Знаете ли, че когато си говорите наум, всъщност наистина „говорите“?
Някои хора „ си приказват сами “ и това нормално е диагноза в психиатрията.
Всички обаче в един или различен миг се отдаваме на мислите си. Разсъждаваме, разиграваме мислено някакъв сюжет на диалог или спор с някого, разкайваме се, мечтаем, упрекваме се, самосъжаляваме се, припомняме си хубави моменти, даваме си кураж и така нататък Съзнателно или не, непрекъснато водим разговор със себе си.
Знаете ли обаче, че когато си споделяме нещо мислено, в действителност в действителност приказваме? Когато си мислите нещо, без да отронвате и дума, в действителност се задейства развой, при който се включват едвам забележими придвижвания на мускулите в ларинкса. Гръклянът, гласообразуващият орган при индивида, съвсем в никакъв случай не си почива.
Така че всякога, когато си помислите нещо, би трябвало да знаете, че и тялото ви взе участие в този вътрешен разговор, даже да не го усещате или осъзнавате.
Цветелина Велчева по материали от didyouknowfacts.com
