Някои герои не носят маски, други не искат да се

Някои герои не носят маски, други не желаят да се назовават герои, а трети избират да оставят техните дейности да приказват за тях. Чували сме доста пъти легендата за триумфа на злото – задоволително е положителните хора да не вършат нищо. Оказва се, че Джино Бартали не е бил обожател на злото и прави всичко допустимо, с цел да се бори против него.

Историята му е изключително специфична и не се схваща от самия него, а от хората, на които оказва помощ, може би в един от най-мрачните часове на човешката история. Преди да стигнем до триумфа на положителното, освен това благодарение на един от най-тихите и скромни герои в историята, дано се срещнем с живота му.

Джино е роден във Флоренция и е третото от четири деца на Торело Бартали. Неговата конструкция на набит и много мускулест юноша е подсказвала, че някой ден ще се занимава с бойни спортове като бокс, само че това не се случва. Малкият Джино е много спокоен и постоянно продава всякакви лакомства по улиците на Флоренция. На 13-годишна възраст стартира да работи в магазин за колела и още същата година взема решение да се състезава.

Професионалната му кариера стартира през 1935 година на 21 години. През идната година е формален първенец на Италия. Любовта ще го откри през 1940 година – Адриана Бани се влюбва в спокойния и привлекателен темперамент на Джино и когато подвигат женитба, персонално папа Пий XII идва, с цел да благослови двойката. Как се стига до такова самопризнание? Джино е подарил велосипед малко по-рано и е изненадал бащата на Римокатолическата черква.

В професионално отношение е считан за краля на планините и през 1935 година печели Giro d`Italia, само че през идващите години ще завоюва надпреварата още 7 пъти. На 22 години ще бъде сполетян от покруса, неговият по-малък брат Джулио ще загине по време на подготовка и Джино е доста близо от това да се откаже от велосипеда.

Първият велосипед на Джино Бартали, с който печели италианското състезание.

През 1937 година се завръща и още веднъж печели обиколката на Италия, до момента в който репутацията му стартира да притегля интернационално внимание. Французите го преглеждат като човек, който ще влезе в листата на италианците, които са неспособни да карат отвън личното си състезание. Тъй като организмът може да привиква с несъмнено натоварване, мнозина са сериозни към Бартали. Те не чакат, че въобще ще се появи в Тур Дьо Франс.

Джино не чака втора покана и отпътува за идващото издание на надпреварата през 1937 година Стартът му е извънредно неприятен, откакто губи повече от 8 минути на третия стадий и след това още 10 минути в планините. След изкачването става някакво знамение и италианската машина не просто се изстрелва, само че съумява да грабне челната позиция и да води с към минута и 14 секунди.

Това е най-хубавият му миг от въпросната конкуренция. На идващия ден пада от моста на река Калу. Инцидентът идва с тежки травми, като се оказва, че Джино удря ръката си и коляното. Не може да диша, откакто е блъснал и гърдите си, до момента в който пада от 3 метра височина. Завършва надпреварата с към 10 минути обратно.

Успява да мине през Алпите, само че не печели жълтата тениска и се отхвърля в Марсилия. Бартали се среща с Хенри Дегранж – уредникът на надпреварата и му декларира своите планове. Французинът е толкоз впечатлен, че признава и една друга истина – нито един различен играч даже не се е обаждал, че желае да напусне конкуренцията. Хенри пожелава на Джино да се видят през идната година.

Има изказвания, че на това съревнование е имало и други фактори, които принуждават италианеца да напусне. Твърди се, че той е бил доста сериозен конкурент на Бенито Мусолини и неговия фашистки режим. И тъкмо за това съревнование декларира:

„ Когато докторът ми споделяше, че не би трябвало да се състезавам, те ми споделяха да се състезавам. Когато докторът ми сподели, че би трябвало да напусна, те ме караха да продължа и откакто започнах да се усъвършенствам през идващите четири кръга, те ме накараха да се прибера вкъщи. “

