Медиите ще пропеят в един глас
Някак без изключително внимание през вчерашния ден в Народното събрание дефинитивно беше гласуван така наречен медиен закон на Делян Пеевски. Закон, който мина без изобщо да се регистрира обстоятелството, че Пеевски има директен интерес в сферата – доста директен.
Този закон мина под маската на осветляването и битката с прането на пари. На пръв взор – отлично. На втори обаче влизаме в хипотезата за светлозелените и тъмнозелените. Знаете го този анекдот, допускам – когато в Съединени американски щати към този момент белокожи и чернокожи станали равни, седят на спирката на рейса и чакат. Идва той и би трябвало да се качат в него, само че до този миг чернокожите са се качвали последни и в този момент става комплициране кой по какъв начин да влиза. Шофьорът изяснява – първо светлозелените, след това тъмнозелените.
В признатия през вчерашния ден закон изцяло умишлено беше пропуснато издателите на печатни медии да се разкриват в новия обществен указател към Министерството на културата. Те ще си подават заявления, вестниците им би трябвало да разгласяват в първия за годината брой данни за притежателите си – тъкмо когато още всички изтрезняват и имат още новогодишен махмурлук и това е. Другите медии, обаче, ще бъдат на показ – декларациите за благосъстоятелност и за всеки контракт с финансово измерение ще бъдат обществени, в регистъра. Справедливо ли е? Не. Удобно ли е? Да, за КОЙ?! За този, който издава печатни медии – и КОЙ остана да издава в България печатни медии?
По въпроса с разкриването на контракти, по които има заплащания – отлично. Защо няма подобен закон за банките? Там комерсиалната загадка не се пипа обаче. Защо няма за търговците на горива, да забележим кой от кое място взема и да считаме дали цените му са обективни? Защо няма за всеки един стопански бранш – всички контракти в обществени регистри! С какво медиите са по-важни – с това, че напъните секторът да премине в едни ръце напълно в никакъв случай не стопират! Извън изданията от орбита на Пеевски, като по-голяма медийна група остава единствено " Икономедиа ", всичко друго е надалеч като благоприятни условия за авторска публицистика, като се изключи уеб страниците на малките екрани, само че там концепцията е друга – по-важна, несъмнено, е малкия екран, само че едно е да приказваш по някоя тематика 5 минути, друго е да я опишеш в 5 страници.
Ето по този начин, под маската на по-доброто, куклите на конци пазят частни ползи, които ще повлияят доста мощно на цялото общество. Ще стане обаче безшумно, невидимо – друго си е някой да простреля жена си и детето си, това притегля внимание, възклицания, отвращение, реакции. Но тъкмо тихото и невидимото допуска раждането и на такива като килъра от " Надежда " – тъй като обществената роля на медиите не се изключва с това да осведомят, а и с това да образоват, да възпитават. Дори в този момент, при статуквото преди този закон всеки от нас вижда какъв брой извършват втората си функционалност. С нормативни стъпки като тази образованието напълно ще иде по дяволите. Точно накъдето са се запътили устремно българските медии, без да стопират и за секунда!
Автор: Ивайло Ачев
Този закон мина под маската на осветляването и битката с прането на пари. На пръв взор – отлично. На втори обаче влизаме в хипотезата за светлозелените и тъмнозелените. Знаете го този анекдот, допускам – когато в Съединени американски щати към този момент белокожи и чернокожи станали равни, седят на спирката на рейса и чакат. Идва той и би трябвало да се качат в него, само че до този миг чернокожите са се качвали последни и в този момент става комплициране кой по какъв начин да влиза. Шофьорът изяснява – първо светлозелените, след това тъмнозелените.
В признатия през вчерашния ден закон изцяло умишлено беше пропуснато издателите на печатни медии да се разкриват в новия обществен указател към Министерството на културата. Те ще си подават заявления, вестниците им би трябвало да разгласяват в първия за годината брой данни за притежателите си – тъкмо когато още всички изтрезняват и имат още новогодишен махмурлук и това е. Другите медии, обаче, ще бъдат на показ – декларациите за благосъстоятелност и за всеки контракт с финансово измерение ще бъдат обществени, в регистъра. Справедливо ли е? Не. Удобно ли е? Да, за КОЙ?! За този, който издава печатни медии – и КОЙ остана да издава в България печатни медии?
По въпроса с разкриването на контракти, по които има заплащания – отлично. Защо няма подобен закон за банките? Там комерсиалната загадка не се пипа обаче. Защо няма за търговците на горива, да забележим кой от кое място взема и да считаме дали цените му са обективни? Защо няма за всеки един стопански бранш – всички контракти в обществени регистри! С какво медиите са по-важни – с това, че напъните секторът да премине в едни ръце напълно в никакъв случай не стопират! Извън изданията от орбита на Пеевски, като по-голяма медийна група остава единствено " Икономедиа ", всичко друго е надалеч като благоприятни условия за авторска публицистика, като се изключи уеб страниците на малките екрани, само че там концепцията е друга – по-важна, несъмнено, е малкия екран, само че едно е да приказваш по някоя тематика 5 минути, друго е да я опишеш в 5 страници.
Ето по този начин, под маската на по-доброто, куклите на конци пазят частни ползи, които ще повлияят доста мощно на цялото общество. Ще стане обаче безшумно, невидимо – друго си е някой да простреля жена си и детето си, това притегля внимание, възклицания, отвращение, реакции. Но тъкмо тихото и невидимото допуска раждането и на такива като килъра от " Надежда " – тъй като обществената роля на медиите не се изключва с това да осведомят, а и с това да образоват, да възпитават. Дори в този момент, при статуквото преди този закон всеки от нас вижда какъв брой извършват втората си функционалност. С нормативни стъпки като тази образованието напълно ще иде по дяволите. Точно накъдето са се запътили устремно българските медии, без да стопират и за секунда!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