НВО не е просто изпит. То е огледало на системата.

НВО не е просто изпит. То е огледало на системата. И когато погледнем в него, би трябвало да имаме смелостта да признаем какво виждаме – и волята да го променим.

Това се показва в позиция на Асоциация Родители по отношение на провеждането на НВО в 4., 7. и 10. клас.

Като организация, която повече от 20 години фокусираме работата и експертизата си върху образованието и положителното взаимоотношение сред учебното заведение, учителите и родителите, върху построяването на дейна учебна общественост и обезпечаването на сигурна и подкрепяща среда за българските деца, Асоциация Родители за следващ път показваме своята позиция по отношение на провеждането на Национално външно оценяване (НВО) в 4., 7. и 10. клас – в сегашния си тип то не дава отговор на в началото оповестения план да служи за „ диагностика “ на просветителната система и като инструмент за определяне в каква степен учениците са усвоили основни компетентности и образователно наличие. Накратко – в настоящия си формат НВО не е в полза на децата и се нуждае от съществено преразглеждане. В същото време годишното му провеждането изисква голям финансов и учредителен запас, без да са налице ясни и забележими позитивни резултати.

Всяка година хиляди български възпитаници влизат в изпитната зала с тежест в гърдите и боязън в очите. Те не просто се явяват на изпит – те прекрачват прага на прибързано съревнование, чийто залог постоянно е обвързван не със познание и личностно развиване, а напрегнато и чувство, че бъдещето зависи от няколко листа с тестови задания. В настоящия си тип НВО се е трансформирало в източник на неравноправие, тревога и замяна на просветителната цел. То основава среда, в която подготовката за проби измества на назад във времето действителното учене, творчеството и персоналното израстване. Децата ни не се учат по какъв начин да мислят, а по какъв начин да дават отговор „ вярно “. Често губят религия в себе си, тъй като не са „ задоволително положителни “ съгласно една изкуствена канара.

Защо мислим по този начин?

Сериозна последица от настоящия модел на НВО е възходящото обществено разделяне. Подготовката за НВО в 7. и 10. клас постоянно минава през скъпо струващи частни уроци – действителност, която доста фамилии не могат да си разрешат. Така се основава система, в която не всички деца потеглят от една стартова линия. Ученици от другите социално-икономически среди имат друг достъп до подготовка, което изкривява действителната оценка за учебната система. Успехът стартира да зависи повече от финансовите благоприятни условия, в сравнение с от труда, гения или ползите на ученика. Това не е заслужено. Това не е задоволително!

Според Националното представително проучване „ Българското учебно заведение – погледът на родителите “ (2023 г.), осъществено от екипа на Асоциация Родители и извършено от компания за маркетингови проучвания „ Ноема “, общо две трети от родителите или имат желание да запишат децата си на частни уроци за кандидатстването след 7. клас (48%), или към този момент са го създали (9%), с цел да може детето им да има късмет да влезе в мечтаното учебно заведение. 24% от родителите пък настояват, че децата им посещават или са посещавали частни уроци отвън кандидатстванията, с цел да могат да напреднат в дадена област. В избран смисъл може да се каже, че родителите се усещат изнудвани от системата да заплащат за частни уроци на децата си, тъй като учебното заведение не е способно да даде задоволително добра подготовка.

Данните се удостоверяват и от одита на Сметната палата (периодът обгръща 2019 – 2023 г.) – с цел да се компенсират дефицитите в качеството на просветителния развой, забележителен дял от родителите в допълнение заплащат уроци отвън учебно заведение за подготовка на учениците от всички възрасти. Размерите на паралелното обучение в страната са притеснителни – близо 60 на 100 от родителите заплащат за частни уроци.

НВО в 7. клас има директна връзка с кандидатстването и приема в профилирани и професионални гимназии. Този изпит се възприема като „ решителен “ за бъдещето на децата. Стресът стартира месеци, даже години по-рано. Голям % от учениците посещават частни уроци, които се трансформират в стандарт, без който доста фамилии се усещат неконкурентни. Учебната година в 7. клас е съсредоточена върху подготовка за НВО. Всички старания – в учебно заведение и отвън него – се концентрират върху двата предмета (български език и литература и математика), за сметка на останалите. Изкуства, непознати езици, просвета, технологии, обществени и цивилен умения остават отвън полезрението на децата. Така образованието се лимитира до два предмета и две дати в календара, което изкривява визията за изцяло личностно развиване.

Емоционалното и финансово натоварване и чувството за „ борба “ за положително учебно заведение от време на време изправят възпитаници и родители на ръба на изтощението. Децата са принудени да вършат избор за бъдещото си обучение на 13–14 години, постоянно без действителна визия за своите ползи и благоприятни условия. А родителите най-често се тормозят за резултатите от изпитите и дали детето им ще успее да влезе в мечтаното учебно заведение

Допълнително напрежение основава фактът, че резултатите от НВО са в основата на кандидатстването след 7. клас. Това трансформира изпитите в главен инструмент за „ подбиране “ на деца, без да се вземат поради самостоятелните разлики, персоналните ползи или капацитета за развиване. Такава система не оставя място за избор, а единствено за съревнование – освен това на прекомерно ранна възраст. Дори в така наречен „ елитни учебни заведения “ проблемите на системата не изчезват. Претоварване, напрежение, педантизъм – всичко това участва и там. Това е явен знак, че казусът не е в обособените учебни заведения, а в самия модел, на който всички те са подчинени.

