Да различиш крадеца от окрадения
Някъде по средата на месец март 2010 година, в един четвъртък по обяд, министър-председателят и тогава господин Б. Борисов подреди на министрите си да правят-да костват, само че до вечерта на същия ден да стане по този начин, че техните заплати да са най-високите в поверените им министерства.
Беше решил, че по този метод ще сътвори естествения пиедестал, върху който ще реализира концепцията си да направи по този начин, че неговата заплата да е най-голямата в страната ни. Не, не беше от алчност, а поради светата правдивост, както той я схваща. Защото той работи 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата и 365 дни в годината. И носи върху плещите си с изключение на глава и най-големите отговорности в страната.
Когато човек е на шпила на властта, намира поддръжници и на най-нелепите си хрумвания. Един от мазниците в подножието на повелителя тогава тръбеше, че не е редно лекари да получават по 40-50 хиляди лв. месечно, а министър председателят - десетки пъти по-малко.Те преднамерено си затваряха очите за събитието, че тези високи хонорари са постигани единствено от няколкото у нас медици с изключителни качества и умения.
Може би сте забелязали още, че нелепите политически изхвърляния постоянно вървят в комплект с нелепи журналистически въпроси. Тогава сътрудник запита министъра Вежди Рашидов дали той, господин Рашидов, в осъществяване на настояването на премиера си би отрязал заплатата на брачната половинка си, лекарка с висока подготовка. Г-н Рашидов отговори, че в случай че би трябвало, би отрязал и главата.
Скулпторът и тогавашен министър е актьор въпреки всичко, метафорите в изрече му не са необикновени, само че остана неуточнен въпросът за какво те би трябвало да бъдат подбирани от касапския лексикон? Един солтестикул на господин министъра даже потърси някакъв паралел сред неговата патологична лоялност и фанатичната подготвеност на старозаветния Авраам да принесе в жертва на своя господ /да го заколи на върха Мория/ сина си Исаак.
Тези дни господин министър председателят ни Б. Борисов на постоянно съвещание на Министерския съвет подреди на министрите си в къс период да запълнят дупките по автомагистралите и пътищата и да обезпечат на всяко село полицейски контрол. А до момента в който запълнят дупките, да сложат до всяка от тях по един държавен служител да предизвестява жителите.
Единственият министър, който направи някакъв опит да означи, че това са задания, чието осъществяване се нуждае от повече обсъждане, ресурсно обезпечаване и прочие, беше този на Министерство на вътрешните работи Валентин Радев. Но и той сподели смирено „ разбрах ”, откакто господин министър председателят повтори заповедта си с заповеден звук.
В идващите дни към този момент министър Радев обясняваше на почитаемата аудитория, че доста желае, само че не е допустимо, нали разбирате, да се реализира желанието на господин премиера. Няма по какъв начин да стигнат за всички дупки всичките 200 хиляди държавни служители, няма по какъв начин да се откри служител на реда за всяко село, обясняваше господин вътрешният министър. Със същия бодряшки звук, с който заявява на шефа си, че е схванал нелогичната му заповед.
Ама и това е в сюжета на неприятния управленчески спектакъл, ще видите.
През 2010 година в същия този вестник, под същата тази графа, потърсих съпоставения в държанието на нашия министър председател и един от най-великите пълководци на всички времена - Александър Василиевич Суворов. Веднъж генералисимусът показал пред австрийските генерали какъв брой дисциплинирани са съветските бойци, като извикал един и му заповядал до час да му рапортува какъв брой звезди има на небето тази нощ. Войникът на часа почнал да брои.
Чужденецът запитал какъв е смисълът от неизпълнимите заповеди. Добрият боец би трябвало да възприема всички заповеди като изпълними, дал отговор Суворов.
Тогава, през 2010 година, стана дума, че в случай че в действителност на боеца се остави опция да умува по това дали една заповед е изпълнима, или не, той надали би тръгнал в миналото в офанзива. Но да се заповяда за часове или за ден, или за месец да бъдат решени проблеми на страната и обществото, гангренясвали с години, си е колкото управленчески и публичен, толкоз и личностен проблем.
