Журналистиката преди и сега - от Макгахан до Релотиус
„ Някога публицистиката е била благородна специалност. Нейни светила са Макгахан и Кронкайт. После нещата се трансформират... ”
Този коментар на стената ми ме накара да се замисля. Не ми се ще да изпадам в непотребна идеализация на предишното, само че в него има доста истина.
![Жената, снимала убийството на Джордж Флойд, получи Пулицър]( "Жената, снимала убийството на Джордж Флойд, получи Пулицър")
Жената, снимала убийството на Джордж Флойд, получи Пулицър
Младата жена, която е снимала момента на ареста и на убийството на цветнокожия американец Джордж Флойд от служител на реда в Минеаполис на 25 ма...
Какво ли е било да си Макгахан - журналистът, оставил толкоз огромна и светла следа в историята на нашия изстрадал народ, бидейки един от малцината, дръзнали да опишат истината за кланетата и зверствата, на които сме били подложени?
Какво ли е било да си Кронкайт - „ индивидът, на който Америка има вяра ”. А президентът на най-могъщата страна да каже за теб „ Щом съм изгубил Кронкайт, значи съм изгубил Америка ”?
Какво ли е било да си Херси, създателят на журналистически материали за Хирошима, оповестени за най-хубавите, правени в миналото?
Какво ли е било да си Ориана Фалачи, оповестена за „ най-великата жива журналистка на света ”? Да бъдеш простреляна като боен сътрудник, а Кисинджър обществено да признае, че си го изкормила с въпросите си? Да си единствената жена, осмелила се да хвърли никаба си в краката на Аятолах Хомейни, отказвайки да го интервюира забулена?
И по-важното - какво ли е било да си актуален четец на тези изключителни хора и публицисти? Къде ли са техните духовни наследници през днешния ден? Не знам ", в обществената мрежа Facebook.
![Генка Шикерова: Има фронт против сериозната публицистика]( "Генка Шикерова: Има фронт против сериозната публицистика")
Генка Шикерова: Има фронт против сериозната публицистика
„ До огромна степен това, че избрани тематики липсват в огромните медии, е резултат на напъните, които бяха полагани години наред, те...
" Знам, че актуалният модел за публицистика се разкрива в облика на Клаас Релотиус. Вече доста хора научиха историята му. Той беше извънредно прочут и щедро награждаван актуален немски публицист от Шпигел, разгласен от CNN за „ Журналист на годината ”. Славата му угасна неотдавна, едвам откакто турски фотограф инцидентно го хвана във имитация на вест, а последващото следствие извади на бял свят над 55 подправени истории, неизвестно за какво и по какъв начин пропуснати от редакторите на Шпигел. На всичкото от горната страна, Релотиус освен е писал подправени материали за Сирия, в това число сълзлива поредност за измъчвани деца-сираци от Алепо, само че е насочвал към персоналната си банкова сметка даренията за тези несъществуващи деца. Поредното голямо, мазно леке в актуалната публицистика, което към този момент се утвърди като неин характерен знак.
И знаете ли, в сходен подтекст, подправеният драматизъм вложен в констатацията „ Ама ние сме на 112 място по независимост на словото ” не ме трогва кой знае какъв брой. За мен подобен взор е безпределно стеснен и неплатежоспособен. Защото страната ни не съществува в някакъв вакуум. Защото протичащото се в България е функционалност на протичащото се в нашия глобализиран свят, и моят небосвод не стартира и не приключва с тинята, в която Бойко Борисов съумя да ни натика за тези години. Защото тази кал също е функционалност на едни топли обятия с Меркел и впрочем правоверна европейска и международна общественост (неудобно ни е да си го припомняме в този момент, нали?!).
