Някъде в края на 1800 г., когато Австро-Унгарската империя все

Някъде в края на 1800 година, когато Австро-Унгарската империя към момента се простираше от Адриатическо море до днешна Украйна, един маджарин влезнал в книжарница във Виена и попитал продавача: “Може ли да ми продадете глобус на Унгария? ”.

Разбира се, единствено след едно потомство Унгария ще бъде лишена от две трети от територията си по силата на Трианонския контракт, което прави гордостта на купувача на глобуса по-малко фарсова и съвсем трагична в ретроспекция, написа в разбор за “Форин афеърс ” политологът Иван Кръстев.

Според него историята придобива нов смисъл през днешния ден. Защото след парламентарните избори на 12 април в Унгария към този момент не унгарците са тези, които желаят да видят глобуса на Унгария. Умерени и демократични политически наблюдаващи освен във Виена, само че и в Брюксел, Париж, Берлин и Ню Йорк виждат съкрушителното проваляне на мощния човек Виктор Орбан като сигнал за отлива на световния нелиберализъм.

Кръстев написа, че вярата е била светът да последва посоката на Унгария и крайнодесни претенденти като Марин Льо Пен да вземем за пример да не завоюват във Франция, а крайнодясната партия “Алтернатива за Германия ”

да не победи в Германия

Но тъкмо като в тази ситуация на купувача на глобуса тази позиция е надалеч от действителността, написа политологът.

Новият министър председател на Унгария Петер Мадяр завоюва с помощта на вълна от антисистемна сила, която с идентична лекост може да облагодетелства популистки кандидати и в други страни. На последните избори в България да вземем за пример политическата партия на някогашния президент Румен Радев, който западни медии разказват като русофил и евроскептик, се кандидатира и завоюва с антикорупционна акция, сходна на тази на Мадяр в Унгария. Според Иван Кръстев това потвърждава, че мощната

антикорупционна изразителност може да докара на власт освен съперниците на Орбан, а и водачи, които са считани за негови съдружници.

Всъщност неговото проваляне не е сигнал за края на крайнодясната политика в Европа, а по-скоро края на илюзията, че тръмпизмът е световно придвижване.

Иван Кръстев написа, че Орбан е приел провалянето и по този начин е удостоверил демократичния образ на новата десница в Европа. А Мадяр съставлява не отменяне на орбановия шовинизъм, а неговата еволюция.

Победата на Мадяр алармира нова епоха за европейската политика. Като се дистанцира от Тръмп, крайната десница в Европа може в действителност да тласне континента към нов консенсус – подобен, в който проевропейските елити са подготвени да одобряват фокуса върху националните страни в бъдещето на европейската интеграция, до момента в който крайнодесните партии одобряват, че Москва, Пекин и Вашингтон, а не Брюксел са същинската опасност за техния народен суверенитет. С други думи, най-сетне Европа може да стане по-европейска, написа Иван Кръстев във “Форин афеърс ”.

Според него в доста връзки Орбан, който е най-дълго управлявалият министър-председател на Европа, бе станал за политическата десница това, което преди десетилетия Фидел Кастро бе за левицата: водач на дребна нация, който все пак завладя въображението на света. Той трансформира Унгария в интелектуалния, институционален и финансов хъб на новата десница в Европа.

Ако сте крайнодесен интелектуалец, Будапеща щеше да ви третира

като крал

Ако сте крайнодясна партия, унгарските банки с наслада щяха да ви провиснал заем. Ако сте полски някогашен десен министър (като Збигнев Зьобро) или някогашен северномакедонски министър-председател, криещ се от правораздаването (като Никола Груевски), Будапеща щеше да ви даде политическо леговище.

Кръстев напомня, че гневната съпротива на Орбан против проекта на Ангела Меркел да отвори границите на Европейски Съюз за бежанците от сирийската война го направи състезател в европейската политика.

Неговият протест против Берлин и Брюксел бе прочетен като опит да преобърне ролята на приблизително огромните европейски национални страни в световната политика.

Той се нарежда като незаменимия медиатор

Стана идеологически съдружник на Тръмп, само че също и най-близкият геополитически другар на Владимир Путин и най-надеждният стопански сътрудник на Китай в границите на Европейски Съюз. В епохата на Тръмп, когато политиката и дипломацията от ден на ден се въртят към персонални връзки сред водачи, а не към споделени ползи сред страни, тази позиция изглеждаше, като извънреден лост за Унгария.

Трябва схващане на източниците на невижданата поддръжка за Орбан от Пекин, Москва и Вашингтон, написа Кръстев. За Тръмп Орбан беше лицето на тръмпистката гражданска война в Европа. За Москва Орбан служеше по едно и също време като основен осведомител за Европейски Съюз и основен пропагандист, като разпространяваше московските опорни точки за войната в Украйна. Орбан атакуваше безпощадно украинския президент Володимир Зеленски и намерено заставаше на страната на Русия във войната ѝ в Европа. В подмяна Путин изпрати кремълските политически технолози да оказват помощ на предизборната акция на Орбан.

