Някои градинари садят чесъна от есента с убеждението, че така

Някои градинари садят чесъна от есента с убеждението, че по този начин реколтата е по-богата. Не всички обаче имат тази опция, а и презимуването може да се окаже рисково при доста мощни студове, които са в положение да погубят семенния материал. При това засетият през пролетта чесън има и още едно преимущество - по-издръжлив е за предпазване и мъчно прораства даже при съхранението му в жилището. Ето няколко правила, с които е добре да се съобразим при отглеждането му.  

Кореновата система на чесъна не прониква изключително надълбоко в земята, тъй че е желателно да се сади на леки почви с неутрална киселинна реакция. Най-добрите прародители за него са бобовите и тиквените култури. Сади се рано, на процедура незабавно след размразяването на почвата.  

Почвата на мястото за засаждане на чесъна е належащо да се приготви от есента, само че в случай че не сме съумели, ще би трябвало да поставим малко повече старания. При прекопаването на квадратен метър леха се влагат по 40-60 грама сложни (комбинирани) торове и 4-6 кг прегорял оборски тор или компост. Ако вършим подхранването през пролетта, след пробиването на растенията е нужно да вложим и по 15-25 грама амониева селитра на квадратен метър, като я съвместим с поливане. Около месец по-късно е желателно да полеем чесъна с разтвор на говежда тор, а при образуването на 4-5 истински листа  още веднъж да подхраним с сложни минерални торове. Ако нямаме подръка везна, с цел да премерим дозата, нужното количество е почти кибритена кутийка на квадратен метър.

Отглеждането на чесъна не е кой знае какъв брой комплицирано и изисква постоянно разрохкване на почвата след поливане и дъжд, както и положително плевене. Поддържането на почвата влажна обаче е от извънредно значение, защото изсъхването даже за малко, изключително при започване на развиването, води до образуването единствено на една скилидка, а това понижава доста реколтата.