Защото фактът, че Релотиус е изобличен СЪВСЕМ СЛУЧАЙНО, само че не от редакцията на Шпигел, не от други публицисти, не от други медии, а от някакъв инцидентен фотограф, е сразяващ. Защото същите тези медии и тези публицисти, които освен са позволили, само че са и промотирали един безочлив лъжец и неговите подправени истории, сега борят „ подправените вести ” и ни изясняват, че сме жертва на конспирации и хибридни войни, в случай че се съмняваме в техния разказ. Защото фактът, че актуалната публицистика въобще е разрешила възхода на Релотиус, е надалеч по-страшен от протичащото се надолу по веригата. Защото едното е разумна функционалност и натурален резултат от другото.
Няколко думи и за прословутото 112 място.
Примерно, аз персонално смятам, че Капитал и Дневник са положителни медии, които чета всекидневно. Всъщност най-хубавите. Икономическите им разбори са чудесни, осведомителната хигиена – много добра. С ИЗКЛЮЧЕНИЕ на идеологическите публикации и разбори, посредством които истерично прокарват прогресисткия дневен ред, и които са рядко малоумни. Всъщност опитите им за политическо инженерство, солидно спонсорирани от непознати Неправителствени организации и посолства, са колкото жалки, толкоз и нездравословни.
![Измислиците на един публицист от Шпигел]( "Измислиците на един публицист от Шпигел")
Измислиците на един публицист от " Шпигел "
Авторитетното немско списание " Шпигел " разкри случай на голяма машинация. Негов създател в продължение на години писал репортажи с частич...
Също по този начин, уверена съм, че в Капитал и Дневник можеш да имаш единствено такива политически позиции и отзиви, които съответстват с позициите на медията и финансовите донори. Пробвай, в случай че си публицист там, да напишеш материал, който да е сериозен към гейпрайдовете, миграцията, BLM, бежанците, или коя да е друга левичарско-троцкистка идеологическа доктрина. Тоест, Капитал и Дневник са също толкоз несвободни, колкото ПИК и Блиц. Просто едните са интелигенция, а другите – искрено елементарни чобани, което кара една част от образованите хора да се гнусят (с право) от вторите и да имат вяра безусловно (грешка!) на първите. Е, аз чета стойностните материали на Капитал и Дневник, само че към junk-либералната агитация изпитвам единствено пренебрежение. Толкоз за прословутото 112 място.
Какво да ви кажа, мисля, че ни чакат тежки времена. Все по този начин продължаваме да не долавяме пулса на нашата ера и тектоничните промени, които са в ход. А това не вещае нищо положително нито за нас, нито за света ни. "
Този коментар на стената ми ме накара да се замисля. Не ми се ще да изпадам в непотребна идеализация на предишното, само че в него има доста истина.
Младата жена, която е снимала момента на ареста и на убийството на цветнокожия американец Джордж Флойд от служител на реда в Минеаполис на 25 ма...
Какво ли е било да си Макгахан - журналистът, оставил толкоз огромна и светла следа в историята на нашия изстрадал народ, бидейки един от малцината, дръзнали да опишат истината за кланетата и зверствата, на които сме били подложени?
Какво ли е било да си Кронкайт - „ индивидът, на който Америка има вяра ”. А президентът на най-могъщата страна да каже за теб „ Щом съм изгубил Кронкайт, значи съм изгубил Америка ”?
Какво ли е било да си Херси, създателят на журналистически материали за Хирошима, оповестени за най-хубавите, правени в миналото?
Какво ли е било да си Ориана Фалачи, оповестена за „ най-великата жива журналистка на света ”? Да бъдеш простреляна като боен сътрудник, а Кисинджър обществено да признае, че си го изкормила с въпросите си? Да си единствената жена, осмелила се да хвърли никаба си в краката на Аятолах Хомейни, отказвайки да го интервюира забулена?
И по-важното - какво ли е било да си актуален четец на тези изключителни хора и публицисти? Къде ли са техните духовни наследници през днешния ден? Не знам ", в обществената мрежа Facebook.
„ До огромна степен това, че избрани тематики липсват в огромните медии, е резултат на напъните, които бяха полагани години наред, те...
