрира още проучването на КНСБ и ИССИ. При това, нараства цената на зеленчуци, присъщи за сезона със мощно ползване, поради подготовката на домашни зимнини, които участват в традициите на българските семейства. Драстично повишаване се следи при:
Краставици – 35.8%
Домати – 17.7%
Пипер червен – 23.7%
Зеле – с 18.0%
Моркови – с 17.1%
Картофи – растеж с 6.2%
Фасул зрял – 7.4%
Средната цена на доматите е 2.65 лева, при 2.25 лева преди година. Във Варна – междинната цена на доматите доближава – 4.03 лева, Бургас – 3.40 лева, Кюстендил – 2.70 лева
Ръст на цените се следи и при плодовете. Най-търсеният плод за есенния сезон – прасковата, в комерсиалната мрежа коства с 24.1% повече в съпоставяне със септември 2020 година Средната цена е 3.30 лева при 2.66 лева през 2020 година Най-високи стойности се записват в Добрич – 4.49 лева, Бургас – 4.30 лева, Пловдив - 4.10 лева
При останалите хранителни артикули се следят леки съмнения нагоре и задържане на цените при някои от тях. От месните артикули доста повишаване се следи при цената на пилето със 7.5%, сухите салами с 4.0%.
Възходящ тренд се регистрира и при горивата за ЛТС. Цената за литър Бензин А-95 нараства с 26.8%, а дизел с 25.4%. Средната цена на литър Бензин А-95 и на дизел е от 2.27 лева
Темповете на изменение в цените на витално нужни хранителни артикули, както и на енергоносителите и горивата ще не престават да диктуват растежа на общото ценово ниво. Тревожен е фактът, че темпът на повишаване на цените на производител доближава до 13.6% през юли. Това са индикации за продължаващ растеж на потребителските цени, който ще зависи и от държанието на стопанските субекти. Възможно е да се допусне, че бизнесът ще има опция да поеме тези промени, откакто през пандемичната 2020 година при понижение на цените на природния газ и превоза нямаше фрапантно понижение на цените на артикули и услуги от първа нужда.
Важен фактор за повишаване на потребителската инфлация е повишаването на вътрешното ползване и кредитоспособност на българското население. Факт е че, междинната работна заплата за страната нараства с 14.1% за едногодишен интервал, само че едвам 30% от наетите лица получават междинна и над междинната за страната (1525 лева.), пресмятат още от КНСБ. Така под този растеж остават редица стопански действия, със доста по-ниска СРЗ, като „ Производство на облекло “ - растеж с 6.6%, „ Добив на неметални материали и първични материали “ - с 2,6%, „ Производство на питиета “ - с 6.8%. Спад на междинната работна заплата се регистрира при „ Производство на химични артикули “ - със 3.4%, „ Рекламна активност и изследване на пазари “ - със 7.7%.
Минималната работна заплата нараства от началото на годината с 6.6%, само че с повишението на инфлацията на жизненоважни артикули и услуги, този растеж напълно не е задоволителен с цел да се резервира покупателната дарба на към 502 хиляди (23.4%) наети лица на минимална работна заплата.
Увеличението на цените на електрическата енергия и топлоенергията ще окажат директно въздействие за повишаване на издръжката на живота от по-високите разноски за поддържането на жилището, а точно от по-високите сметки за ток, парно, вода. През летните месеци тези разноски са по-малки, само че не би трябвало да се не помни, че през този интервал семействата заделят средства от фамилния бюджет, с цел да поемат сметките си през зимния интервал, напомнят от КНСБ. Всички тези данни приказват за увеличение каузи на енергийната беднотия, а ниското покритие на отпуснатите енергийни помощи, в комбиниране със скромните размери на приходите, доста понижава тяхното влияние върху бедността и неравенството. В тази тенденция са нужни дълготрайни и превантивни ограничения, считат от синдикалната организация.
Прогнозата на КНСБ е, че ще продължи да нараства издръжката на живота и оттова и заплата за прехрана. Очакванията са в края на годината заплатата за прехрана за тричленно домакинство (2 възрастни +1 дете) да доближи растеж от към 4-5%.
Това значи, че всеки от двамата възрастни в това домакинство би трябвало да получава трудово заплащане не по-ниско от 1300 -1350 лева
Всички тези данни са задоволителен мотив за отстояване позицията на КНСБ за резистентен интензивен растеж на заплатите през идващите 5 години (средногодишно с 12.5%), като предимствено нараства минималната работна заплата (средногодишно със 17.5%). Това ще обезпечи компенсиране на загубата от инфлация и ще способства за стабилно повишаване на виталния стандарт на българските семейства, се споделя още в изводите на КНСБ.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