През 1938 година Бартали се връща назад в надпреварата и съумява да се оправи с всичко от студа до дъждовете, една спукана гума и още доста други проблеми. Печели и най-трудния стадий от Ди Ле Бен до Бриансонс с разлика от 5 минути. Коментаторът по радиото не стопира да крещи от наслада, до момента в който италианците не го чакат с флага на финала. Твърдението, че Италия е разкрила своя супермен е доста близо до истината. След награждаването, когато влиза в хотела, италианския военачалник крещи на личния състав и хората:

„ Не го докосвайте, той е Бог! “

Обществото стартира да го обича и възпява, твърди се, че даже Бенито Мусолини е впечатлен от достиженията. За страдание идва войната и Бартали не може да отиде за повторно във Франция. Преди войната е съумял да завоюва обиколката на Италия два пъти и още веднъж след войната, през 1946 година Ще се върне назад във Франция едвам през 1948 година

Второто завръщане във Франция ще бъде с доста смесени усеща. Бартали схваща, че множеството от неговите сътрудници и другари в това съревнование, са станали жертва на войната. Освен това има и доста нови лица, които не познава. През цялото време се пробва да запомни лицата на съперниците си и техните имена. Опитите му са напразни, тъй като се изсипва такава стихия, че действително не съумява да разпознае нито един от съотборниците си.

Накрая по пътя открива Брек Шоте и с него финишират, като Бартали получава жълтата тениска. По време на това съревнование ще стане ясно, че водачът на комунистическата партия – Палмиро Тоглиати е бил убит във врата от снайпер, до момента в който напуща италианския парламент. Бартали е обезпокоен, че обстановката се утежнява и най-вероятно ще бъде заставен да се върне назад вкъщи.

Същата вечер получава телефонно позвъняване от Алцеди де Гаспери, който му оповестява, че Италия е била разтресена, само че Палмиро е жив и се възвръща. Алцеди желае от Джино да направи това знамение за Италия, което е належащо за покачване на духа. За най-голямо благополучие в оня миг, Алцеди е звънял на верния човек.

Докато се водят съществени протести и комунистите в Италия стартират да окупират заводи, радио и телевизия, Бартали печели 3 стадия във френската конкуренция и води с цели 14 минути.

Историята споделя, че до момента в който комунистите били подготвени да създадат цялостен протест и да смъкват държавно управление, един от депутатите нахлува в Народното събрание и крещи с цялостно гърло:

„ Бартали завоюва Тур Дьо Франс! “

В този миг няма човек, който да се интересува от политика, италианците излизат по улицата и стартират да честват успеха, националната горделивост от такова равнище ще ги накара да успокоят пристрастеностите и да честват, като че ли това е най-светлият им ден в историята.

Има още едно знамение, Тоглиати се разсънва от кома и не се интересува от политика, а от надпреварата. Години по-късно ще признае, че гражданската война в Италия е била отклонена с помощта на успеха на Бартали, тъкмо тя е избавила милиони от сигурна гибел.

В този миг е повече от ясно, че Джино се е трансформирал в народен воин и съумява да донесе нужната популярност на Италия, изключително след тежката Втора Световна война.

През 1950 година Джино се връща назад във Франция за втори опит, само че среща и страховита конкуренция в лицето на Жан Робик. Вестниците раздухват историята и приказват за една изключително значима борба, откакто Италия е съумяла да вземе първото място преди години. Робик изпреварва Бартали първоначално и води през Пиренеите, само че Бартали стопява разликата и когато идва време за спускането, той настига своя конкурент. Легендата споделя, че двамата се сблъскват и падат, проваляйки целия стадий.

Бартали споделя, че френските почитатели се спуснали да го линчуват, наскърбяват и атакуват, тъй като е саботирал Жан. Един от феновете го удря в лицето, а различен го атакува с нож. Бартали не се отхвърля и печели надпреварата, само че по-късно се прибират в хотела и декларира, че италианските тимове си отиват вкъщи.

Организаторите бързо стартират да приказват и се пробват да намерят решение на казуса. Започва търсене на мъжа с ножа, само че французите настояват, че единственото, което феновете си спомнят е, че някакъв човек е режел колбас и си е правил сандвич. След рухването е хукнал да търси помощ и не е заплашвал никого. Напрежението пораства и италианските почитатели също имат какво да кажат. Те чакат французина покрай Сан Римо, само че стадият е преустановен на френска територия, с цел да няма ексцесия.