Може би психически, може би честен, а може и изкуствоведчески да е, защото най-вероятно става въпрос за неприятен аматьорски спектакъл, амбицирал се да имитира държавно ръководство.
Убеден съм, не сте си помислили, че вътрешният министър самоволно пояснява безсмислиците на шефа си. Те двамата са влезнали в функции, които може даже да не са репетирани, а инцидентно получили се.
Г-н Борисов играе вожда, раздразнителен от неслучването на благородните му хрумвания и планове по виновност на нескопосните му министри и недодяланата тромавост и незаинтересованост на избиращия го народ. А господин вътрешният министър е в ролята на изричащ неподходящите и за вожда, и за народа истини. В по-далечното минало това е било задача на дворцовия шут.
Дори и ръководството да не е чак такова, каквото ви го разказвам, дереджето ни, нашето на ръководените и на страната ни, не е положително, даже е неприятно. И знаете ли кое е по-лошото? Това, че на идващите избори ще изберем отново същите ръководещи.
Тези, които се заявяват като тяхна опция, по този начин крепко са се вписали като миманс в неприятния управленчески театър, че не може да бъде повече. Според учебниците би трябвало да се чакат от опозицията хрумвания по какъв начин да се измъкнем от мизерията, неграмотността, човешкото обезличаване. А тя хвърля капацитетеца си в разногласието за или срещу Путин и Русия.
Русия надали усеща, че Тома Биков я кори, а Таско Ерменков я пази, нали и на Гъливер му е било много мъчно да усеща пристрастеностите на лилипутите.
Но в този момент за още по-лошото. Г-жа Илиана Раева, към този момент като водач на партия „ Обединена България ”, а не като огромен първенец от близкото минало и огромен състезателен деятел от сегашното, сподели в изявление: ”Българите не са способени същински и вярно във връзка с политиката. А и не желаят в доста огромна степен това да се случи ”.
Въпреки че в изразяването на политическите си възгледи госпожа Раева не е по този начин изящна, както беше, когато изпълняваше съчетанията си на подиума, разбирате какво желае да каже. Не му отърва на нашенеца да е способен същински и вярно във връзка с политиката. И май има за какво.
През по-голямата част от годината пребивавам на село, да простите. По времето на премиера Орешарски амбициозният му вътрешен министър изпрати елементи от жандармерията по селата, с цел да спре безредието. И моите селяни пропищяха. Момчетата от жандармерията мъчно можеха да схванат по какъв начин могат да ги пазят от крадци, тъй като тук мъчно се разграничава крадеца от окрадения. Но момчетата от жандармерията трябваше да извършват някак си заповедта на министъра и по тази причина спукаха съселяните ми от санкции.
Защото моите хора са си заграбили на безценица при ликвидирането на Трудово-кооперативно земеделско стопанство трактори и други селскостопански машини. Не им вършат механически прегледи, не са ги записали, не им заплащат налози и такси и си работят с тях повече от 20 години. И си употребяват тези благинки тъкмо тъй като по селата няма кой да следи за осъществяването на законите.
Когато министър Йовчев изпрати униформени по селата, им се стъжни. И започнаха под път и над път да описват, че в това село няма потребност от служител на реда, тъй като не се краде чак толкоз. А на немощните старци, потърпевши от крадци, синовете и дъщерите им по градовете да им берат дерта. Защо не са ги взели при себе си в жилищата, а са ги оставили тук да притеглят жандармерията, която глобява.
Ха, кажете ми в този момент при този персонален състав на страната ни, по какъв начин няма господин Борисов да я ръководи с похватите, с които великият Суворов преди два века и половина е възпитавал у бойците си фетиш към заповедта Може и да са му разказвали на господин премиера ни и за други способи на ръководство, само че той е запомнил тези, които са му най на сърце.
И другото, което прави тъгата още по-дълбока. Колкото и тъпа да е една заповед, тя показва желанието на отдаващия я, в нашия случай народополезно. И, казвал съм им го в кръчмата, облекчава тези от моите съселяни, моите съкварталци в града и моите сънародници, за които са мъчно търпими гражданските отговорности да мислиш и да си честен, и да си търпелив, и да си взаимен. И както споделя госпожа Раева, да си способен същински и вярно във връзка с политиката.
