На лов за комодски варани в Индонезия - гигантските влечуги, които плашат и удивляват
Някои хора ще ни твърдят откровено, че филмът " Кинг Конг " е въодушевен от експедиция до остров Комодо. Други ще ни кажат със същата увереност, че островът е бил основата на " Джурасик Парк ". Нито едното не е безусловно неверно, нито е безусловно вярно.
Още със слизането от лодката, разходката по дребния дървен пристан и навлизането в дебрите на острова ни кара да го усещаме като пътешестване обратно във времето - до земя, където изгубените животни от историята господстват. Известни със своя размер, остри зъби и дълги езици, комодските варани се срещат единствено на няколко отдалечени вулканични острова в Югоизточна Азия.
Индонезия разпространява региона като туристическа дестинация, която ние не пропуснахме по време на ваканцията си там. И несъмнено си струваше. А ето и какво научихме от хората, работещи в Националния парк Комодо, които се грижат освен за това да ни осведомят, само че и да ни " срещнат " от близко (по внимателен метод, схваща се) с някои от забележителните големи влечуги, които живеят там.
Комодският варан съществува единствено в тази част на света - на няколко дребни острова в националния парк Комодо, в южната част на Индонезия. Изолацията на животното от останалата част на планетата е това, което е осигурило оцеляването му толкоз дълго време. Там няма хищници, които да тормозят вараните, само че за сметка на това има доста елени, които те да си похапват. Поставени под карантина и неукротими, еволюцията значително подценява тези животни.
Защо хората рядко чуват за индонезийското кафе, a би трябвало
Индонезия е една от най-хубавите страни за произвеждане на кафе
Около 2201 кв. км. море и суша образуват Национален парк Комодо, обект на международното завещание на ЮНЕСКО. Индонезийското държавно управление основава парка през 1980 година, с цел да отбрани дивата природа, като не разрешава лова или риболова на своите 29 острова. Лабуан Баджо, в миналото дребен риболовен град на върха на остров Флорес, е входът към националния парк.
Вараните са живели на пет острова - Комодо, Ринка, Гили Монтанг, Гили Дасами и Флорес, само че множеството от тях се срещат единствено на Комодо и Ринка през днешния ден. В началото на XX век се популяризират изказвания за гущери, които наподобяват на дракони, живеещи в Югоизточна Азия, поради което и до ден сегашен са познати по този начин на английски - comodo dragons.
През 1910 година нидерландски офицер на име Жак Карел Анри ван Стейн ван Хенсбрук проверява и открива, че митовете за тези големи създания са правилни. Той съумява да снима комодски варан и да се снабди с кожа, с цел да потвърди съществуването им на света.
Комодските варани са огромни, дълги и рискови. Те могат да надушат кръв от 10 км и развиват скорост от 19 км/ч. Достигат до 150 кг и три метра дължина. Причината, заради която са толкоз солидни, се приписва на " островния гигантизъм ", който поражда, когато няма конкуриращи се хищници на несъмнено парче земя.
Толкова доста живот(ни) - ето какво да чакаме на сафари в Танзания
Едно незабравимо прекарване, което ще помним цялостен живот
National Geographic споделя, че съгласно редица специалисти и последни изследвания, комодските варани в действителност са пристигнали от Австралия и са мигрирали в Индонезия преди към 900 000 години, когато двете страни към момента са били свързани по суша.
Ядат всевъзможни животни, в това число пилета, свине, елени, по-малки варани и биволи. Те могат да употребяват 80% от личното си тегло на едно хранене и по-късно да изкарат няколко месеца без да ядат още веднъж. Женските от време на време изяждат личните си деца. Вараните имат жлези, цялостни с отрова, която намалява кръвното налягане на плячката им и стопира съсирването на кръвта.
Атакуват, като острите им зъби раздират плътта, след което мощните им вратове се отдръпват, оставяйки плячката им с голяма рана, цялостна с отрова, която не стопира да кърви. След като жертвата им бъде отровена, те я следват, до момента в който отслабне и почине. Както ни споделя един от водачите в парка: " Те се нуждаят от месо. Всякакво месо ", което значи че са рискови и за индивида.
Комодските варани атакуват и убиват хора, въпреки че не се случва постоянно. От 1987 година насам има 16 офанзиви на комодски варан против хора и четири смъртни случая. Въпреки хищния темперамент на влечугите, гидовете към момента водят туристи из островите, с цел да ги забележим от близко, като нормално не държат нищо повече от огромна пръчка, с цел да ги държат на разстояние. Но водачите там предизвестяват, че не трябва да бъдем сами, а да се движим всички дружно в група, тъй като когато са гладни, вараните нормално атакуват сама и изолирана жертва, която елементарно можем да се окажем ние, в случай че не съблюдаваме заръките.
