Някои хора като Карлос Насар, са целунати от Господ. Едва

Някои хора като Карлос Насар, са целунати от Господ. Едва 20-годишен, той към този момент е спечелил всичко допустимо за продобиване във повдигането на тежести. След златните медали от международните и европейски шампионати за мъже, младежи и юноши и след потрошаването на връх след връх, юначагата от Червен бряг сбъдна и фантазията си да стане олимпийски първенец. Направи го на 9 август във френската столица, освен това по необикновен метод и със забележителна лекост, с която изуми всички. В щангите към този момент приказват за българския Херкулес, за новия Наим Сюлейманоглу.

„ Ръцете ми са цялостни, сърцето ми също “, заключи Насар при прибирането си в България.

По волност на ориста Карлос Насар стана олимпийски първенец и рекордьор точно в родния си град Париж. Там се появява на бял свят на 12 май 2004 година, малко повече от година след огромния си брат Лазар.

Майка им Поля по това време е на гурбет във Франция, където се среща с бащата – ливанецът Хасан Насар.

Големият наследник Лазар носи името на дядо си от Червен бряг, откъдето е и майката. За второто дете упованията били, ча ще е момиче. Дори вземат решение да го кръстят Мая, като бабата. Само че и второто се оказва момче. Точно тогава в международния тенис огромен възторг прави испанецът Карлос Моя. Затова майката взема решение да го кръсти с двойно име Карлос Май – първото име на тенисиста а, второто на бабата и на месеца, в който дребният се е родил. Така стартира всичко за Карлос Май Хасан Насар, както е цялостното име на първенеца.

Майката Поля споделя, че синът й проходил на 9 месеца, а на годинка към този момент тичал, цялостен с сила.

„ Сякаш Господ му беше начертал пътя и още от рождението му е дал всичко належащо “, спомня си през днешния ден тя.

Начинанието да отглеждаш деца в Париж обаче се оказва непостижимо за нея. Още повече, че бизнесът ва бащата не потръгва. В последна сметка двамата се разделят. Поля се прибира назад с дребните в родния Червен бряг – 12-хиляден град, ситуиран на десния бряг на р. Искър. По това време там работа се намира доста мъчно. Военният цех, построен в края на 60-те под името „ Девети май “ и след това прекръстен на „ Бета “, таман е изгубил лиценза си поради неразрешено снабдяване на оръжие в Судан. Цехове, машини и уреди са продадени, изнесени или нарязани за скрап. Огромната войска от безработни се чуди по какъв начин да оцелява в мизерията на „ Северозападнала България “.

Като произлизаща от фамилията на вярващи, Поля и децата вървят в евангелистката петдесятна черква в Червен бряг най-малко да се помолят за помощ на Господ.

Спортът постоянно е бил някакъв вид за оцеляване. Но какъв чак толкоз огромен спорт да има в Червен бряг? Главното събитие за годината там е футболното дерби сред локалния тим „ Партизан “ и „ онея от Луковит “, което се организира на строения още през 50-те години безстопанствен градски стадион. Пак там, единствено че на пистата от сгурия, прахоляк подвигат и лекоатлетите. Има и зала, в която на смени упражняват запотени борци и щангисти- група очилати шахматисти местят пешки в тукашния клуб „ Михаил Тал “. Толкова.

В началото Лазар и Карлос пробват от шаха. По-големият брат фактически се увлича от играта, само че на по-малкия не му харесва това, че в някои случаи се оказва надвит. Затова се трансферира в леката атлетика, само че не за дълго.

По стичане на събитията един ден дребният Карлос се озовава при братовчед си в залата, където упражняват щангистите. Защо да не опита и той да вдигне тежести? Веднага усеща надигащия се адреналин. На треньора Илиян Илиев изобщо не му би трябвало време, с цел да проумее, че пред него стои предстоящ първенец. И въпреки че първоначално майката Поля е изрично срещу синът й да се занимава с хамалогии, в последна сметка, Карлос остава при щангите.

Павел Христов, наследник на треньора Илиян Илиев, свидетелства: „ Връзката сред двамата стана като сред татко и наследник. Той беше едно 9-годишно дете, безусловно татко ми го отгледа като мой брат “.

Лишеният от бащини грижи Карлос слуша треньора си за всичко. Илиев персонално влачи дребния на тренировки и надпревари, а по-късно го прибира назад, защото майката е на работа. Занимава се и с възпитанието му. Води го на обяд и вечеря, защото майката не насмогва да се оправя.

„ За Лазар трябваше да плащаме участия по шампионати и онлайн уроци в шаха, а там конкуренцията е голяма и просто не издържахме финансова “, признава Поля.

Успехите не закъсняват. На първото си съревнование Карлос Насар става трети, а по-късно е постоянно най-горе на почетната стълбичка. И то в надпревари с тежкоатлети, по-големи от него с няколко години. В щангите потеглят мнения, че в Червен бряг пораства някакво дете знамение.

Но към момента никой не им обръща внимание. Какви чудеса, като федерацията в София се тресе от кавги, а щангистите ни гърмят един след различен с допинг?

В това време 14-годишният Карлос подвига, та се къса. Още в първото си огромно интернационално съревнование става европейски първенец за юноши в Милано през 2018 година година по-късно подвига международната купа за кадети в Лас Вегас, където се състезава против 17-годишни противници. През 2020 година победи и със Световната купа за младежи.

