Някои хора са създадени за армията и знаят за своето

Някои хора са основани за армията и знаят за своето предопределение още в зората на своя живот. Те постоянно се трансформират в образец за национализъм, идеология и предпочитание за осъществяване на дълга към личната си татковина. Съществуват такива хора, само че сигурно има и още по-крайни персони. Точно затова насочваме вниманието към Лирой Свендсен „ Шведа “. Той е същинският образец за родолюбец и историята му  стартира малко след бомбардировката над Пърл Харбър. Младежът чува по радиото, че се събират доброволци и взема решение да напусне родния си град Чикаго, а по-късно да пътува до Лос Анджелис, където да се запише във флотата.

Има единствено един проблем, когато идва, военните охлаждат пристрастеностите му. Легалната възраст за записване на доброволци е 16 години. Един от представителите декларира, че би трябвало да получи позволение от родителите на Свендсен и младежът дава домашния си телефон. Пред него се обаждат на фамилията и излиза наяве, че родителите са срещу. Не единствено са срещу, само че и споделят същинската възраст на младежа – 13 години, до момента в който той самият се представял за 14-годишен. По тяхна молба, флотата го качва на влака и го връща назад в Чикаго.

Това не пречи на Лирой да изчака една година и на идната още веднъж се връща във флотата и този път има автограф от родителите си, че може да се запише като доброволец. С това стартира неговата съвсем магическа армейска история. През идващите 37 години Лирой ще успее да се издигне до най-високото армейско равнище. Лирой Свендсен умира на 14  февруари на 93-годишна възраст.

Наричат го „ Шведът “, тъй като нито един от моряците не може да произнесе неговото име. Лирой ще успее да се трансформира в легенда, амулет на своя транспортен съд и в един от най-хубавите въздушни асове на Съединени американски щати. Във Виетнам ще бъде един от най-хубавите водачи за секретни задачи и се твърди, че е съумял да приключи повече от 100 такива. Смята се за един от най-хубавите летци в армията.

Свендсен влиза в авиацията откакто се уволнява от флота с почести през 1946 година Започва да тренира в авио база Рандолф през 1947 година Записан в специфичните сили на Военновъздушни сили и то единствено няколко дни след образуването на новото военно поделение. Това предопределение ще продължи до 1980 година и Лирой ще се уволни от армията с чин военачалник с две звезди.

В последните си години е бил пълководец на центъра на Военновъздушни сили в Сан Антонио. Някои от неговите сътрудници го разказват като извънреден боец, идеален шеф и превъзходен човек. Полковник Ърв Героу публично декларира, че в никакъв случай не е имал по-добър шеф от „ Шведа “. Има и още един детайл, който разказва към този момент починалия военачалник. Той е бил всичко належащо за флотата, само че не и рационален човек.

Интересно е, че въпреки и да има много проблеми с осъществяването на служебния дълг, отвън униформата продължава да се слива с публиката и по никакъв метод не разкрива своето военно родословие. Някои от неговите другари настояват, че в случай че постави костюм и вратовръзка, може да мине за шеф на банка, само че тогавашният боен заобикаля това облекло.

Генералът няма самообладание да лети и авиаторския костюм е последното, с което се разделя. Той е роден в огромно семейство и се счита за изтърсака в фамилията. Неговите братя към този момент са съумели да създадат и внуци на родителите. Свендсен също ще последва този образец, само че не преди да бетонира своята военна кариера. Лирой се записва в софтуерно учебно заведение Лейн през 1946 година Скоростта на деяние е идентична със скоростта за записването във флота. Успява да приключи всички класове тъкмо за две години, преминавайки всички семестри. Мнозина настояват, че неговата задача е била да лети и тъкмо това е мотивацията да успее да стигне бързо до пистата.

За толкоз дълга военна кариера, Лирой съумява да влезе в три войни, само че по този начин и не вижда сражения от Втората Световна война. Във флотата е причислен като стрелец и радио оператор на борта на кораба Каталина, която патрулира в Тихия океан. След като не съумява да види бойните линии, първата му работа е да навакса пропуснатото и да продължи кариерата си.

