Учени откриха чревни бактерии, които карат хората да преяждат и напълняват
Някои чревни бактерии могат да усилят риска човек да стартира да преяжда и да затлъстее, сочи ново изследване.
В поредност от опити при мишки и хора със податливост към преяждане са открити идентични равнища на два типа бактерии в техните микробиоми - една нездравословна и една потребна.
Изследователите също по този начин са открили, че в случай че усилят броя на тип потребни бактерии, наречени Blautia, те биха могли да предотвратят развиването на пристрастяващо хранително държание при мишки.
Новите открития са „ доста значими, тъй като демонстрират, че този вид бактерии на процедура защищават от развиването на компулсивно пристрастяване към храната “, сподели Елена Мартин-Гарсия, старши създател на проучването и доцент в Universitat Pompeu Fabra в Барселона, Испания.
Въпреки че пристрастяването към храната не се смята за публична диагноза, откривателите като цяло признават, че някои хора мъчно управляват потреблението на мощно модифицирани храни като сладкиши и тестени закуски.
Бъдещите опити на екипа ще проучат дали увеличението на бактериите Blautia при хората може да помогне за ограничение на преяждането.
На този стадий откривателите не са сигурни по какъв начин бактериите защищават от развиването на компулсивно хранене, само че имат теории.
„ Спекулираме, че червата беседват с мозъка “, сподели Мартин-Гарсия, откривател в университетската лаборатория по неврофармакология-NeuroPhar. „ И това може да промени функционалността на някои области на мозъка, като префронталния кортекс, който взе участие в самоконтрола. “
В проучването са взели участие 88 души - мъже и дами от Испания на междинна възраст 48 години. Някои от тях са пристрастени към храната, като 36 души са били със затлъстяване, а 52-ма с обикновено тегло. Тридесет и шест от участниците бяха със затлъстяване; 52 бяха с обикновено тегло.
Заедно с хората в опита са включени и 103 мишки, в това число такива с натрапчиви хранителни привички. Веднага се забелязало, че хората и мишките със признаци на хранителна взаимозависимост имат сходни модели на микробиомни бактерии, които са разнообразни от хората и гризачите със здравословна връзка с храната.
В идващия опит откривателите излагат група мишки на „ затлъстяваща “ храна, която, наред с високо наличие на мазнини и въглехидрати, съдържа и шоколад. Около 22% от мишките са почнали да ядат натрапчиво. „ Те полудяха по храната “, сподели Мартин-Гарсия.
След това те дават същата храна на група мишки, които имат високи равнища на потребните бактерии в червата си. Никой от гризачите не е развил обсесия към храната.
Следващата стъпка бил да се покачат равнищата на потребните бактерии в мишки, които към този момент имат хранително разстройство, с цел да се види дали бактериите могат да им оказват помощ да се хранят по-нормално. Ако това се случи, групата ще провежда опит, с цел да ревизира дали смяната на бактериите в човешкия микробиом може да помогне да се обърне неспособността да се управлява храненето.
В поредност от опити при мишки и хора със податливост към преяждане са открити идентични равнища на два типа бактерии в техните микробиоми - една нездравословна и една потребна.
Изследователите също по този начин са открили, че в случай че усилят броя на тип потребни бактерии, наречени Blautia, те биха могли да предотвратят развиването на пристрастяващо хранително държание при мишки.
Новите открития са „ доста значими, тъй като демонстрират, че този вид бактерии на процедура защищават от развиването на компулсивно пристрастяване към храната “, сподели Елена Мартин-Гарсия, старши създател на проучването и доцент в Universitat Pompeu Fabra в Барселона, Испания.
Въпреки че пристрастяването към храната не се смята за публична диагноза, откривателите като цяло признават, че някои хора мъчно управляват потреблението на мощно модифицирани храни като сладкиши и тестени закуски.
Бъдещите опити на екипа ще проучат дали увеличението на бактериите Blautia при хората може да помогне за ограничение на преяждането.
На този стадий откривателите не са сигурни по какъв начин бактериите защищават от развиването на компулсивно хранене, само че имат теории.
„ Спекулираме, че червата беседват с мозъка “, сподели Мартин-Гарсия, откривател в университетската лаборатория по неврофармакология-NeuroPhar. „ И това може да промени функционалността на някои области на мозъка, като префронталния кортекс, който взе участие в самоконтрола. “
В проучването са взели участие 88 души - мъже и дами от Испания на междинна възраст 48 години. Някои от тях са пристрастени към храната, като 36 души са били със затлъстяване, а 52-ма с обикновено тегло. Тридесет и шест от участниците бяха със затлъстяване; 52 бяха с обикновено тегло.
Заедно с хората в опита са включени и 103 мишки, в това число такива с натрапчиви хранителни привички. Веднага се забелязало, че хората и мишките със признаци на хранителна взаимозависимост имат сходни модели на микробиомни бактерии, които са разнообразни от хората и гризачите със здравословна връзка с храната.
В идващия опит откривателите излагат група мишки на „ затлъстяваща “ храна, която, наред с високо наличие на мазнини и въглехидрати, съдържа и шоколад. Около 22% от мишките са почнали да ядат натрапчиво. „ Те полудяха по храната “, сподели Мартин-Гарсия.
След това те дават същата храна на група мишки, които имат високи равнища на потребните бактерии в червата си. Никой от гризачите не е развил обсесия към храната.
Следващата стъпка бил да се покачат равнищата на потребните бактерии в мишки, които към този момент имат хранително разстройство, с цел да се види дали бактериите могат да им оказват помощ да се хранят по-нормално. Ако това се случи, групата ще провежда опит, с цел да ревизира дали смяната на бактериите в човешкия микробиом може да помогне да се обърне неспособността да се управлява храненето.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