Забравете за 124-ката. Ето го най-надеждния мерцедес
Някои коли просто отхвърлят да умрат. Независимо дали става дума за пикап, който към момента транспортира селскостопанска техника десетилетия след закупуването му, или за фамилен седан, който навърта седемцифрени километри без признаци на обезценка.
Има коли, които на драго сърце извършват отговорностите си доста по-дълго, в сравнение с нормално очаквате. И това е с помощта на композиция от извънредно здрави съставни елементи, добър дизайн и деликатна поддръжка.
Такъв модел е Mercedes-Benz W123. Един от предшествениците на гамата на E-класата. Има емблематичен контур, който му е спечелил място в историята на класическите коли. Има и дизелов мотор, който оцелява без митинги при всекидневна приложимост и корист. W123 се оказва доста сложен за ликвидиране, макар че в автомобилно отношение е твърдо в територията на “старите дами ”. W123 е и един от най-популярните модели за експорт в Африка. Там се изпращат доста остарели коли от западния свят в края на виталния им цикъл. Нека да разгледаме историята, довела до появяването на W123 на пазара, разнообразието от стилове на каросерията му и новооткритото предопределение на многото оживели екземпляри на модела.
Зародиш на W123: Daimler-Benz през 70-те години на ХХ век
След края на Втората международна война единственият път за Daimler-Benz е нагоре. Възстановява имиджа си след злощастната връзка с нацистка Германия и заводите си след огромните военни вреди. Компанията потегля по прогресивен път, който я трансформира в един от най-успешните и известни немски автомобилни производители на XX век.
Преди да стигне до такава степен обаче, Daimler-Benz има няколко провокации, които W123 оказва помощ да бъдат преодолени. Има нов външен тип. По-приветливо лице в съпоставяне със строгите модели, които марката създава преди този момент. Плюс звездна техника. W123 освен слага началото на модерния имидж на Daimler-Benz, само че и съумява да пробие на непознати пазари. Там, където на немските коли към момента се е гледало с съмнение, да вземем за пример във Англия.
Част от тактиката на компанията е била да заложи на качеството на направата и надеждността, създавайки автомобил, който да затвърди имиджа на здрав утилитаризъм с смес на въздържан разкош. Това също по този начин прави W123 обичан на звездите. В продължение на десетилетия музикални икони като Бони Тайлър, Бари Гиб и Лейди Гага са имали W123 като част от сбирката си от коли.
Незабавната известност на автомобила, съчетана с бавните периоди на произвеждане при започване на виталния цикъл на модела, довеждат до появяването на черен пазар, на който леко използвани коли получават мощно повишени суми от нетърпеливи клиенти.
Нов образ: Създаването на W123
Един от дизайнерите, съдействали за основаването на W123, е починалият Бруно Сако. Той работи като началник на стилистиката в Daimler-Benz в продължение на повече от две десетилетия и остава една от най-влиятелните фигури в историята на автомобилния дизайн. Със своите фини, класни линии, които му придават обикновен, само че грациозен тип, W123 остава на челно място в листата на най-хубавите работи на Сако.
Неостаряващият дизайн на автомобила обаче е единствено част от уравнението. W123 се трансформира в легенда и с помощта на това, което се намира под капака. Западна Германия налага високи налози за мотори с размер над 2,8 литра. Това кара инженерите на Mercedes да се опитат да извлекат допустимо най-вече сила от по-малките елементи. Взети са поради и наредбите за излъчванията на северноамериканския пазар.
Предлага се необятна гама от разновидности за задвижване. Повечето от които са пренесени от предшественика на W123 – W114/115. Единственият нов мотор, въведен в гамата, е 2,5-литровият редови шестцилиндров мотор M123. Той обаче не се продава на северноамериканския пазар.
В Щатите моделът W123 се предлага с два разнообразни бензинови мотора. 2,3-литров и 2,8-литров елемент. Първият създава 93 к.с. Вторият – 142/140 к.с. според от моделната година. По-късно, през 1982 година, бензиновите мотори са спрени от продажба, с цел да се спазят стандартите на EPA. Поради това W123 с бензиново задвижване в Съединени американски щати е необичайност.