По време на първия си тур в Корейската война, той работи на предни позиции за  25-та пехота и получава поста на пълководец за Тактическата въздушна контролна бригада. По-късно ще бъде причислен към 8-ма бойна ескадрила. Успява да взе участие в 114 задачи на борда на своя F-80C бомбардировач и атакува позиции надълбоко в Северна Корея.

Неговата ескадрила губи повече от половината си личен състав в границите на четири месеца. Въпреки заплахите, Лирой е първият, който подвига ръка като доброволец за идващото рисково предопределение. Лирой просто не познава страха и в никакъв случай не го е изпитвал.

След завръщането си от Корея, новият фронт се разкрива незабавно. Преди това ще дойдат най-малко три участия в тестовата стратегия на F-102 Delta Dagger – свръхзвуков прихващач.

Свендсен още веднъж се записва като доброволец за специфичните Военновъздушни сили интервенции през 1962 година и отпътува за Виетнам. Всичко продължава да се развива по остарелия метод – той кандидатства за всяка една задача. Там служи 6-та бойна ескадрила от 1963 до 1965 година Транспортира командоси до горещи точки, извършва и други секретни задания на фронта, само че в никакъв случай не приказва за дейностите си. Второто му предопределение е в Лаос, където стартира да управлява всички Военновъздушни сили.

Не всичко е толкоз розово, колкото наподобява. По време на втория тур във Виетнам, другар на шведа е хванат да продава оръжие. Следва съществено следствие, само че Лирой в никакъв случай не е упрекнат и в никакъв случай не е обсъждан като евентуален обвинен. Броят на жертвите се усилва и брачната половинка на Свендсен си спомня, че съвсем всеки ден би трябвало да върви на следващото заравяне. Най-важното е, че до момента в който фамилията живее във военния комплекс във форт Брак, в никакъв случай не отива на погребението на Лирой, той съумява да се завърне.

След завръщането си от Виетнам, Лирой приключва своето обучение в университета във Флорида през 1965 година Служи в още 6 задачи във Виетнам през идващите 6 месеца, преди да напусне командването през 1966 година През 1969 година влиза в залата на славата за въздушни командири. Макар и на церемонията да твърди, че е време да завърши своята военна кариера и да стартира да преподава, вместо да се бори.

Още напролет на 1975 година Свендсен ще бъде нараснал в военачалник с една звезда. Малко по-късно ще е претрупан със задачата да изтегля някои от най-важните фрагменти във Виетнам, до момента в който към 15 бойни дивизии проправят път към Сайгон. Свендсен има задача да унищожи и американската авио база, преди да попадне в ръцете на виетнамците.

Преди да се стигне до този миг, базата е атакувана и Лирой дава разпореждане за по-ранно осъществяване на проекта, което в този случай изисивак слагането на експлозиви, евакуирането на личния състав с хеликоптери и преместването на командването на транспортен съд покрай крайбрежията на Виетнам.

Твърди се, че до края на своята военна кариера, генералът е съумял да лети към 6000 часа във въздуха, в множеството случаи е бил в изстребител, само че от време на време е карал бомбардировач, товарен аероплан и други. Армията не показва какъв брой тъкмо време е прекарал по време на военните дейности.

Съпругата му споделя, че когато е бил на 75 години, Свендсен изискал да помогне на Пентагона и да се запише за бойни дейности в Афганистан. Лирой бил подготвен да лети под чин на капитан, само че в подмяна желае да командва ескадрила от А-10 Thunderbolt II самолети. Армията отвърнала, че Лирой може да се наслаждения на пенсията си и няма потребност да се връща на бойната линия.

Лирой Свендсен желае да се върна на фронта, само че към този момент е остарял и прослужил повече от задоволително. Семейството му е изрично, че е бил кадърен да добави още летателни часове, само че остарелият ас е заслужил своята отмора и вярна работа. До края на живота си е споделял, че войната е била неговото само наслаждение.