Комодските варани не живеят сами на островите, а с локалните хора, които явно са привикнали добре с тях. Както един възрастен човек ни показа с присъщото за един индонезиец безусловно успокоение, вараните не им пречат и са малко досадни, само че се прогонват по същия метод, по който и катериците.
Към днешна дата в дивата природа са останали единствено към 1400 възрастни комодски варана и 2000 млади екземпляра. Наскоро те бяха класифицирани като застрашени заради намаляващата популация, изменението на климата и човешкото посягане. В съпоставяне с други хищници с сходен размер, комодските варани не обичат да пътуват надалеч, което значи, че загубата на местообитание може да им навреди доста.
Според Международния съюз за запазване на природата вараните не обичат да се качват на по-високо от надморска височина от към 700 метра, само че 30% от островите, на които живеят, ще бъдат наранени от покачващите се температури и морското ниво. Освен това се развъждат много постепенно. След като женският варан снесе яйцата си в специфични дупки, които издълбава, нормално 15 до 30 едновременно и всяко с размер на грейпфрут, му лишава към осем месеца, с цел да се появи варанче на бял свят.
Когато се излюпят, дребните комодски варани са дълги единствено към 30 см. Те са извънредно уязвими и би трябвало да живеят на върха на дървета през първите няколко години от живота си, с цел да се уверят, че няма да бъдат убити от хищници, в това число други варани, преди да слязат на земята.
Мрак, мраз, камъни и малко въздух - до върха на Килиманджаро и назад
Кратък справочник какво да чакаме, до момента в който покоряваме най-високия връх на Африка - Ухуру
За страдание, стремежът към повече туризъм в Индонезия кара от ден на ден хора да бъдат загрижени за гущерите, тъй като несъразмерните визити може да доведат до утежняване на местообитанието им. Индонезийското държавно управление прави всичко допустимо да усили туризма в цялата страна. През 2019 година си слага за цел Индонезия да има 20 милиона туристи всяка година, като 500 000 от тях отиват в националния парк, който назовават един от " 10-те нови Бали ". За информация, през 1992 година има към 1500 гости в Комодо на година.
Както споделиха и някои от водачите, това е последното естествено местообитание за комодския варан и прекалено много туризъм няма да е добре нито за парка и вараните, нито за локалния морски живот. Хубаво е Индонезия да вложи повече усърдие в това да балансира туризма с опазването на екосистемата. И до момента в който се радваме, че успяхме да забележим с очите си тези изключителни създания, остава ни да чакаме, с цел да забележим дали здравословният баланс съществува и дали ще бъде открит.
Още със слизането от лодката, разходката по дребния дървен пристан и навлизането в дебрите на острова ни кара да го усещаме като пътешестване обратно във времето - до земя, където изгубените животни от историята господстват. Известни със своя размер, остри зъби и дълги езици, комодските варани се срещат единствено на няколко отдалечени вулканични острова в Югоизточна Азия.
Индонезия разпространява региона като туристическа дестинация, която ние не пропуснахме по време на ваканцията си там. И несъмнено си струваше. А ето и какво научихме от хората, работещи в Националния парк Комодо, които се грижат освен за това да ни осведомят, само че и да ни " срещнат " от близко (по внимателен метод, схваща се) с някои от забележителните големи влечуги, които живеят там.
Комодският варан съществува единствено в тази част на света - на няколко дребни острова в националния парк Комодо, в южната част на Индонезия. Изолацията на животното от останалата част на планетата е това, което е осигурило оцеляването му толкоз дълго време. Там няма хищници, които да тормозят вараните, само че за сметка на това има доста елени, които те да си похапват. Поставени под карантина и неукротими, еволюцията значително подценява тези животни.
Защо хората рядко чуват за индонезийското кафе, a би трябвало
Индонезия е една от най-хубавите страни за произвеждане на кафе
Около 2201 кв. км. море и суша образуват Национален парк Комодо, обект на международното завещание на ЮНЕСКО. Индонезийското държавно управление основава парка през 1980 година, с цел да отбрани дивата природа, като не разрешава лова или риболова на своите 29 острова. Лабуан Баджо, в миналото дребен риболовен град на върха на остров Флорес, е входът към националния парк.
Вараните са живели на пет острова - Комодо, Ринка, Гили Монтанг, Гили Дасами и Флорес, само че множеството от тях се срещат единствено на Комодо и Ринка през днешния ден. В началото на XX век се популяризират изказвания за гущери, които наподобяват на дракони, живеещи в Югоизточна Азия, поради което и до ден сегашен са познати по този начин на английски - comodo dragons.
През 1910 година нидерландски офицер на име Жак Карел Анри ван Стейн ван Хенсбрук проверява и открива, че митовете за тези големи създания са правилни. Той съумява да снима комодски варан и да се снабди с кожа, с цел да потвърди съществуването им на света.
