Мартина Апостолова иска да рестартира Вселената
Някъде при започване на изявлението помолих Мартина да опише накратко своя персонаж Гаргара от кино лентата „ ф1.618 “ на Тео Ушев. На другия завършек на месинджър връзката (интервюто ни е онлайн, тъй като Мартина снимаше сериала „ С река на сърцето “ във Видин) актрисата млъква за секунда. „ Боже, какъв брой дълго падаща звезда… “ – възкликва тя и аз си споделям: ех, какво превъзходно и поетично определение за персонаж като Гаргара! Оказва се обаче, че в същия миг, до момента в който приказваме, някъде над Видин Мартина в действителност видяла най-дълго падащата звезда в живота си. „ Ако знаеш единствено какъв брой дълга следа остави! За първи път виждам такова нещо. “Сигурна съм, че и самата Мартина ще остави дълга следа в българскито кино и в театъра. Не единствено тъй като е надарена, само че и тъй като геният ѝ има темперамент, а това не е чак толкоз постоянно събитие в българския… кинобизнес (с извинение). Преди няколко години я гледах във кино лентата „ Ирина “ на Надежда Косева. Беше една такава засегната изначално Ирина, родена с мъка в душата, с яд в сърцето. Много ми хареса! Далеч по-важно от моето харесване беше, че филмът бе заплатен с извънредно натоварен фестивален живот, и то на влиятелни кино конгреси с придирчивост и обичаи – Варшава, Лос Анджелис, Япония, Маракеш, Котбус. През 2020 година на Берлинале пък Мартина бе оповестена за Европейска изгряваща звезда.Тя е приключила актьорско майсторство в Нов български университет, където преподаватели са ѝ Цветана Манева и Снежина Петрова. Играла е при режисьори като Възкресия Вихърова, Теди Москов, Владимир Люцканов. Обича физическия спектакъл, пърформънса, хибридните форми и изобщо – провокациите, опитите. През ноември ще можете да я гледате в може би най-смелия опит в досегашната ѝ актьорска кариера – кино лентата на Теодор Ушев „ ф1.618 “, антиутопична приказка, в която тя и Деян Донков са в функциите на Гаргара и Криптон, представители на нова нация, така наречен биотитани, които се готвят да изоставен към този момент безжизнената земя. Най-важното обаче въпреки всичко си остава любовта.За великото премеждие, наречено „ ф1.618 “, и за скачането от високото в дълбокото, както и за връщането на земята – Мартина Апостолова пред EVA.
Мартина, да стартираме с най-съществения въпрос: искаш ли да си биотитан? Ако биотитаните са такива, каквито са в нашия филм, не, несъмнено не желая да съм биотитан.
Все отново какво би правила във вечността? Бих се борила за рестарта на Вселената и на света и бих се постарала да излезем всички от тази антиутопия. Бих се борила за химера. Каква беше твоята роля като актриса за построяването на облика на Гаргара? Имаше ли в този облик неща, заложени от сценариста, от режисьора или от двамата, които ти пожела и съумя да промениш? Този облик е доста съответно написан от Вовата Тодоров (Владислав Тодоров, създател на романа „ Пумпал “, по който е основан „ ф1.618 “ и сценарист на кино лентата, б.р.). В началото даже си мислех, че няма да имам опция за творчество при тази Гаргара, тъй като тя е като супергероите… Както е да вземем за пример Супермен – денем работи в офис, само че когато се случи неволя, той се трансформира в Супермен, човек като от стомана, в който колите се огъват и така нататък На първо четене Гаргара е като робот, като извънземно, по този начин си я представяш. Сега обаче, като изгледах кино лентата, видях, че моята Гаргара е доста по-различна от тази в романа или в сюжета. Мисля, че ѝ вкарах малко повече човещина.Тео ми даде независимост и дружно вървяхме точно в тази посока. И май е излязло това, което искахме. Освен това, когато сюжетът беше написан, с Тео в допълнение адаптирахме текста. Започнахме да обсъждаме концепцията с телепатичната връзка сред мен и Криптон, със комплицираното изложение. Винаги разисквам текста с режисьора, не мога да си показва просто да застана пред камерата и да го оповестя. Текстът би трябвало да ти пасне. Не е като в театъра, където играеш Шекспир да вземем за пример или различен талант и би трябвало непременно да го съхраниш подобен, какъвто е. Имаше ли изключително мощна тръпка на премиерата? Ти не беше гледала нищо от него до този миг, нали? Да, изгледах го за първи път на премиерата в голямата зала 1 на НДК, с още стотици хора. Честно казано, съвсем нищо не помня. Всичко мина като в някакъв сън, като в делириум. Бях извънредно разчувствана от самото начало. Обичаш ли да гледаш филмите си? Не, тъй като то е непрекъснато намиране на недостатъци. Но би трябвало да се гледаме, тъй като по този начин можем да се поправяме и усъвършенстваме. Аз обаче не се виждам на терен. След като режисьорът е споделил: да, това е, имаме го, няма значение аз какво мисля. Моето мислене е преди този момент. 
