Някъде накрай света, по черни пътища, сред глинеста почва, прахоляк,

Някъде накрай света, по черни пътища, измежду глинеста почва, прахоляк, колиби от тиня без прозорци, с цел да не влизат през тях злите духове, жарещо слънце, измежду създания призраци  с татуирани от пръстите до коленете крайници като доказателство за огромна обич към бъдещия брачен партньор, мъчителна уязвимост, подпухнали от непрекъснато недояждане очи, увиснала върху костите кожа, сплетени на безпределно дълги плитки смолисто черни коси, посред обреден танц за честване на бялата кожа, очите с цвят на небе и сламено русите коси – поклонение пред различността, разбирана като божественост, срещнах за първи път възрастта си.Мястото е провинция в Непал, „ забравено от бога “ е същинското му име, а аз съм там, водена от някакъв неизпълним подтик, изнудила гида и спътниците си безусловно да видя елементарния непалец в естествена среда. Еуфорията в селцето е неимоверно огромна. Накачулени като врабци на жица, локалните са се събрали да видят някакви странни чуждоземци, явили се на ръмжащо моторно страшилище. Седя в центъра на спонтанен кръг, дамите към мен са толкоз мъчително слаби и сбръчкани, без зъби, с черна пръст под ноктите, прегърбени старици с цвят на катран, че се усещам неудобно в моята напъпила телесност от 55 кг с добре показан целулит от ханша надолу. Бабите в близост са като кошер, жужат безспирно, поставили ръце пред устата си, с цел да не се виждат дупките от изчезналите зъби.Наблюдават чудноватата жена с огромен интерес. Разказват за прокобата да се родиш жена тук, за това, по какъв начин цялото семейство се впряга в работа, с цел да обезпечи чеиз на булката, та нима се куртулиса от едно гърло за хранене, за това, че сами се оправят с цялото домакинство – от садене на равнищата до кухнята, че универсалният и единствен цяр е скоросмъртница ракия самоделка за избавление от бактериите в корема.