Някога на мястото на планинския парк Рускеала е добиван мрамор,

Някога на мястото на планинския парк Рускеала е добиван мрамор, с който в продължение на два века са „обличани“ дворците и храмовете в Санкт Петербург.

Тук към този момент няма рандеман, само че това е едно от най-красивите места в Северна Русия.

На гара Сортовала се разнася звънът от блестящи камбани: експресът Сортовала-Рускеала потегля. Влакът се вижда отдалече по гъстите кълба пара. Палят го овреме – това е единственият всекидневен трен с парна двигателна сила в Русия. Kindastanley (CC BY-SA 4.0)

Да стигнеш до каньона с него не е най-бързият метод (с автомобил е доста по-бързо), само че сигурно е най-оригиналният: рускеалският експрес е ретро трен с маджарски локомотив от 1949 година и интериор от „Николаевския експрес“ – бързият трен от императорска Русия, пътувал по маршрута Санкт Петербург-Москва. Килими по пода, меки зелени дивани, шафнери със старинна униформа със златна облицовка – тук всичко е изпълнено с атмосфера. Legion Media Legion Media Legion Media

След като удря камбаната, влакът потегля гладко и се движи цялостен час през северни карелски пейзажи до село, където, по данни от преброяването от 2013 година, живеят единствено 659 души. Върви постепенно – изминава дистанцията от 30 км за час. Сергей Гусеев (CC BY 2.0)

Малкото селце Рускеала в Карелия, на самата граница с Финландия, щеше да остане неусетно на картата, в случай че не беше един факт: в интензивно строящия се Санкт Петербург през XVIII в. има изострен дефицит на мрамор. Богатите велможи и даже самата императрица Екатерина II си строят дворци, за които би трябвало материал. Тогава императорските архитекти обръщат внимание на рускеалското находище. Местният мрамор е с извънредно високо качество и е в четири цвята – пепелно-сив, сиво-зелен, бял със сиви и оранжеви жилки и бяло-синьо-сив. Игор Тихонов/EyeEm/Getty Images

Има и още едно събитие. Мраморната кариера тук съществува още преди геоложките изследвания. Когато Русия побеждава в Северната война, тя извоюва от шведите карелския бряг на Ладога дружно с кариерата, която шведите създават от края на XVII век. След това, обаче, когато тази кариера става съветска, Рускаела е забравена. Така че в действителност огромната индустриална история на това малко село в Русия стартира точно тогава, по времето на Екатерина II. Legion Media

На брега на р. Русколка идват майстори-каменоделци от Урал и стартират да добиват мрамор. Отначало го карат с шейни до пристанището, по-късно го качват на параходи и го транспортират по Ладожкото езеро до столицата. Само за половин век от кариерата са добити над 200 000 тона мрамор, с които са облицовани Исакиевският събор, фасадата на Михайловския палат, Мраморният замък, подовете на Казанския събор, первазите на Ермитажа и други обекти в столицата, Гатчина, Петерхоф и Царско село. Legion Media

Добивът стартира да пада през XIX в., когато модата се сменя и всички стартират да избират гранит пред мрамор. Освен това, самото село няколко пъти сменя страната си: след революцията кариерата се оказва на територията на самостоятелна Финландия, по-късно попада в Съветския съюз и през 1941 година още веднъж е завладяно от финландците. Точката е сложена през септември 1944 година, когато селото дефинитивно минава в състава на Съюз на съветските социалистически републики. Сергей Гусеев (CC BY 2.0)

До края на 1990-те години в кариерата се добива трошен мрамор, след което находището е оповестено за непригодно. Но в това време кариерата е взета под контрола на страната и е оповестена за културно завещание като монумент на планинското село. Игор Тихонов/EyeEm/Getty Images

Още през 1939 година каньонът се цялостни с вода, отворите се трансформират в причудливи пещери, а мраморните скали в близките планини и транспарантните води – забележителност на Карелия, където се стичат гости от цялата страна. Ded Pihto (CC BY-NC 2.0)

Индустриалният парк „Рускеала“ се появява тук през 2005 година. Територията е оборудвана, отворен е център за отдих и туристически комплекс, а най-интересните места се трансформират в атракцион. Legion Media

Тук има под земята маршрут с дължина близко километър. Повечето шахти (хоризонтално наклонени уреди с изходи на повърхността) през днешния ден са под водата, а над водата е останала единствено една, която може да се посети. В наводнените лабиринти на шахтите се провежда и дайвинг. Westend61/EyeEm/Getty Images

За едно от най-красивите места се счита самият мраморен каньон, който е дълъг 460 м и е необятен близо 100 м. Водата тук е толкоз транспарантна, че се вижда на дълбочина 18 метра. Сергей Гусеев (CC BY 2.0)

Каньонът може да се прегледа от брега (около целия периметър е издигнато пешеходно трасе) или да се наеме лодка за разходка по вода. За феновете на рисковите прекарвания има зиплайн със „свободно падане“ – скок с подсигуряване от 24-метрова канара. През каньона минава въжен мост. Legion Media

Паркът се счита за подобаващ за посещаване през всички сезони и някои го намират за хубав даже в суровите северни студове. „Бяхме там през зимата, в най-големия мраз, на открито беше 26°C. Но и това не скапе усещанията ни. Подземната Рускеала е място, което наложително би трябвало да посетите през зимата. През зимата там е необикновено красиво. Природата основава своите шедьоври в подземното езеро от ледени сталактити, сталагмити и сталактони“, споделя Кирил от Санкт Петербург. Истина е, че разходката през зимата не може да трае доста дълго. На територията на парка има кафене и лавка за сувенири, където може да се сгреете, до момента в който чакате „Рускеалския експрес“.

Как да стигнете до такава степен: най-лесно с публичен превоз до „Рускеала“ се стига с бързия трен „Ласточка“ от Санкт Петербург, да слезете в гр. Сортовала и да се прекачите на ретро влака, който стига до самия парк.

създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: bg.rbth.com