Въпреки че НВО в 10. клас се организира на национално равнище, то няма роля при кандидатстване, избор на профил или специалност. Това основава комплициране и чувство за педантизъм. Учениците са в основна възраст, в която стартират да се ориентират професионално, а вместо това още веднъж попадат в рутината на проби без практическа стойност.

Без действителна премия или последствия от резултата, част от децата губят мотивация, което обезсмисля процеса. В същото време други се напрягат ненужно, в опит да се потвърдят. Често родителите не схващат за какво се поставя този изпит, какво се прави с резултатите и каква изгода носи за учениците. Липсата на транспарантна противоположна връзка поражда съмнение.

Към финансовата тежест се прибавя и психологическият напън върху деца, родители и учители. Превръщането на образованието в изпитна конкуренция води до тревога, прочувствено безсилие и чувство за неуспех още в ранна възраст. Особено мъчително е, когато това се случва при децата в 4. клас. Вместо мотивация и наслада от ученето, те носят в себе си боязън, че няма да се оправят, че ще разочароват, че ще изостанат.

НВО в 4. клас има за цел да мери знанията и уменията на учениците в края на началния стадий на обучение. Децата са сложени в обстановка, в която изпитният формат постоянно поражда тревога и неустановеност. За мнозина това е първият сериозен допир с формализирано оценяване. Очаква се резултатите да дават ясна визия за равнището на усвоените познания, както и за нуждата от надграждане или смяна в образованието, само че на процедура това не се случва.

Макар и да не се употребяват за банкет или пренасяне в друго учебно заведение, резултатите от НВО постоянно се възприемат от родители и учители като знак за авторитет или качество на образованието. Това ги трансформира в източник на напрежение. В някои случаи родителите употребяват резултатите като мотив за ранно профилиране на децата или ориентировка към „ елитни “ учебни заведения.

Големите въпроси

След всичко казано дотук идва ред на огромните въпроси.

Каква в действителност е ролята на НВО? Какво тъкмо оценяваме – знанията и уменията на ученика, работата на учителите, равнището на учебното заведение или успеваемостта на просветителната система?

Какво се случва с данните от изпитите – вършат ли се задълбочени разбори, които водят до действителни политики за усъвършенстване, или просто се регистрира активност?

Кога ще забележим сериозен разбор и същински промени, тъй че НВО има действителен смисъл за развиване на просветителната система?

Не е ли време да се сложи по-голям акцент върху измерването на умения и компетентности, вместо да се разчита главно на възпроизвеждане на заучени познания?
Какви съответни грижи поставяме за психологичното здраве на децата, изключително в напрегнатите интервали като 7. клас? Взимат ли се съзнателни ограничения за понижаване на напрежението?

Липсата на бистрота поражда чувство за педантизъм – организираме изпити, без да е ясно какво следва от тях и какво в системата действително се трансформира вследствие на тяхното осъществяване.

Да бъдем почтени

Правят ли се разбори от Министерството на образованието и науката (МОН)? Да, МОН разгласява след всяко НВО отчети за резултатите — да вземем за пример по какъв начин се е показала страната като цяло, кои задания са били сложни за учениците и така нататък Проблемът е, че: анализите постоянно са официални и незадоволително задълбочени, рядко водят до промени в образователните стратегии, методите на преподаване или поддръжка за възпитаници в риск; публичният спор върху тези резултати е слаб – медиите оповестяват няколко числа и по-късно тематиката заглъхва.

Време за разговор: НВО и бъдещето на българското обучение

Асоциация „ Родители “ има вяра, че просветителната система би трябвало да служи на децата – не те на нея. Вярваме, че всяко дете има право на поддръжка, почитание към характерността си и късмет да развие цялостния си капацитет, без да бъде поставяно в шаблон.

Настояваме за:

1. Ясен отговор на въпроса какво в действителност желаеме да измерваме с НВО.

2. Спешно преразглеждане на ролята, функционалността и формата на настоящия модел на НВО.

3. Задълбочен разбор на резултатите от НВО във всички стадии за да се употребяват действително за усъвършенстване на образователното наличие и методиката, а освен за статистика. Събраните данни да се употребяват за действителни стратегически дейности за усъвършенстване на образованието.

4. Открит и виновен публичен диалог с присъединяване на родители, възпитаници, учители и експерти. Докато проблемите в системата не бъдат приети и адресирани с внимание, всяко изпитание ще бъде безсмислено.

5. Фокусът в образованието да се насочи към развиване на познания и умения у децата, а не към „ натискане на верните отговори ".

Успехът на децата не може да се мери само с резултатите от стандартизирани проби. Докато главните проблеми в просветителната система остават нерешени, всяка оценка ще бъде непълна, а всяко изпитание – незадоволително дейно. Именно по тази причина Асоциация Родители призоваваме за повсеместен обзор на сегашния модел на НВО и за основаване на пространство за рационален, открит и градивен разговор с присъединяване на родители, учители, възпитаници и специалисти. И в основата на този разговор би трябвало да е огромният въпрос – какво в действителност желаеме да бъде българското обучение. И не на последно място – какви деца желаеме да отглеждаме? Деца, които мислят сериозно, умеят да работят в екип и се усещат уверени в себе си. Деца, които не се опасяват от грешките, тъй като ги разпознават като част от процеса на учене. Деца, които порастват в среда на почитание, независимост и поддръжка – тъй като това са основите на едно същински съвременно и свястно обучение.