Беше решил, че по този метод ще сътвори естествения пиедестал, върху който ще реализира концепцията си да направи по този начин, че неговата заплата да е най-голямата в страната ни. Не, не беше от алчност, а поради светата правдивост, както той я схваща. Защото той работи 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата и 365 дни в годината. И носи върху плещите си с изключение на глава и най-големите отговорности в страната.
Когато човек е на шпила на властта, намира поддръжници и на най-нелепите си хрумвания. Един от мазниците в подножието на повелителя тогава тръбеше, че не е редно лекари да получават по 40-50 хиляди лв. месечно, а министър председателят - десетки пъти по-малко.Те преднамерено си затваряха очите за събитието, че тези високи хонорари са постигани единствено от няколкото у нас медици с изключителни качества и умения.
Може би сте забелязали още, че нелепите политически изхвърляния постоянно вървят в комплект с нелепи журналистически въпроси. Тогава сътрудник запита министъра Вежди Рашидов дали той, господин Рашидов, в осъществяване на настояването на премиера си би отрязал заплатата на брачната половинка си, лекарка с висока подготовка. Г-н Рашидов отговори, че в случай че би трябвало, би отрязал и главата.
Скулпторът и тогавашен министър е актьор въпреки всичко, метафорите в изрече му не са необикновени, само че остана неуточнен въпросът за какво те би трябвало да бъдат подбирани от касапския лексикон? Един солтестикул на господин министъра даже потърси някакъв паралел сред неговата патологична лоялност и фанатичната подготвеност на старозаветния Авраам да принесе в жертва на своя господ /да го заколи на върха Мория/ сина си Исаак.
Тези дни господин министър председателят ни Б. Борисов на постоянно съвещание на Министерския съвет подреди на министрите си в къс период да запълнят дупките по автомагистралите и пътищата и да обезпечат на всяко село полицейски контрол. А до момента в който запълнят дупките, да сложат до всяка от тях по един държавен служител да предизвестява жителите.
Единственият министър, който направи някакъв опит да означи, че това са задания, чието осъществяване се нуждае от повече обсъждане, ресурсно обезпечаване и прочие, беше този на Министерство на вътрешните работи Валентин Радев. Но и той сподели смирено „ разбрах ”, откакто господин министър председателят повтори заповедта си с заповеден звук.
В идващите дни към този момент министър Радев обясняваше на почитаемата аудитория, че доста желае, само че не е допустимо, нали разбирате, да се реализира желанието на господин премиера. Няма по какъв начин да стигнат за всички дупки всичките 200 хиляди държавни служители, няма по какъв начин да се откри служител на реда за всяко село, обясняваше господин вътрешният министър. Със същия бодряшки звук, с който заявява на шефа си, че е схванал нелогичната му заповед.
Ама и това е в сюжета на неприятния управленчески спектакъл, ще видите.
През 2010 година в същия този вестник, под същата тази графа, потърсих съпоставения в държанието на нашия министър председател и един от най-великите пълководци на всички времена - Александър Василиевич Суворов. Веднъж генералисимусът показал пред австрийските генерали какъв брой дисциплинирани са съветските бойци, като извикал един и му заповядал до час да му рапортува какъв брой звезди има на небето тази нощ. Войникът на часа почнал да брои.
Чужденецът запитал какъв е смисълът от неизпълнимите заповеди. Добрият боец би трябвало да възприема всички заповеди като изпълними, дал отговор Суворов.
Тогава, през 2010 година, стана дума, че в случай че в действителност на боеца се остави опция да умува по това дали една заповед е изпълнима, или не, той надали би тръгнал в миналото в офанзива. Но да се заповяда за часове или за ден, или за месец да бъдат решени проблеми на страната и обществото, гангренясвали с години, си е колкото управленчески и публичен, толкоз и личностен проблем.
Може би психически, може би честен, а може и изкуствоведчески да е, защото най-вероятно става въпрос за неприятен аматьорски спектакъл, амбицирал се да имитира държавно ръководство.
