Някои дори се опасяват, че това може да направи децата

Някои даже се притесняват, че това може да направи децата им по-малко интелигентни. Всъщност, това е тематика, която учените разискват от доста години.

В ново изследване учени изследват по какъв начин видеоигрите въздействат на детското схващане, като интервюират и тестват повече от 5000 деца на възраст от 10 до 12 години. Резултатите, оповестени в Scientific Reports, в действителност ще изненадат някои родители.

По време на изследването децата били запитани какъв брой часа дневно прекарват в обществените медии, гледайки видеоклипове или телевизия и играейки видеоигри. Отговорът бил: доста часове. Средно децата прекарвали два часа и половина дневно в гледане на онлайн видеоклипове или телевизионни стратегии, половин час в онлайн социализация и един час в игра на видеоигри.

Това са общо 4 часа дневно за средностатистическото дете и 6 часа за най-богатите 25% – огромна част от свободното време на детето. Други данни обаче демонстрират, че тази цифра се е нараснала внезапно през последните десетилетия. В предходните генерации екраните бяха повсеместни, само че в този момент те в действителност са част от детството на съвсем всяко дете.

Това неприятно ли е? Е, мъчно е да се даде финален отговор на този въпрос, защото може да има както преимущества, по този начин и дефекти във връзка с развиването на интелигентността при децата. Често зависи от това какво търсите. В ново изследване откривателите са се интересували изключително от въздействието на времето пред екрана върху интелигентността – способността за дейно учене, рационално мислене, схващане на комплицираните хрумвания и адаптиране към нови обстановки.

Интелигентността е значима линия в живота ни и доста предсказва бъдещите материални приходи, щастието и дълголетието на детето. В проучванията тя постоянно се мери благодарение на необятен набор от когнитивни проби. За това изследване откривателите сътвориха Индекс на просветеност (IQ), състоящ се от пет задания: две за схващане при четене и речник, една за внимание и изпълнителни функционалности (включително работна памет, гъвкаво мислене и самоконтрол), една за визуално-пространствена обработка (като да вземем за пример умствено завъртане на обекти) и една за качества.

Това не е първият път, когато някой учи резултатите на екраните върху интелигентността, само че до момента изследванията са дали смесени резултати. И по този начин, какво е специфичното в това изследване? Новото в него е, че откривателите са взели поради гените и социално-икономическия генезис. Преди това малко изследвания са разглеждали социално-икономическия статус (доход на семейството, обучение на родителите и качество на живот в квартала на семейството) и никое не е отчитало генетичните резултати.

Гените сигурно имат значение, тъй като интелигентността е мощно наследствена. Следователно, в случай че тези фактори не се вземат поради, те могат да замъглят същинското влияние на времето пред екрана върху интелигентността на децата. Например, децата, родени с избрани гени, може да са по-склонни да гледат телевизия и да изпитват обучителни усложнения. Генетичната лотария е съществена спънка във всеки психически развой, само че до неотдавна беше мъчно да се изясни в научните проучвания заради високите разноски за геномен разбор и софтуерните ограничавания.

Данните, употребявани от откривателите за тяхното изследване, са част от по-голям план за събиране на данни в Съединените щати, ориентиран към по-доброто схващане на детското развиване: планът “мозък и когнитивно развиване при подрастващите “. Извадката на откривателите е представителна за Съединените щати във връзка с пол, раса, етническа принадлежност и социално-икономически статус.

Когато учените за първи път попитали 10-годишните какъв брой време играят, те разкрили, че гледането на видеоклипове и чатът в интернет са свързани с просветеност под междинното равнище. Игрите обаче не са посочили корелация с интелигентността. Тези открития за времето пред екрана значително са в сходство с предварителните проучвания. Когато по-късно траяли изследването си обаче, откривателите разкрили, че игрите имат позитивно и доста влияние върху интелигентността.

Въпреки че децата, които са играли повече видеоигри на 10-годишна възраст, не са били доста по-умни от децата, които не са играли, те са посочили най-голямо усъвършенстване в коефициента на просветеност две години по-късно, като това нарастване се следи както при момчетата, по този начин и при девойките. Например, дете попадащо в топ 17 по количество часове, прекарани в играене на игри, е нараснало коефициента си на просветеност с почти 2,5 пункта за две години, в съпоставяне със средностатистическото дете.

Това допуска удобен, причинно-следствен резултат на видеоигрите върху интелигентността. Този резултат е в сходство и с предходни, по-малки изследвания, в които участниците са били разпределени на инцидентен принцип във видеоигри или контролни групи. Новото изобретение на учените е в сходство и с паралелните проучвания, предполагащи, че когнитивните качества не са закрепени, а могат да бъдат развити, в това число и изследвания, употребяващи приложения за когнитивно образование.

А какво да кажем за другите два типа време, прекарано пред екрана? Социалните медии не допускат смяна в интелигентността след две години. Часовете, прекарани в Instagram и писане на известия, също не покачват интелигентността на децата, само че и не им вредят. И най-после, гледането на телевизия и онлайн видеоклипове показва позитивен резултат в един разбор, само че не е посочил никакъв резултат при отчитане на образованието на родителите (за разлика от по-широкия фактор „ социално-икономически статус “). Така че това изобретение би трябвало да се приема с запаси. Има някои емпирични доказателства, че висококачественото телевизионно/видео наличие, като да вземем за пример „ Улица Сезам “, въздейства позитивно върху учебните достижения и когнитивните качества на децата. Но такива резултати са необичайност.

Когато се обмислят последствията от тези открития, е значимо да се помни, че доста други психически аспекти са били просто подценени от учените по време на тяхното изследване, като да вземем за пример психологичното здраве, качеството на съня и упражненията. Резултатите им не трябва да се одобряват като обща рекомендация за всички родители, които да разрешат на децата си да играят компютърни игри без ограничавания. Но загрижените родители, чиито деца обичат да играят видеоигри, в този момент могат да си отдъхнат, защото тази активност (в умерени количества) наподобява ги прави малко по-умни.