Изправете се, опълчете се
Някога промяната на властта посредством вървене до изборни урни беше необичайност в Африка. През 60-те, 70-те и 80-те години на предишния век, когато еднопартийното ръководство беше всекидневно за целия континент, новите водачи идваха на власт посредством преврати, след гибелта на техния предходник или посредством покупко-продажби сред елитите. Дори след 1990 година, когато една след друга африканските страни въвеждаха многопартийни изборни системи, гласоподавателите рядко сменяха ръководещите. Понякога те бяха удовлетворени тях. Но по-често тези, които към този момент имаха власт, използваха държавния уред, с цел да фалшифицират вота и да оказват напън върху гласоподавателите.
Нищо чудно, че едвам към половината от живеещите в демокрации поданици на Субсахарска Африка са удовлетворени от тази форма на ръководство. Въпреки това възходящата конкурентност на опозиционните партии е обещаваща смяна. От 2011 до 2022 година 42-ма нови африкански водачи са встъпили в служба след избори. От тях 17 са от към този момент ръководещи партии. Останалите 25 са опозиционни политици, което е по-висок брой, в сравнение с през което и да било от предходните три десетилетия. Такива промени неотдавна се случиха в Малави, Замбия и Кения, както и на други места.
Дори когато опозиционните партии не получават властта, в доста случаи те реализиран резултати, които тревожат ръководещите, както се случи в Ангола и Южна Африка. Има учредения да се счита, че предстоят още мощни представяния през 2023 година
Какво стои зад тази наклонност? За нея способстват няколко фактора. Опозиционните сили водят по-умни акции. Африканците стават по-образовани, осведомени и урбанизирани и затова по-малко покорни по отношение на политиците. Младото население не се впечатлява от носталгичната агитация на ръководещите партии, които водят началото си от битки за независимост; вместо това те виждат корумпирани, упадъчни елити. И най-важното - икономическите условия стават по-тежки и африканците частично винят своите водачи.
Реклама
Всички тези фактори могат да доведат до промени в някои от страните, където през 2023 година предстоят избори. В Сиера Леоне и нейния западноафрикански комшия Либерия имаше митинги против настоящите президенти поради метода на ръководство на стопанската система и хипотетична корупция. В Нигерия настроенията против властта са необятно публикувани след осемте години неприятно ръководство на Мухамаду Бухари.
Разочарованието не значи, че опозиционните партии ще побеждават. Управляващата партия в Нигерия - " Конгрес на всички прогресивни " (АРС), е доста по-добра в политическите измами, в сравнение с в ръководството на държавната машина. Макар да му се постанова да потвърждава, че не е мъртъв, застаряващият претендент на APC Бола Тинубу е индивидът, който опозиционерите ще би трябвало да надвият. В Мадагаскар президентът Андри Раджоелина се изправя против разединена съпротива и най-вероятно ще бъде избран отново.
В други страни има риск съперниците да бъдат възпрепятствани, защото режимът не приема проваляне. Управляващата партия в Зимбабве " Зану-ПФ " затваря противниците си и подправя изборните описи преди избори, които в противоположен случай би изгубила. След повече от четири десетилетия пагубна клептокрация страната обезверено се нуждае от промяна на ръководството. Но до момента в който " Зану-ПФ " резервира поддръжката на силите за сигурност и на районния хегемон Южна Африка, народът ще страда. В подвеждащо наречената Демократична република Конго президентът Феликс Чисекеди, който пое поста след манипулирани избори през 2018 година, се чака да задържи властта, макар че съгласно изследванията става все по-непопулярен. Заради значимостта на минералните благосъстояния на страната външните сили ще си затворят очите за измамите.
В няколко страни закъсняващите избори може даже да не се състоят. Южен Судан трябваше да организира гласоподаване през 2015 година, само че неговите водачи неведнъж избираха вместо това да се бият между тях. След превратите през 2020 и 2021 година хунтата в Мали съобщи, че ще организира избори през февруари 2022 г.; малийците към момента чакат. В Чад друга хунта (водена от сина на Идрис Деби, дългогодишния деспот, който умря през 2021 г.) даде обещание избори през втората половина на 2022 година Но през октомври удължи " преходното " си военно ръководство с още две години.