Тоест не си от актьорите, които незабавно отиват зад камерата и споделят: я да видя! Не, въобще, даже не одобрявам тази процедура. По време на фотоси вървя зад мониторите единствено с цел да си видя придвижванията, жестовете, с цел да мога да ги повторя в повторенията, т.е. от чисто техническа позиция. Иначе – каквото каже режисьорът. Както те на нас ни се доверяват, по този начин би трябвало и ние на тях. Актьорите си мислим, че всичко знаем, само че не е тъкмо по този начин, тъй като и ние гледаме единствено през нашата призма и няма по какъв начин да погледнем в профил. Трябва да си доста, доста умел артист, с цел да можеш да се погледнеш незабавно в профил и да се коригираш. Какво прави директно преди старта на снимачния развой, по какъв начин се приготви за „ борбата “? Този филм е тежък физически… Да, физически беше доста тежък. Не съм се подготвяла по някакъв специфичен метод. По-скоро се пробвах да се настроя, че в този момент ме чакат едни 4-5 седмици, в които би трябвало да съм 100 % отдадена на работата си. За „ Ирина “ да вземем за пример беше друго, тъй като там има психическа драма и подготовката бе друга. Докато тук аз нямаше какво да строя в този смисъл – темперамент, биография и така нататък, тъй като моята Гаргара няма минало, нито бъдеще, тя съществува в едно постоянно настояще. И това в действителност бе сложното – по какъв начин да напълниш със наличие един облик, който няма минало, нито бъдеще. 
Мисля, че ти направи ролята с три неща: стойка на тялото/походка, очи/поглед и глас. Това, което казваш, ме радва, в действителност. Защото като човек, работил доста в театъра с физиката си, си споделих: окей, при Гаргара няма да градим психически облик, само че пък тук би трябвало да има една характерна режисура на тялото. В едно телевизионно изявление казваш, че имаш боязън от височини, а е трябвало да снимаш сцена, в която скачаш в 150-метрова бездна, освен това сте снимали цели 12 дубъла на въпросната сцена. Освободи ли се от страха си? Много се изненадах от метода, по който тази сцена присъстваше във кино лентата – бяха просто едни 5-6 секунди, в които даже не се схваща напълно какво тъкмо се случва. А снимането на сцената ни лиши толкоз време – каскадьори, въжета, тренировки… Доволна съм, че през цялото това време устоях и не споделих на никого за уплахата си. Само на каскадьорите признах, че загивам от боязън, и ги помолих да си мълчат. Отговориха ми, че ме пазят, че съм обезпечена с шест въжета, че са правили това хиляди пъти и няма метод нещо да се случи. Истина обаче е, че този боязън не може да се преодолее, тъй като каквото и да ти кажат, изпод под теб има пропаст.
Мартина, да стартираме с най-съществения въпрос: искаш ли да си биотитан? Ако биотитаните са такива, каквито са в нашия филм, не, несъмнено не желая да съм биотитан.
