Извънземните са „Някъде там”… може би
„ Някъде там” на доктор Майкъл Уол – невиждано странствуване из дебрите на последната територия, Космоса – излиза на български. Като дълготраен създател на най-влиятелния информативен уебсайт в света по галактическите въпроси, Space.com, доктор Уол задава въпроси, за които не сме си и помисляли, и дава отговори, които не бихме могли даже да си представим.
Дали сме хора, тъй като гледаме към звездите, или гледаме към звездите, тъй като сме хора – пита бестселъровият създател Нийл Геймън във филмовата акомодация на книгата си „ Звезден прах”. Какъвто и да е отговорът, още от ранно детство главата на всеки от нас бръмчи от въпроси за безпределния ни дом, Вселената.
Има ли извънземни и къде са те? Как ли наподобяват? Ще можем ли да беседваме с тях – макар опита на киното да ни научи, че всички извънземни приказват на британски? А няма ли да ни изтребят?...
Някои от тези въпроси са с елементарен отговор. Други не толкоз. Къде в Слънчевата система би могло да има живот? Как ще колонизираме околните светове? А допустимо ли е да сме марсианци по генезис?
С възприятие за комизъм, само че и с непоклатимия си здрав разсъдък и уповаване на обстоятелствата доктор Уол разисква опцията извънземните към този момент да са посещавали Земята в предишното или да я следят доста от близко през днешния ден. Вечната фантазия на човечеството да отплава към нови светове и да си отговори на въпроса „ Звездите постоянно ли ще бъдат недостижими?” носи откривателския дух по страниците на „ Някъде там”. Дух, който приближава книгата до класики на научната литература като „ Бледа синя точица” на Карл Сейгън.
„ Някъде там” е самобитно продължение на „ Пътеводител на галактическия стопаджия”. Но до момента в който фантазията на Дъглас Адамс рисува картини от бъдещето, не по-малко искрящото въображение на Майкъл Уол разкрива същинските научни обстоятелства, които могат да се трансфорат в откачена действителност. Смесица сред комизъм, поп просвета и същинска просвета, „ Някъде там” е справочник за бъдещето на галактическите открития… и за ориста на цялото човечество.
Дали сме хора, тъй като гледаме към звездите, или гледаме към звездите, тъй като сме хора – пита бестселъровият създател Нийл Геймън във филмовата акомодация на книгата си „ Звезден прах”. Какъвто и да е отговорът, още от ранно детство главата на всеки от нас бръмчи от въпроси за безпределния ни дом, Вселената.
Има ли извънземни и къде са те? Как ли наподобяват? Ще можем ли да беседваме с тях – макар опита на киното да ни научи, че всички извънземни приказват на британски? А няма ли да ни изтребят?...
Някои от тези въпроси са с елементарен отговор. Други не толкоз. Къде в Слънчевата система би могло да има живот? Как ще колонизираме околните светове? А допустимо ли е да сме марсианци по генезис?
С възприятие за комизъм, само че и с непоклатимия си здрав разсъдък и уповаване на обстоятелствата доктор Уол разисква опцията извънземните към този момент да са посещавали Земята в предишното или да я следят доста от близко през днешния ден. Вечната фантазия на човечеството да отплава към нови светове и да си отговори на въпроса „ Звездите постоянно ли ще бъдат недостижими?” носи откривателския дух по страниците на „ Някъде там”. Дух, който приближава книгата до класики на научната литература като „ Бледа синя точица” на Карл Сейгън.
„ Някъде там” е самобитно продължение на „ Пътеводител на галактическия стопаджия”. Но до момента в който фантазията на Дъглас Адамс рисува картини от бъдещето, не по-малко искрящото въображение на Майкъл Уол разкрива същинските научни обстоятелства, които могат да се трансфорат в откачена действителност. Смесица сред комизъм, поп просвета и същинска просвета, „ Някъде там” е справочник за бъдещето на галактическите открития… и за ориста на цялото човечество.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