Реклама
Тези случаи обаче не са представителни за цяла Африка, комплициран и хетерогенен континент от 54 страни. В доста африкански народи жителите гласоподават за смяна. В други милиони се вълнуват и мечтаят за същия късмет.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Свят
Нищо чудно, че едвам към половината от живеещите в демокрации поданици на Субсахарска Африка са удовлетворени от тази форма на ръководство. Въпреки това възходящата конкурентност на опозиционните партии е обещаваща смяна. От 2011 до 2022 година 42-ма нови африкански водачи са встъпили в служба след избори. От тях 17 са от към този момент ръководещи партии. Останалите 25 са опозиционни политици, което е по-висок брой, в сравнение с през което и да било от предходните три десетилетия. Такива промени неотдавна се случиха в Малави, Замбия и Кения, както и на други места.
Дори когато опозиционните партии не получават властта, в доста случаи те реализиран резултати, които тревожат ръководещите, както се случи в Ангола и Южна Африка. Има учредения да се счита, че предстоят още мощни представяния през 2023 година
Какво стои зад тази наклонност? За нея способстват няколко фактора. Опозиционните сили водят по-умни акции. Африканците стават по-образовани, осведомени и урбанизирани и затова по-малко покорни по отношение на политиците. Младото население не се впечатлява от носталгичната агитация на ръководещите партии, които водят началото си от битки за независимост; вместо това те виждат корумпирани, упадъчни елити. И най-важното - икономическите условия стават по-тежки и африканците частично винят своите водачи.
Реклама
Всички тези фактори могат да доведат до промени в някои от страните, където през 2023 година предстоят избори. В Сиера Леоне и нейния западноафрикански комшия Либерия имаше митинги против настоящите президенти поради метода на ръководство на стопанската система и хипотетична корупция. В Нигерия настроенията против властта са необятно публикувани след осемте години неприятно ръководство на Мухамаду Бухари.
Разочарованието не значи, че опозиционните партии ще побеждават. Управляващата партия в Нигерия - " Конгрес на всички прогресивни " (АРС), е доста по-добра в политическите измами, в сравнение с в ръководството на държавната машина. Макар да му се постанова да потвърждава, че не е мъртъв, застаряващият претендент на APC Бола Тинубу е индивидът, който опозиционерите ще би трябвало да надвият. В Мадагаскар президентът Андри Раджоелина се изправя против разединена съпротива и най-вероятно ще бъде избран отново.
В други страни има риск съперниците да бъдат възпрепятствани, защото режимът не приема проваляне. Управляващата партия в Зимбабве " Зану-ПФ " затваря противниците си и подправя изборните описи преди избори, които в противоположен случай би изгубила. След повече от четири десетилетия пагубна клептокрация страната обезверено се нуждае от промяна на ръководството. Но до момента в който " Зану-ПФ " резервира поддръжката на силите за сигурност и на районния хегемон Южна Африка, народът ще страда. В подвеждащо наречената Демократична република Конго президентът Феликс Чисекеди, който пое поста след манипулирани избори през 2018 година, се чака да задържи властта, макар че съгласно изследванията става все по-непопулярен. Заради значимостта на минералните благосъстояния на страната външните сили ще си затворят очите за измамите.
В няколко страни закъсняващите избори може даже да не се състоят. Южен Судан трябваше да организира гласоподаване през 2015 година, само че неговите водачи неведнъж избираха вместо това да се бият между тях. След превратите през 2020 и 2021 година хунтата в Мали съобщи, че ще организира избори през февруари 2022 г.; малийците към момента чакат. В Чад друга хунта (водена от сина на Идрис Деби, дългогодишния деспот, който умря през 2021 г.) даде обещание избори през втората половина на 2022 година Но през октомври удължи " преходното " си военно ръководство с още две години.
Реклама
Тези случаи обаче не са представителни за цяла Африка, комплициран и хетерогенен континент от 54 страни. В доста африкански народи жителите гласоподават за смяна. В други милиони се вълнуват и мечтаят за същия късмет.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Свят
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