Точно тогава Илиян Илиев дава изявление, което на мнозина проехтява напълно налудничаво.

„ Тези резултати, които Карлос подвига, са за мъже. Той е международен рекордьор доста над международните върхове. За 2024 година това момче, в случай че е крепко и се грижим за него, ще стане олимпийски първенец. Това го подсигурявам! Знаете, че каквото съм споделил, е станало. “.

След европейското за мъже в Москва през 2021 година, където Карлос печели сребърен орден единствено с кг по-малко от италианеца Антонио Пицолато, треньорът е още по-категоричен: „ В момента в България от всички спортове, той е единственият, който може да вземе златен орден на олимпиада. Без да се напъне! “. Карлос удостоверява прогнозата, като печели международната купа за мъже в Ташкент.

Точно това се случи и на игрите в Париж, само че Илиян Илиев не доживя да го види. В оня злощастен 2 декември 2022 година той пали колата си и потегля да спортната база на Белмекен, където Карлос е на подготовка. Заради неразбориите към националния тим щангистът е останал горе в Рила без треньор. Звъни на наставника си, помолва да го приготвя за идното международно състезание в Колумбия. Но в планината Илиян Илиев обърква пътя. Обажда се на възпитаника си да пристигна да го вземе. Карлос потегля с персоналния си автомобил.

Не след дълго намира треньора си излязъл от колата и паднал на пътя. Инфарктът покосява Илиян Илиев единствено на 57 години.

А 10 дни по-късно Карлос Насар би трябвало да подвига в Богота, и то в новата си категория от 89 кг.

На тръгване Карлос едвам сдържа сълзите си: „ Той беше освен мой треньор. Подкрепяше ме за всичко, нашите взаимоотношения бяха специфични. Ще направя всичко допустимо, с цел да печеля купата за него… “.

Никой към този момент не го приема за дете или младеж. Говорят за Карлос като за българския Херкулес. Но в Богота всичко потегля зле за нашия, който се проваля с три несполучливи опита в изхвърлянето. Въпреки голямото отчаяние единствено 20 минути по-късно 18-годишното момче от Червен бряг намира сили за извънредно достижение и подвига 220 кг. в изтласкването, поставяйки нов международен връх с 3 кг. повече.

„ Не съумях да се оправя с всички страсти, които ме връхлетяха. Много ми пристигна. Опитах и дадох всичко от себе си, само че се провалих. Това е една изгубена борба от цялата война “, отронва щангистът при прибирането си у нас.

Още тогава към този момент се е прицелил в олимпийския златен орден от Париж 2024 година Води подготовка с Павел Христов, синът на Илиев, който е приключил НСА и наследява починалия си родител в клуб „ Старт “ в Червен бряг. Налага му се да се оправи с ред премеждия – разрязан ахилес от счупена мивка в „ Дианабад “, гонка с полицията на морето, залавяне да кара под въздействието на опиати, седем месеца условна присъда… И то в случай, че семейството им към този момент се е разраснала.

Поля се събира с втория си мъж Пламен Йорданов – вдовец с още три деца. От Карлос се чака да се грижи за всички, вместо да прави нелепости. Бързо схваща, че рухването отвисоко е доста елементарно и още по-болезнено.

Преди олимпийските игри, Насар печели две европейски трофеи в Ереван 2023 и София 2024. Никога у нас не се е събирал чак толкоз народ да гледа щанги, колкото в онази февруарска вечер по-рано тази година в зала „ Арена София “. Здравенякът от Червен бряг безусловно взривява трибуните и то в случай, че треньорите не му разрешават да нападна международния връх, а да се пази за Париж. Малко по-късно на съревнование в Германия българинът заковава 226 кг. в изтласкването, до момента в който подвига за клубния отбор на „ Хайнсхайм “.

Само че не му го признават, защото в щангите се зачитат единствено резултати от огромните интернационалните надпревари – олимпийски игри, международни и европейски шампионати.

Впрочем малко на брой знаят, че за Париж 2024 Карлос Насар през множеството време тренира настрана, а не с националния тим на България. И това не е инцидентно, защото повдигането на тежести от години насам се е обърнало в змиярник. На никого не му се седи в сходно гнездо на влечуги. В едно от интервютата си първенецът споделя, че някои кръгове от Федерацията ни по щанги са минали всевъзможни морални граници. Разкри, че са спирали съзнателно заплатите на състезателите и то под въздействие на старшията Иван Иванов. Карали са него и останалите тежкоатлети да записват видеа, в които упорстват за промяна на управлението.

„ Никой от националния тим не е приказвал за това до момента, тъй като нашият спорт дълги години е носил достижения на България и в действителност това е доста противен метод, по който да приключи кариерата на един треньор. Всичко това докара до разделяне в националния тим “, споделя първенецът и прибавя, че му се е налагало от време на време да води подготовка с персонални средства.

В Париж той си наема обособена вила, с цел да се приготви на мира, дружно с масажиста си Атанас Литков и готвача диетолог Жечко Стоянов. Влиза в олимпийското село в последния вероятен миг, изискван от уредниците. А на 9 август подвига на крайници многохилядната аудитория в „ Пари Експо Порт дьо Версай “ – първо с изумителното си показване, по-късно и с „ Мила родино “ в чест на златния орден за него и за България. А там някъде от небето Илиян Илиев видя сбъдната фантазията си да направи олимпийски първенец момчето от Париж и Червен бряг…

Автор: Уикенд