Комодските варани са огромни, дълги и рискови. Те могат да надушат кръв от 10 км и развиват скорост от 19 км/ч. Достигат до 150 кг и три метра дължина. Причината, заради която са толкоз солидни, се приписва на " островния гигантизъм ", който поражда, когато няма конкуриращи се хищници на несъмнено парче земя.
Толкова доста живот(ни) - ето какво да чакаме на сафари в Танзания
Едно незабравимо прекарване, което ще помним цялостен живот
National Geographic споделя, че съгласно редица специалисти и последни изследвания, комодските варани в действителност са пристигнали от Австралия и са мигрирали в Индонезия преди към 900 000 години, когато двете страни към момента са били свързани по суша.
Ядат всевъзможни животни, в това число пилета, свине, елени, по-малки варани и биволи. Те могат да употребяват 80% от личното си тегло на едно хранене и по-късно да изкарат няколко месеца без да ядат още веднъж. Женските от време на време изяждат личните си деца. Вараните имат жлези, цялостни с отрова, която намалява кръвното налягане на плячката им и стопира съсирването на кръвта.
Атакуват, като острите им зъби раздират плътта, след което мощните им вратове се отдръпват, оставяйки плячката им с голяма рана, цялостна с отрова, която не стопира да кърви. След като жертвата им бъде отровена, те я следват, до момента в който отслабне и почине. Както ни споделя един от водачите в парка: " Те се нуждаят от месо. Всякакво месо ", което значи че са рискови и за индивида.
Комодските варани атакуват и убиват хора, въпреки че не се случва постоянно. От 1987 година насам има 16 офанзиви на комодски варан против хора и четири смъртни случая. Въпреки хищния темперамент на влечугите, гидовете към момента водят туристи из островите, с цел да ги забележим от близко, като нормално не държат нищо повече от огромна пръчка, с цел да ги държат на разстояние. Но водачите там предизвестяват, че не трябва да бъдем сами, а да се движим всички дружно в група, тъй като когато са гладни, вараните нормално атакуват сама и изолирана жертва, която елементарно можем да се окажем ние, в случай че не съблюдаваме заръките.
Комодските варани не живеят сами на островите, а с локалните хора, които явно са привикнали добре с тях. Както един възрастен човек ни показа с присъщото за един индонезиец безусловно успокоение, вараните не им пречат и са малко досадни, само че се прогонват по същия метод, по който и катериците.
Към днешна дата в дивата природа са останали единствено към 1400 възрастни комодски варана и 2000 млади екземпляра. Наскоро те бяха класифицирани като застрашени заради намаляващата популация, изменението на климата и човешкото посягане. В съпоставяне с други хищници с сходен размер, комодските варани не обичат да пътуват надалеч, което значи, че загубата на местообитание може да им навреди доста.
Според Международния съюз за запазване на природата вараните не обичат да се качват на по-високо от надморска височина от към 700 метра, само че 30% от островите, на които живеят, ще бъдат наранени от покачващите се температури и морското ниво. Освен това се развъждат много постепенно. След като женският варан снесе яйцата си в специфични дупки, които издълбава, нормално 15 до 30 едновременно и всяко с размер на грейпфрут, му лишава към осем месеца, с цел да се появи варанче на бял свят.
Когато се излюпят, дребните комодски варани са дълги единствено към 30 см. Те са извънредно уязвими и би трябвало да живеят на върха на дървета през първите няколко години от живота си, с цел да се уверят, че няма да бъдат убити от хищници, в това число други варани, преди да слязат на земята.
Мрак, мраз, камъни и малко въздух - до върха на Килиманджаро и назад
Кратък справочник какво да чакаме, до момента в който покоряваме най-високия връх на Африка - Ухуру
За страдание, стремежът към повече туризъм в Индонезия кара от ден на ден хора да бъдат загрижени за гущерите, тъй като несъразмерните визити може да доведат до утежняване на местообитанието им. Индонезийското държавно управление прави всичко допустимо да усили туризма в цялата страна. През 2019 година си слага за цел Индонезия да има 20 милиона туристи всяка година, като 500 000 от тях отиват в националния парк, който назовават един от " 10-те нови Бали ". За информация, през 1992 година има към 1500 гости в Комодо на година.
Както споделиха и някои от водачите, това е последното естествено местообитание за комодския варан и прекалено много туризъм няма да е добре нито за парка и вараните, нито за локалния морски живот. Хубаво е Индонезия да вложи повече усърдие в това да балансира туризма с опазването на екосистемата. И до момента в който се радваме, че успяхме да забележим с очите си тези изключителни създания, остава ни да чакаме, с цел да забележим дали здравословният баланс съществува и дали ще бъде открит.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