Някои хора се държат така, сякаш живеят на Луната, е

Някои хора се държат по този начин, като че ли живеят на Луната, е не в България. А пък я ръководят. Преди малко изгледах новинарските излъчвания на малките екрани: олелия до небето за некачествените храни, с които Европейския съюз затъква гърлата на будалите-българи. Кръгли маси на политици; омбудсманът Мая тържествено заяви, че се поставя завършек на това дивашко отношение. Край, завършек на измамата. А за какво я търпяхте 10 години? Нито думичка по този въпрос. И нищо няма да измененията. Закъснялата ви олелия е шутовщина – чиста проба.

Особено позорна е ролята на малките екрани: озвучават Врявата, само че нямат нищо срещу да лапат реклами от питателните вериги, които ни пробутват боклуците. Не го ли разбираха до момента? Ясно е: малките екрани са участници в измамата, можете да ги наричате съотровители. И по кое време ще съберат кураж да проверяват другата „ мистерия “: всекидневните необясними понижения на цените в огромните хранителни вериги - най-малко това. Никога. До по кое време ще ги търпите? *** Сега за други шутовщини. Между две совалки в чужбина Бойко би трябвало да прави и една обиколка из министерствата си, с цел да ревизира дали личният състав там е с целия си. Тия дни хора от Министерство на вътрешните работи, отпред със самия министър, се появиха с черни превръзки на едното око.  Онзи, който им е дал тази концепция, би трябвало да получи международна премия за  пи ар идиотщина.  

Не е изключено обаче еднооките и сами да са се накиснали.  Тъй или другояче, с акцията си оставиха удостоверение за политическо безумие. Замисълът, доколкото може да се приказва за нещо, обвързвано с мисленето, е бил да се изрази „ съпричастност “ с ранената от футболен варварин полицайка. Обаче резултата е напълно различен.  Публиката, която и без друго не харесва работата на Министерство на вътрешните работи, си споделя: тия сами си признават, че са кьорави, че недовиждат, от горната страна на всичко и го показват, с цел да не би инцидентно да не сме се сетили. Тъй или другояче, шутовщината с превръзките сподели, че значително хора във Властта към този момент трайно са захласнати от външните резултати, някак са луднали – и мъчно ще се осериозностят още веднъж изцяло. Човек би очаквал сходна акция да я провеждат в районното министерство, примерно, и ще бъде разбираемо, по този начин на тамошните кьорчовци българските пътища ще им наподобяват по-приемливи – обаче в Министерство на вътрешните работи?  

Имам опасението, че ще ни сервират все по-често сходни прояви на лекомислието, шутовщината трайно ще се намести във Властта, тя от ден на ден и без никакво терзание ще се разсъблича. Цветанов пък от дълго време трябваше да постави превръзка на устата си, да понижи словесната слама, която постоянно създава.  Вече стана дума за примъкването му към Силви Вратан.  Някои хора в никакъв случай няма да се отърват от комплексите си, все ще са жадни да се примъкнат към нечия популярност.  Но даже и в примъкването би трябвало да има някаква мярка.  И да ви кажа, полукьоравият е за предпочитане пред оня, който няма надзор над говоренето си.  

Изглежда към този момент неотложно, след прочут интервал на цветарстване, нашите политици да ги замонашват в манастир, в който нямат право въобще да приказват. А нормалната словесна продукция на Цветанов може да докара до обезсърчение слушателя, даже може да го побърка, в случай че той не избяга в точния момент. Цв. е овладял до съвършенство изкуството да приказва по този начин, че да не го схващат.  Така може да скъса нервите на съперниците си.  За него, това несъмнено наподобява като израз на политическа сръчност и даже на смелост.  Понякога се демонстрира като нашият Клод Симон / “Вечеря в Париж “/, потокът на съзнанието му е изумителен с парадоксалните си подскоци, оставя незаличими следи в слушателя, напряко може да го смачка.

Иначе казано: като че ли присъстваме на вътрешния монолог на някоя нашенска сваха. В Би Ти Ви от време на време не устояват на изкушението да подмятат на публиката някои прелестни свидетелства, напряко мискински.  Тия дни демонстрираха Цв. на някаква среща със съидейници – бяха без превръзки на очите и устите – и той таман споделяше, че повече няма да вземат участие в просташки разправии.  И някаква дама до него незабавно гракна: „ Бравос! “ и затропа с ръчищата си. Всъщност, отряза главата на Цв., тъй като таман той в последно време постанова махленския сленг – изключително във връзка с Радев. По негов адрес Цв. употребява необятен репертоар от свадливи намеци – върхът беше подмятането му, че Йотова била политик, обаче Радев – не.  

Не е, несъмнено, обаче се виж по какъв начин изглеждаш в нощта на изборите, когато Радев те помля, персонално теб, огромният изборджия.  А може би пък по този начин Цв. неумишлено показва протеста на „ Втория “, който си е въобразил, че коства повече от Опекуна си. Цв. минава за „ свръзката “ с американците – забавно на какъв език приказва с тях, преводача му би трябвало да е същински страдалец, незабавно би трябвало да го наградят с два ордена „ Стара планина “.  Какво, въпреки всичко, им споделя нашият човек, и на кого в действителност го споделя, откакто в Белия дом е цялостен безпорядък, най-малко съгласно Майкъл Улф / “Огън и гняв в Белия дом “/.  Там с Тръмп не могат да се схванат, какво остава с Цв. Всъщност, казусът не е единствено в това, че множеството от нашите политици са словесни неандерталци.  Бедата е друга: сходно говорене смазва политиката, напряко я срутва, трансформира я в нещо несериозно и даже отблъскващо. Отгоре на всичко, Шутовете са зле с елементарното броене - другояче щяха да се сетят, че никой от тях нищо не е спечелил самичък, все се тътри на гърба на Падишаха.  Говорещи дисаги.