Някога африканската държава Буркина Фасо се наричала Горна Волта и

Някога африканската страна Буркина Фасо се наричала Горна Волта и е била колония на Франция оттатък морето. В края на 50-те години Париж дава самостоятелност на колонията, само че продължава да управлява стопанската система и външната политика на страната. Чрез напъните на французите страната остава бедна и корумпирана.

Всичко се трансформира, когато на власт идва новият президент Томас Санкара. Той влиза в историята като най-честният президент, и заплаща с живота си за опита си  да освободи хората от беднотия.

Група на комунистическите офицери

Том Санкара е роден в смесено семейство. Баща му по генезис е от племето Моси, а майка му от Фулбе.  По африканските общоприети спада към хората от третия клас.  Въпреки това татко му работи като френски стражар и това го прави авторитетен човек, което обезпечава на Том положително обучение по локални стандарти.  Родителите желали момчето да стане католически духовник, само че той бил извикан на военна работа.

През 1968 година 19-годишният Томас поставя епалети. Изпратен е да учи в офицерското учебно заведение на остров Мадагаскар, където се среща с концепциите на марксизма и става разгорещен бранител на „ африканския социализъм “.  След като се връща във Волта, се причислява към елитния парашутен отряд и взе участие в борби против армията на прилежаща Мали.

В столицата на страната Угадугу, Санкара станал известна персона. Той е просветен офицер, написа лирика, обикаля улиците на мотоциклет и свири на китара в джаз групата Tout-a-Coup.  Том управлява образователния център на волтовските специфични елементи и дружно с другари основава революционната организация „ Групата на комунистическите офицери “.

Страната на неподкупните

През есента на 1981 година е въведен във военно държавно управление, като е назначен за министър на информацията.  На първото съвещание Томас Санкара идва с велосипед.  В резултат на преврата през 1982 година става министър-председател, само че неговите леви възгледи плашат французите, които не престават да управляват стопанската система на Горна Волта. Санкара е отхвърлен от позицията, и е подложен под домакински арест.

За да защитят министър-председателя, бедните от преградията подвигат въстание. През 1982 година  военните вземат решение да поддържат Санкара.  Освободен е от гарнизон в столицата и е съпроводен от най-хубавия си другар Блейз Компаоре, който е вокалиста на джаз групата.

Народните промени

Новият президент афишира „ Революция на достойнството “, по време на която има намерение да победи глада, корупцията, заболяванията и неграмотността.  Санкара отстранява налога към племенните водачи и този върху селяните, както и обезпечава храна.  Жените получават равни права с мъжете, а обичая за обрязването на девойките бива анулиран.

Децата на Буркина Фасо получават над 2,5 милиона ваксини против заболявания, които се срещат постоянно в района, задълженията на дребни наематели са отписани, а с цел да спрат идването на пясък от Сахара, са засадени 10 милиона дръвчета на границата с пустинята.

Без мерцедес и климатик

Санкара открива властнически режим, поема контрола над медиите и освобождава тези, които не са съгласни с политиката му, само че остава известен измежду бедните и изключително измежду дамите.  Той принуждава чиновниците да носят облекла, които са локално произвеждане и приема закон за откриване на приходите на държавните чиновници.

Президентът продава мерцедеса, а държавните чиновници се транспортират с най-евтиния автомобил – Рено 5.  Санкара отхвърля да инсталира климатик в кабинета си, като споделя, че се срами от хората, за които този разкош не е наличен.  Също по този начин и не разрешава и портретите му да бъдат окачени на всички места.

През 1986 година Световната банка открива обстоятелството, че корупцията в Буркина Фасо е победена. Санкара е именуван „ африканският Че Гевара “ и продължава да строи пътища, обществени жилища и да се бори против неграмотността.  И най значимото е – страната се освобождава от френския капитал. Това обаче не се харесва на Париж, както и на останалите африкански страни, които се притесняват, че народът ще последва образеца на Буркина Фасо.

Краят на страната на неподкупните

Поради несполучлива външна политика и борба със съседите, страната е изолирана.  Това довежда до спад в икономическият напредък. Пред 1986 година се прави опит за съдействие със Съюз на съветските социалистически републики, само че той е несполучлив.  Президентът стартира да прави неточности и рейнтингът му спада вътре в страната. Срещу него застава приятелят му, Блейз Компаоре, който преди го е освободил от ареста.  Като министър на правораздаването, той открива контакт с Париж и на 15 октомври 1987 година прави прелом.

Санкара е знаел, че желаят да го убият, само че отхвърля да се разправя с приятеля си. Дори самичък излиза да приказва с парашутистите, които щурмуват постройката. Военните прострелват Санкара и 20 от най-близките му последователи. Телата им биват разчленени и заровени на незнайно място, а брачната половинка му, дружно с двете деца, бяга. По време на ръководството си, лидерът на „ Страната на неподкупните “ е имал три китари, четири велосипеда и лек автомобил Пежо.

Първото решение, което взима новият президент Блейз Компаоре, е да си купи персонален Боинг.  В страната биват издигнати няколко пандиза за политическите съперници, стартират изтезания на несъгласните, заплатите на служителите са увеличени, а медицинският налог е анулиран.

Франция назовава встъпването във власт на Блейз Компаоре „ демократизация “, а през 1991 година в Буркина Фасо се организират избори, на които взимат присъединяване 7% от популацията. Настоящият президент получава 100% от гласовете и взима заем от Международния валутен фонд в размер на 67 милиона $. Според новата конституция, Компаоре получава неограничена власт.

През 2014 година по време на военният прелом Блейз Компаоре напуща поста си. Днес Буркина Фасо е една от най-бедните страни в света, където повече от 90%  от популацията се занимава със земеделие. Тя се подрежда на 206-то място по Брутният вътрешен продукт, а френският капитал продължава да управлява стопанската система на страната. Убитият Томас Санкара се е трансформирал в знак на предишното възобновление и опита на африканците да бъдат свободни.

И не би трябвало да се не помни, че Санкара с изключение на политик, е бил и добър музикант. Той е написал редица положителни песни, които през днешния ден се извършват от крайни леви радикални групи в Буркина Фасо.

Спомняйки си за водача на страната, който останал в паметта на народа като заслужен и почтен човек, не би трябвало да забравяме и за президента на Уругвай  Жозе Мукики. Въпреки поста си, той е живее непретенциозно и дава 90% от заплатата си за щедрост.

Автор: Мими Дончева