Френският министър на външните работи се извинява на италианците, само че продължава да твърди, че Джино преувеличава тази история.

Както можем да забележим, той е изключително специфичен спортист, само че това надалеч не е единственото му достижение. Бартали в никакъв случай не е харесвал Мусолини и в никакъв случай не е харесвал нацисти и комунисти. След като идва войната и той е мобилизиран, някои от комендантите виждат гения му и оферират да го употребяват като пощальон, защото познава Италия и се е състезавал.

Джино няма проблеми с това и употребява велосипеда си, с цел да носи друга поща. Това, което неговите началници не знаят е, че при всеки комфортен миг, пощата се дава на италианската опозиция, а още по-важното е, че Бартали крие подправени документи за еврейски фамилии, които да могат да изоставен страната, преди да стартира изпращането им в концентрационни лагери.

Бартали постоянно носи пощата, употребявайки спортните си облекла и номер, а защото е знак за италианците, фашистката полиция и немските бойци не го закачат, което му носи зелена карта за цяла Италия. След депортирането на евреи, Бартали стартира да оказва помощ на Джорджо Нисим с доставката на документи. Състезателят постоянно носил още и още паспорти, с цел да разреши на 800 души да оцелеят и да се спасят. Бартали даже крие фамилии в своята маза и по този начин съумява да ги избави от изпращането им в лагер.

Най-странното е, че Джино в никакъв случай не споделя за тези дейности. Той пази всичко в загадка и едвам през 2000 година ще бъде оголен като един от героите на Втората Световна война.

Нисим и неговият другар Облати Фриар са фалшифицирали документи и паспорти за еврейски фамилии. Бартали напуща Флоренция рано заран, преструвайки се, че тренира и кара чак до Асизи – близо 180 километра с нанагорнище на близо 1500 метра надморска височина.

Събирайки фотосите, Джино се връща назад същият ден, с цел да се създадат паспортите, на идващият стартира да ги раздава назад в Асизи, като всеки документ е прикрит доста добре в рамката на велосипеда му.  Благодарение на позицията му като пощальон, той доста добре знае и по кое време ще има чистки на домове, затова е предупреждавал на време и еврейските фамилии.

Германците стартират да се досещат какво се случва и скоро го викат на разпит. Няколко пъти го заплашват със гибел, само че колоездача продължава да се чуди защо става въпрос. Италианците знаят, че Мусолини ще ги обезглави, в случай че го пипнат, въпреки и Джино в никакъв случай да не го е харесвал, германците не желаят да си скапват връзките и по този начин Бартали е пуснат назад да транспортира документи като една от най-хубавите куриерски компании.

Дори и по-късно достижение, той продължава да мълчи за тези митове, едвам по-късно, когато беседва с жена си, декларира:

„ Някои медали са основани, с цел да бъдат окачени на душата, а не на сакото. “

Някъде през 1943 година оказва помощ на еврейски бежанци да минат през Швейцарските Алпи, като ги води персонално. Той кара колело, теглейки ремарке с скрито поделение и споделя на патрулите, че тренира. Попитан от сина си за какво го прави, той дава отговор:

„ Един човек би трябвало да прави това и това е всичко, което би трябвало да знаеш. “

Странното е, че Бартали в никакъв случай не приказва за случилото се, в никакъв случай не споделя и не се хвали, че е спасявал хора. Той умира през 2000 година на 85-годишна възраст и малко на брой знаят за неговата загадка. През 2012 година някои от оживелите признават, че са били избавени точно от колоездача и даже пишат книга за достиженията му. Али и Андрес МакКонън описват историята в „ Пътят на доблестта “ и същата се трансформира в шлагер. През 2013 година организацията Яд Вашем награждава Джино Бартали и го слагат в залата „ Праведници на света “.

Направени са няколко биографични кино лентата и един игрален, пуснат през 2007 година Той носи името „ Лъвът от Тоскана “ и споделя неговата история. През годините има рецензии, че неговите достижения и спасяването на евреи е било измислена история, само че Яд Вашем декларират, че отричането на Бартали е като отричането на концепцията, че Земята е кръгла.