Нова хипотеза: Земята може някога да е имала пръстен, подобно на Сатурн
Някога Земята може би е имала собствен личен планетарен пръстен, заяви Science Alert.
Хипотетичният пръстен не е оживял за дълго, от галактическа позиция – единствено няколко десетки милиони години . Но това е задоволително дълго, с цел да може да остави дълготраен отпечатък върху геоложкия запис на Земята, съгласно разбор, управителен от планетарния академик Анди Томкинс от университета Монаш в Австралия.
Томкинс и екипът му реконструираха извънредно повишаване на броя на метеоритните удари , известно като Ордовикски удар. Те дефинираха, че пръстенът, който постепенно се разпада в земна орбита, може да бъде правдоподобно пояснение за аномалията. И също по този начин е доста занимателно.
„ Харесва ми да мисля за това по какъв начин може да е изглеждала Земята с пръстен към нея. Много друг тип спрямо днешния “, съобщи ученият.
Това е забележителна детективска работа и такава, която може благодарение на бъдещи проучвания да помогне за обяснението на други аспекти от историята на Земята.
„ Преди над милион години материалът на този пръстен е паднал последователно от Земята , създавайки внезапното повишаване на метеоритните удари, следено в геоложките записи. Виждаме също, че пластовете в седиментните скали от този интервал съдържат извънредно доста метеоритни парчета “, сподели Томкинс.
Пръстените се одобряват за относително постоянно срещани в Слънчевата система. Четирите великански планети имат пръстени , а има доказателства, че Марс също има подобен. Това повдига въпроса: Може ли Земята да е имала пръстен в миналото в далечното си минало?
Малко евентуално е да намерим следи от него в космоса, в случай че въобще в миналото е съществувал. Но за известно време по време на Ордовик преди съвсем половин милиард години, метеоритните удари ненадейно се усилват за към 40 милиона години. По това време са се появили цялостен куп кратери, ситуирани доста близо един до различен.
Това близко разстояние е освен във времето, само че и във връзка с местоположението. Томкинс и екипът му проучват 21 кратера, които са се появили по време на пика на ударите, и откриват, че всички те са в границите на 30 градуса географска широчина от екватора. Това не е било явно незабавно, защото през Ордовик всички континенти на Земята са били част от суперконтинент, наименуван Гондвана, който по-късно се е разпаднал и се е отдалечил.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Хипотетичният пръстен не е оживял за дълго, от галактическа позиция – единствено няколко десетки милиони години . Но това е задоволително дълго, с цел да може да остави дълготраен отпечатък върху геоложкия запис на Земята, съгласно разбор, управителен от планетарния академик Анди Томкинс от университета Монаш в Австралия.
Томкинс и екипът му реконструираха извънредно повишаване на броя на метеоритните удари , известно като Ордовикски удар. Те дефинираха, че пръстенът, който постепенно се разпада в земна орбита, може да бъде правдоподобно пояснение за аномалията. И също по този начин е доста занимателно.
„ Харесва ми да мисля за това по какъв начин може да е изглеждала Земята с пръстен към нея. Много друг тип спрямо днешния “, съобщи ученият.
Това е забележителна детективска работа и такава, която може благодарение на бъдещи проучвания да помогне за обяснението на други аспекти от историята на Земята.
„ Преди над милион години материалът на този пръстен е паднал последователно от Земята , създавайки внезапното повишаване на метеоритните удари, следено в геоложките записи. Виждаме също, че пластовете в седиментните скали от този интервал съдържат извънредно доста метеоритни парчета “, сподели Томкинс.
Пръстените се одобряват за относително постоянно срещани в Слънчевата система. Четирите великански планети имат пръстени , а има доказателства, че Марс също има подобен. Това повдига въпроса: Може ли Земята да е имала пръстен в миналото в далечното си минало?
Малко евентуално е да намерим следи от него в космоса, в случай че въобще в миналото е съществувал. Но за известно време по време на Ордовик преди съвсем половин милиард години, метеоритните удари ненадейно се усилват за към 40 милиона години. По това време са се появили цялостен куп кратери, ситуирани доста близо един до различен.
Това близко разстояние е освен във времето, само че и във връзка с местоположението. Томкинс и екипът му проучват 21 кратера, които са се появили по време на пика на ударите, и откриват, че всички те са в границите на 30 градуса географска широчина от екватора. Това не е било явно незабавно, защото през Ордовик всички континенти на Земята са били част от суперконтинент, наименуван Гондвана, който по-късно се е разпаднал и се е отдалечил.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