" Знам, че актуалният модел за публицистика се разкрива в облика на Клаас Релотиус. Вече доста хора научиха историята му. Той беше извънредно прочут и щедро награждаван актуален немски публицист от Шпигел, разгласен от CNN за „ Журналист на годината ”. Славата му угасна неотдавна, едвам откакто турски фотограф инцидентно го хвана във имитация на вест, а последващото следствие извади на бял свят над 55 подправени истории, неизвестно за какво и по какъв начин пропуснати от редакторите на Шпигел. На всичкото от горната страна, Релотиус освен е писал подправени материали за Сирия, в това число сълзлива поредност за измъчвани деца-сираци от Алепо, само че е насочвал към персоналната си банкова сметка даренията за тези несъществуващи деца. Поредното голямо, мазно леке в актуалната публицистика, което към този момент се утвърди като неин характерен знак.
И знаете ли, в сходен подтекст, подправеният драматизъм вложен в констатацията „ Ама ние сме на 112 място по независимост на словото ” не ме трогва кой знае какъв брой. За мен подобен взор е безпределно стеснен и неплатежоспособен. Защото страната ни не съществува в някакъв вакуум. Защото протичащото се в България е функционалност на протичащото се в нашия глобализиран свят, и моят небосвод не стартира и не приключва с тинята, в която Бойко Борисов съумя да ни натика за тези години. Защото тази кал също е функционалност на едни топли обятия с Меркел и впрочем правоверна европейска и международна общественост (неудобно ни е да си го припомняме в този момент, нали?!).
Защото фактът, че Релотиус е изобличен СЪВСЕМ СЛУЧАЙНО, само че не от редакцията на Шпигел, не от други публицисти, не от други медии, а от някакъв инцидентен фотограф, е сразяващ. Защото същите тези медии и тези публицисти, които освен са позволили, само че са и промотирали един безочлив лъжец и неговите подправени истории, сега борят „ подправените вести ” и ни изясняват, че сме жертва на конспирации и хибридни войни, в случай че се съмняваме в техния разказ. Защото фактът, че актуалната публицистика въобще е разрешила възхода на Релотиус, е надалеч по-страшен от протичащото се надолу по веригата. Защото едното е разумна функционалност и натурален резултат от другото.
Няколко думи и за прословутото 112 място.
Примерно, аз персонално смятам, че Капитал и Дневник са положителни медии, които чета всекидневно. Всъщност най-хубавите. Икономическите им разбори са чудесни, осведомителната хигиена – много добра. С ИЗКЛЮЧЕНИЕ на идеологическите публикации и разбори, посредством които истерично прокарват прогресисткия дневен ред, и които са рядко малоумни. Всъщност опитите им за политическо инженерство, солидно спонсорирани от непознати Неправителствени организации и посолства, са колкото жалки, толкоз и нездравословни.
Авторитетното немско списание " Шпигел " разкри случай на голяма машинация. Негов създател в продължение на години писал репортажи с частич...
Също по този начин, уверена съм, че в Капитал и Дневник можеш да имаш единствено такива политически позиции и отзиви, които съответстват с позициите на медията и финансовите донори. Пробвай, в случай че си публицист там, да напишеш материал, който да е сериозен към гейпрайдовете, миграцията, BLM, бежанците, или коя да е друга левичарско-троцкистка идеологическа доктрина. Тоест, Капитал и Дневник са също толкоз несвободни, колкото ПИК и Блиц. Просто едните са интелигенция, а другите – искрено елементарни чобани, което кара една част от образованите хора да се гнусят (с право) от вторите и да имат вяра безусловно (грешка!) на първите. Е, аз чета стойностните материали на Капитал и Дневник, само че към junk-либералната агитация изпитвам единствено пренебрежение. Толкоз за прословутото 112 място.
Какво да ви кажа, мисля, че ни чакат тежки времена. Все по този начин продължаваме да не долавяме пулса на нашата ера и тектоничните промени, които са в ход. А това не вещае нищо положително нито за нас, нито за света ни. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