Все отново какво би правила във вечността? Бих се борила за рестарта на Вселената и на света и бих се постарала да излезем всички от тази антиутопия. Бих се борила за химера. Каква беше твоята роля като актриса за построяването на облика на Гаргара? Имаше ли в този облик неща, заложени от сценариста, от режисьора или от двамата, които ти пожела и съумя да промениш? Този облик е доста съответно написан от Вовата Тодоров (Владислав Тодоров, създател на романа „ Пумпал “, по който е основан „ ф1.618 “ и сценарист на кино лентата, б.р.). В началото даже си мислех, че няма да имам опция за творчество при тази Гаргара, тъй като тя е като супергероите… Както е да вземем за пример Супермен – денем работи в офис, само че когато се случи неволя, той се трансформира в Супермен, човек като от стомана, в който колите се огъват и така нататък На първо четене Гаргара е като робот, като извънземно, по този начин си я представяш. Сега обаче, като изгледах кино лентата, видях, че моята Гаргара е доста по-различна от тази в романа или в сюжета. Мисля, че ѝ вкарах малко повече човещина.Тео ми даде независимост и дружно вървяхме точно в тази посока. И май е излязло това, което искахме. Освен това, когато сюжетът беше написан, с Тео в допълнение адаптирахме текста. Започнахме да обсъждаме концепцията с телепатичната връзка сред мен и Криптон, със комплицираното изложение. Винаги разисквам текста с режисьора, не мога да си показва просто да застана пред камерата и да го оповестя. Текстът би трябвало да ти пасне. Не е като в театъра, където играеш Шекспир да вземем за пример или различен талант и би трябвало непременно да го съхраниш подобен, какъвто е. Имаше ли изключително мощна тръпка на премиерата? Ти не беше гледала нищо от него до този миг, нали? Да, изгледах го за първи път на премиерата в голямата зала 1 на НДК, с още стотици хора. Честно казано, съвсем нищо не помня. Всичко мина като в някакъв сън, като в делириум. Бях извънредно разчувствана от самото начало. Обичаш ли да гледаш филмите си? Не, тъй като то е непрекъснато намиране на недостатъци. Но би трябвало да се гледаме, тъй като по този начин можем да се поправяме и усъвършенстваме. Аз обаче не се виждам на терен. След като режисьорът е споделил: да, това е, имаме го, няма значение аз какво мисля. Моето мислене е преди този момент. Тоест не си от актьорите, които незабавно отиват зад камерата и споделят: я да видя! Не, въобще, даже не одобрявам тази процедура. По време на фотоси вървя зад мониторите единствено с цел да си видя придвижванията, жестовете, с цел да мога да ги повторя в повторенията, т.е. от чисто техническа позиция. Иначе – каквото каже режисьорът. Както те на нас ни се доверяват, по този начин би трябвало и ние на тях. Актьорите си мислим, че всичко знаем, само че не е тъкмо по този начин, тъй като и ние гледаме единствено през нашата призма и няма по какъв начин да погледнем в профил. Трябва да си доста, доста умел артист, с цел да можеш да се погледнеш незабавно в профил и да се коригираш. Какво прави директно преди старта на снимачния развой, по какъв начин се приготви за „ борбата “? Този филм е тежък физически… Да, физически беше доста тежък. Не съм се подготвяла по някакъв специфичен метод. По-скоро се пробвах да се настроя, че в този момент ме чакат едни 4-5 седмици, в които би трябвало да съм 100 % отдадена на работата си. За „ Ирина “ да вземем за пример беше друго, тъй като там има психическа драма и подготовката бе друга. Докато тук аз нямаше какво да строя в този смисъл – темперамент, биография и така нататък, тъй като моята Гаргара няма минало, нито бъдеще, тя съществува в едно постоянно настояще. И това в действителност бе сложното – по какъв начин да напълниш със наличие един облик, който няма минало, нито бъдеще. Мисля, че ти направи ролята с три неща: стойка на тялото/походка, очи/поглед и глас. Това, което казваш, ме радва, в действителност. Защото като човек, работил доста в театъра с физиката си, си споделих: окей, при Гаргара няма да градим психически облик, само че пък тук би трябвало да има една характерна режисура на тялото. В едно телевизионно изявление казваш, че имаш боязън от височини, а е трябвало да снимаш сцена, в която скачаш в 150-метрова бездна, освен това сте снимали цели 12 дубъла на въпросната сцена. Освободи ли се от страха си? Много се изненадах от метода, по който тази сцена присъстваше във кино лентата – бяха просто едни 5-6 секунди, в които даже не се схваща напълно какво тъкмо се случва. А снимането на сцената ни лиши толкоз време – каскадьори, въжета, тренировки… Доволна съм, че през цялото това време устоях и не споделих на никого за уплахата си. Само на каскадьорите признах, че загивам от боязън, и ги помолих да си мълчат. Отговориха ми, че ме пазят, че съм обезпечена с шест въжета, че са правили това хиляди пъти и няма метод нещо да се случи. Истина обаче е, че този боязън не може да се преодолее, тъй като каквото и да ти кажат, изпод под теб има пропаст. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