Според Кръстев може би

най-голямата подигравка е, че с всички тези ходове

Орбан се трансформира тъкмо в това, което в началото се опита да унищожи: в глобалист.

В последната му акция външната политика, а не вътрешните проблеми на Унгария бяха във фокуса и той семейства на непознати водачи като вицепрезидента на Съединени американски щати Джей Ди Ванс и получи поддръжката на аржентинския президент Хавиер Милей в опит да покаже световното значение на Будапеща. Но в Унгария на Орбан, както той откри, глобализмът е губеща оферта. Кампанията на Мадяр, в противен случай, беше центрирана върху въпроси от всекидневието и умишлено избягваше световната политика.

Освен на Орбан и на европейските водачи им лиши време да схванат, че второто президентство на Тръмп не е нито просто преходно, нито непредсказуемо във връзка с Европа. Брюксел се беше подготвил за комерсиална война; вместо това се сблъска с идеологическа. За Тръмп демократичният ред не беше американски ред. Европа, която Съединени американски щати помогнаха да се построи след Втората международна война, съгласно него се бе трансформирала в антиамериканска. Въпреки че беше учреден и поддържан от Съединени американски щати, Европейски Съюз бе еволюирал в ограничаване на американската мощ.

Тръмп по доста способи съставлява абсурд: националист, който се затруднява да разбере национализма - изключително този на другите. Неговата националистическа антиимигрантска, антизелена и анти-woke стратегия резонираше с крайнодесните гласоподаватели в Европа. И дружно с Орбан той сътвори чувството, че светът става очевидец на революционен поврат и че нелибералите ще наследят света.

Според Иван Кръстев войната на Тръмп в Иран и офанзивата му против папата се оказаха повратната точка Той изиска европейците да се причислят към военните старания, макар че не се съветва с тях авансово, и сподели невиждана липса на почитание към Католическата черква. Италианската министър-председателка Джорджа Мелони, която до този миг се нареждаше като един от най-големите поддръжници на Тръмп в Европа, отхвърли да се причисли към войната и подлага на критика изявленията му за папата.

Орбан обаче мълчеше. Въпреки че разривът сред тръмпизма и европейската последна десница не стартира в Будапеща, той кулминира там, когато провалянето на Орбан убеди доста водачи на европейската последна десница, че

асоциирането с Тръмп е политически токсично

Поражението на Орбан е идеологическа повратна точка за европейската последна десница, само че е и геополитическо земетресение. Най-непосредствено то ще промени калкулациите на Кремъл по отношение на континента. Унгария беше най-полезна за Русия с ветото си върху напъните на Европейски Съюз да изпрати 90 милиарда евро (около 105 милиарда долара) на Украйна. Смяната на държавното управление в Будапеща значи, че Киев най-сетне ще получи финансовата поддръжка, която може да разреши на Украйна да продължи да се бие най-малко още 2 година Освен това за Русия загубата на Орбан е загуба на инерция в тактиката ѝ да раздели и отслаби Европа.

С Орбан отвън играта и с Европа, ускоряваща превъоръжаването си, съветските водачи би трябвало да решат дали политическата война сама по себе си ще бъде задоволителна, с цел да отбрани ползите им на континента. Увеличава се риска Москва да обмисли по-агресивна тактика, като да вземем за пример хакерски атаки и напън върху някои от страните в Европейски Съюз. Сега съществува и

по-висок риск Тръмп зад тила на европейците да подписа някаква огромна договорка с Москва.

Когато става дума за вътрешната динамичност на Европа, политическата смяна в Будапеща акцентира две ясни трендове, които допускат, че се случва конвергенция в европейския мейнстрийм. Първо, суверенисткият завой на Европа остава. Голямата политическа изненада в Унгария не беше, че Орбан бе надвит от типичен либерал или прогресивист, който пропагандира по-дълбока интеграция с Европейски Съюз, а че бе надвит от различен реакционер.

Второ и може би изненадващо поради първото, новата десница на Европа става по-малко евроскептична. Тя от ден на ден вижда Вашингтон и Москва – а не Брюксел, като първичните закани за националния суверенитет. Призивите за излизане от Европейски Съюз или отвод от еврото в този момент се възприемат като губещи оферти. Мелони със мощната си поддръжка за Украйна и съдействието с Брюксел в този момент е моделът за тази проевропейска нова десница. В този подтекст провалянето на Орбан основава пространство за нов консенсус по отношение на европейския суверенитет – подобен, който евентуално може да включи сегменти от национал-популисткия лагер. Наистина, в миг, когато радикалното превръщане на Европейски Съюз е на дневен ред, унгарските парламентарни избори може да се окажат един от най-значимите в европейската политика през последното десетилетие – просто не по метода, по който доста наблюдаващи в началото си мислеха.

Така че давайте, потърсете глобуса на Унгария.

(Със съкращения от списание “Форин афеърс ”)