Някъде бях прочел, че бедните хора си мислят, че трябва

Някъде бях прочел, че бедните хора си мислят, че би трябвало да създадат нещо съответно, с цел да станат богати, а истината е, че би трябвало да трансформират своите привички и ментална конфигурация. В тази публикация няма да си приказваме за ежедневните неща, които вършат едните и другите (като четене на книги, описи със задания, спортуване и други), тъй като има доста материали по тематиката, а ще ви показва 4 надълбоко вкоренени в нас страхове, които са присъщи на бедните хора, и ни пречат да управляваме по-добре парите си и да реализираме финансов триумф.

Бедните ядат повече храна от богатите

Направени са доста проучвания и резултатите от тях удостоверяват, че хората с по-ниски приходи и чисто благосъстояние употребяват най-малко два пъти повече храна от богатите. За това има няколко пояснения. Първото е, че бедните си изкарват хляба най-вече с физически труд и би трябвало да си набират повече калории, с цел да могат да имат сили за тяхната работа. Другото е, че богатите се лимитират, с цел да са в по-добра физическа форма.

Истината е, че хората с по-малки финансови благоприятни условия (особено тези израснали в лишения) имат присъщ боязън от недояждане и те постоянно одобряват повече храна, в сравнение с им е нужна, с цел да се заситят сити. Не е нужно да вършим изследвания, с цел да видим, че по-бедните хора постоянно са с наднормено тегло, за разлика от представителите на междинната и висшата класа. Също по този начин, едно от първите неща, което вършат хората с лимитирани финансови благоприятни условия, в случай че получат по-голяма сума (като облага от лотарията, например), е да си купят храна. Не инцидентно доста приказки приключват с „ три дни яли, пили и се веселили “. Ако погледнем на по-глобално равнище, в извънредно бедните общества, цялостните мъже и дами са одобрявани като по-успешни и богати.

Много мъчно ще се отървем от този боязън за малко време, само че един от методите (който ползвам и аз) е да ядем по-често, с цел да свикне организма и съзнанието ни, че ще има храна и в бъдеще, и не е нужно да се тъпчем. Този боязън е обвързван с нашите персонални финанси, тъй като забелязах в моята процедура, че даже хора с по-високи приходи от междинните отделят близо 40% от тях за храна. При всички тях откривам, че един или двамата сътрудници са израснали в фамилии с по-скромни благоприятни условия.

Бедните не обичат да пътуват

Виждали ли сте по какъв начин се пълнят „ дисагите “, когато момче или момиче от дребен град отива да учи в София или в чужбина? Родителите му поставят в багажа всичко належащо за зареждане на дребен магазин за хранителни артикули и още един за обзавеждане (включително и неща като кърпи, вилици, лъжици, медикаменти, котлонче и други подобни). Като си помисля по какъв начин съм носил няколко сака с „ неща от първа нужда “ по два пъти в годината, когато бях студент, напряко настръхвам.

Не е чудно, че доста хора в България в никакъв случай през живота си не са напускали родното си село или град, а всяко пътешестване над 10 километра е равнозначно на емиграция. Ако въпреки всичко го създадат, взимат половината мебелировка със себе си.

Едва преди няколко години осъзнах, че движимостите (независимо дали ги взимаме при пътешестване или не) ни вършат техни плебеи. Преди това всяко пренасяне беше някакъв дребен призрачен сън. Сега в дома ни има относително малко мебели и техника, няма „ прахосъбирачки “ (непотребни движимости, които единствено събират прахуляк и би трябвало да се бършат често), а когато пътувам си вземам единствено ръчен багаж. Минимализъмът се трансформира в една от философиите ми за живота като цяло. Това ми оказа помощ да спестя много пари и да не закупувам непотребни неща, които нямат никаква практическа стойност.