Някои хора изглежда са по-устойчиви на развитието на болестта на

Някои хора наподобява са по-устойчиви на развиването на заболяването на Алцхаймер, макар че имат биологичните белези на това опустошително заболяване.

По явни аргументи учените се интересуват доста от проучването на тази специфична група хора.

Смята се, че заболяването на Алцхаймер, най-разпространената форма на деменция, стартира заради натрупването на два протеина в мозъка: амилоид и тау.

След като тези протеини се натрупат по към момента неизяснени аргументи, те стават токсични за мозъчните кафези (неврони) и те стартират да умират.

Dementia Expert Reveals Why Some Brains With Alzheimer's Signs Have No Symptoms
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
В резултат на това хората развиват признаци като загуба на паметта, защото мозъкът не може да действа вярно с всички тези мъртви неврони.

Тази каскада от събития е известна от доста години и по този метод заболяването прогресира при множеството хора с Алцхаймер.

При множеството хора, като се изключи една специфична група, която е по-устойчива. Но за какво те са устойчиви?

В неотдавнашно изследване, оповестено в списание Acta Neuropathologica Communications, се изследва дали нашите гени могат да повлияят на това какъв брой устойчиви сме против признаците на заболяването на Алцхаймер, когато в мозъка ни има високи равнища на амилоид.

Учените организират проучване на мозъците на три групи хора. Първата група се състои от хора, които са умряли от заболяването на Алцхаймер.

Втората група е от здрави хора, умряли от естествена гибел. Третата група включва хора, които са имали високи равнища на протеини на заболяването на Алцхаймер в мозъка, само че в никакъв случай не са развили признаци на заболяването през живота си - или най-малко в никакъв случай не са имали диагноза болест на Алцхаймер.

Последната група се смята за устойчива на заболяването на Алцхаймер, защото в мозъците им са открити протеини, само че през живота им не са се показали признаци или диагноза на заболяването на Алцхаймер.

Учените откриват, че гените, свързани с активността на имунната система, наподобява са били по-активни в групата, устойчива на заболяването на Алцхаймер.

Това би било разумно, защото е открито, че имунната система оказва помощ за изчистването на непотребните протеини от мозъка, тъй че гените, които подкрепят този развой, може да ни създадат по-устойчиви на развиването на признаци на заболяването.

Как да станете устойчиви - даже и да нямате нужните гени

Това е отлично, в случай че сте наследили тези гени от родителите си, само че какво значи това за останалите, които нямат тези гени?

Има ли метод да се създадем по-устойчиви на развиването на заболяването на Алцхаймер, без значение от нашите гени?

" Да " е късият отговор.

Вече има положителни научни доказателства, че измененията в метода на живот и медикаментите ни разрешават да понижим риска от развиване на заболяването на Алцхаймер в бъдеще.

Доказано е, че физическата интензивност понижава риска от развиване на заболяването на Алцхаймер, евентуално тъй като има добре прочут удобен резултат върху имунната ни система и по този метод оказва помощ за изчистването на непозволените протеини, които се натрупват в мозъка ни.

Това значи, че по-голямата физическа интензивност може да има същия резултат върху устойчивостта ни към Алцхаймер, както при тези щастливци, които имат " верните " гени.

Интересно е, че не знаем какъв брой физически дейни са били устойчивите хора в изследването и по какъв начин това може да е повлияло на устойчивостта им към заболяването на Алцхаймер.

Както постоянно се случва в науката, не е ясно дали природата (гените) или възпитанието (начинът на живот) са съдействали за тяхната резистентност.

Друг забавен аспект е, че устойчивите хора в изследването са умряли от друга причина, а не от заболяването на Алцхаймер, само че в случай че са живели по-дълго, в последна сметка може да са развили заболяването на Алцхаймер.

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в