Динозавърът, изкопан в Аржентина, вероятно е най-голямото животно, бродило на Земята
Някога Патагония е била дом на най-големите животни, бродели в миналото на планетата Земя. Те са били по-дълги от синия кит и доста по-тежки даже и от завроподите, срещани по другите по континенти. Образците, на които сме се натъквали и изследвали досега, са в действителност великански. А в този момент откриватели се натъкнаха на най-големия досега. Все още палеонтолозите не са сигурни дали става дума за нов тип или просто великански представител на животни, които към този момент познаваме.
Сегашният връх за най-масивно животно, което е бродело по Земята, е 63-тоновия Patagotitan mayorum . За разлика от северното полукълбо обаче (където находките датират до „ костните войни “ от 19-и век) изследванията на сакалите от интервала Креда в Южна Америка са към момента в своя зародиш. Първият P. Mayorum бе изкопан едвам през 2014-а и бе научно разказан през 2017-а – т.е. не е изцяло изненадващо, че сме разкрили нещо даже по-голямо.
В долината на река Неукен в Аржентина археолози откриват 24 непокътнати прешлени, част от гигантска опашка. Те явно принадлежат на представител на титанозавърския клад. Намерени са и елементи от таза и гръдния пояс. „ Вкаменелостите не престават и под скалите, което значи, че ще продължим с опитите да ги извадим за в бъдеще “, разяснява доктор Алехандро Отеро, палеонтолог от Аржентинския музей на Ла Плата.
„ По отношение на размера не могат да се създадат извънредно точни калкулации на телесната маса, защото не разполагаме с раменни или бедрени кости “, казва Отеро. На базата на разнообразни съпоставки с Patagotitan mayorum обаче може да се допусна, че костите на животното са сред 10 и 20 % по-големи. А това от своя страна значи, че евентуално дължината му е повече от 30 метра, а височината му – колкото 8-етажна постройка.
Находката е направена през 2012-а, когато представители на разнообразни аржентински институции вземат решение да си починат от разкопките на различен пример и да се разходят. Това демонстрира за следващ път какъв брой елементарно е да се натъкнем на нещо в действителност ненадейно в това много едва проучено кътче на света. Дори тогава е било явно, че образецът е бил голям. Процес по деликатното премахване на скалите в региона – по този начин, че да не се наруши целостта на костите – е лишил много време.
Източник: IFLScience