Убеден съм, не сте си помислили, че вътрешният министър самоволно пояснява безсмислиците на шефа си. Те двамата са влезнали в функции, които може даже да не са репетирани, а инцидентно получили се.
Г-н Борисов играе вожда, раздразнителен от неслучването на благородните му хрумвания и планове по виновност на нескопосните му министри и недодяланата тромавост и незаинтересованост на избиращия го народ. А господин вътрешният министър е в ролята на изричащ неподходящите и за вожда, и за народа истини. В по-далечното минало това е било задача на дворцовия шут.
Дори и ръководството да не е чак такова, каквото ви го разказвам, дереджето ни, нашето на ръководените и на страната ни, не е положително, даже е неприятно. И знаете ли кое е по-лошото? Това, че на идващите избори ще изберем отново същите ръководещи.
Тези, които се заявяват като тяхна опция, по този начин крепко са се вписали като миманс в неприятния управленчески театър, че не може да бъде повече. Според учебниците би трябвало да се чакат от опозицията хрумвания по какъв начин да се измъкнем от мизерията, неграмотността, човешкото обезличаване. А тя хвърля капацитетеца си в разногласието за или срещу Путин и Русия.
Русия надали усеща, че Тома Биков я кори, а Таско Ерменков я пази, нали и на Гъливер му е било много мъчно да усеща пристрастеностите на лилипутите.
Но в този момент за още по-лошото. Г-жа Илиана Раева, към този момент като водач на партия „ Обединена България ”, а не като огромен първенец от близкото минало и огромен състезателен деятел от сегашното, сподели в изявление: ”Българите не са способени същински и вярно във връзка с политиката. А и не желаят в доста огромна степен това да се случи ”.
Въпреки че в изразяването на политическите си възгледи госпожа Раева не е по този начин изящна, както беше, когато изпълняваше съчетанията си на подиума, разбирате какво желае да каже. Не му отърва на нашенеца да е способен същински и вярно във връзка с политиката. И май има за какво.
През по-голямата част от годината пребивавам на село, да простите. По времето на премиера Орешарски амбициозният му вътрешен министър изпрати елементи от жандармерията по селата, с цел да спре безредието. И моите селяни пропищяха. Момчетата от жандармерията мъчно можеха да схванат по какъв начин могат да ги пазят от крадци, тъй като тук мъчно се разграничава крадеца от окрадения. Но момчетата от жандармерията трябваше да извършват някак си заповедта на министъра и по тази причина спукаха съселяните ми от санкции.
Защото моите хора са си заграбили на безценица при ликвидирането на Трудово-кооперативно земеделско стопанство трактори и други селскостопански машини. Не им вършат механически прегледи, не са ги записали, не им заплащат налози и такси и си работят с тях повече от 20 години. И си употребяват тези благинки тъкмо тъй като по селата няма кой да следи за осъществяването на законите.
Когато министър Йовчев изпрати униформени по селата, им се стъжни. И започнаха под път и над път да описват, че в това село няма потребност от служител на реда, тъй като не се краде чак толкоз. А на немощните старци, потърпевши от крадци, синовете и дъщерите им по градовете да им берат дерта. Защо не са ги взели при себе си в жилищата, а са ги оставили тук да притеглят жандармерията, която глобява.
Ха, кажете ми в този момент при този персонален състав на страната ни, по какъв начин няма господин Борисов да я ръководи с похватите, с които великият Суворов преди два века и половина е възпитавал у бойците си фетиш към заповедта Може и да са му разказвали на господин премиера ни и за други способи на ръководство, само че той е запомнил тези, които са му най на сърце.
И другото, което прави тъгата още по-дълбока. Колкото и тъпа да е една заповед, тя показва желанието на отдаващия я, в нашия случай народополезно. И, казвал съм им го в кръчмата, облекчава тези от моите съселяни, моите съкварталци в града и моите сънародници, за които са мъчно търпими гражданските отговорности да мислиш и да си честен, и да си търпелив, и да си взаимен. И както споделя госпожа Раева, да си способен същински и вярно във връзка с политиката.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