Звездите на шоуто
Истинските звезди на шоуто обаче са двата предлагани дизелови мотора. 2,4-литровият четирицилиндров OM616 и 3,0-литровият петцилиндров OM617. Проектирани са от доктор Фердинанд Пийх, чието дело е и петцилиндровият мотор на Audi и задвижването Quattro. Тези мотори постоянно се загатват измежду най-надеждните в автомобилната история. Няколко години след представянето на модела 3,0-литровият елемент е оборудван и с турбокомпресор. Той е първият в историята турбодизелов мотор, продаван на американския пазар.
Тези мотори способстват най-вече за репутацията на W123 като автомобил със солидна надеждност и комфорт. Това довежда до включването му в автопарковете на няколко таксиметрови компании. Един от таксиметровите водачи в Гърция, Григориос Сахидинис, слага връх през 2004 година, откакто навърта изумителните 2,9 милиона километра със своя W123 240D. Оборудван с мотор OM616. Той подарява автомобила си на музея на Mercedes, като в подмяна получава чисто нов C200 CDI.
Широка гама от благоприятни условия за избор: Стилове на каросерията на W123
Една от характерностите, които способстват за известността на W123, е необятната гама от стилове на каросерията, с които се оферираше. Това го прави подобаващ за разнообразни цели на шофиране. От фамилен автомобил до кола чартърен. Първият, който влиза в продажба при започване на 1976 година, е седанът. Няколко месеца по-късно се появява версия с дълга база, последвана от версия купе през идната година.
През 1977 година на пазара се появява и комби версията на W123. Купето и комбито са най-популярните разновидности и множеството оживели екземпляри на модела са с една от тези две версии на каросерията. Въпреки че Mercedes в никакъв случай не е произвеждал версия кабриолет, съществуват някои образци с каросерия. В Съединени американски щати множеството от тях се оферират от Niko-Michael Coachworks в Ню Йорк.
Тих разкош: интериорът на W123
Предназначението на W123 е било да прави работата си безшумно и без непотребен звук, осигурявайки комфортен и благонадежден превоз с нотка на въздържан разкош. Интериорът на автомобила отразява този принцип. Салонът е удобен, само че не фрапантен, с повече улеснения и съоръжения за сигурност, в сравнение с междинният автомобил по това време нормално може да се похвали. Те включват въздушни възглавници за водача и пасажера, антиблокиращи спирачки и автоматизиран климатик, а не елементарна климатична система. Като удивително прогресивен ход Mercedes включва и система за включване на отоплението без работещ мотор. Нещо, което нормално се свързва с днешните високотехнологични коли.
Hard to kill: Вторият живот на W123 в Африка
W123 е толкоз обичан модел, че даже в средата на 80-те години, когато е на път да бъде спрян от произвеждане, към момента има лист с чакащи, които желаят да се снабдят с нов модел. След края на виталния си цикъл на европейските и американските пазари, W123 откри нов живот в други елементи на света. Особено в Африка. След като си построи известност на благонадежден, елементарен за поддръжка и кадърен да навърти доста огромен пробег, без да се оплаква, W123 още веднъж откри работа като такси. Особено в страни като Мароко, където те станаха известни като „ Grand Taxis “.
Въпреки слабата поддръжка, тежките температури и дългите работни часове, хиляди W123 не престават да транспортират удовлетворени клиенти в продължение на десетилетия. Въпреки че доста от тях са в придвижване и през днешния ден, доста повече са сменени в границите на държавни стратегии за замяна с по-модерни коли. През 2014 година държавното управление на Мароко започва самодейност, която дава парични тласъци на водачите на „ Големите таксита “, които бракуват своя автомобил в интерес на нов. Към 2021 година 56% от W123, служещи като таксита по мароканските пътища, са бракувани.
W123 е имал дълъг и забавен живот във всички краища на света. Макар че доста работещи по пътищата екземпляри към този момент са пенсионирани, доста от тях се поддържат и ценят от общността на класическите коли, непокътнати от запалянковците като автомобилна икона на 70-те и 80-те години.
(е по какъв начин в цялостен материал не споделиха, че е един от първите коли с петцифрен одометър – да превърта на 100 000 километра. А не на 10 000 както примерно доста яките съветски фиатове – жигуле, зазките..
