Какво е нумизматиката и каква е разликата между колекционер и нумизматист?
Нумизматиката е просвета, която се занимава с проучването на монетите и платежните средства въобще. Тя е част от науката археология. Буквално преведена самата дума значи „ просвета за монетите “. Обект на тази много забавна просвета са и значки, банкноти, ордени, медали и други сходни. Под нумизматика се схваща и заниманието, което много хора по света имат – колекционаирането на редки монети, които имат историческа и археологическа значителност.
Нумизматиката, като доста други науки е търпяла разнообразни промени през вековете. Развивала се е на разнообразни стадии, до момента в който стигне до настоящия си тип, който познаваме в нашето съвремие. Търговията с редки монети е една от най-често срещаните що се отнася до редки предмети и за жалост доста постоянно се откриват и имитации, които от време на време много мъчно могат да се разграничат от оригинала.
Нумизматиката е добре позната още от Римската империя, само че едвам през 20 век стартира да се преглежда като просвета, която обгръща своите проучвания, както в научен, по този начин и исторически аспект. Първата точка от тази просвета се отнася до проучването на номенклатурата, основите на класификацията на монетите.
Съществува и терминът екзонумия, който се смята за част от нумизматичната просвета, защото освен учи валути, само че и други форми на пари като кредитни карти, чекове, бонуси и други Проучването обгръща потреблението му, историята, географията, стопанската система, наред с други точки. За това е по вярно да се каже, че нумизматиката учи освен валутите и монетите, само че разнообразни други форми на парите.
, в която това занимание като, че ли е най-разпространено. Хобито нумизматика е в действителност доста известно в тази част на света. Най-търсените и най-ценни монети в целия свят са тези, които са сечени по време на Римската империя. Те са много редки и държат висока цена, която обаче е без значение за същинските колекционер и.
В България това занимание, наречено нумизматика към момента не е толкоз публикувано и надлежно относително по-редките монети могат много по-лесно да се намерят. Най-редките български монети се оказва, че са сребърните монети от 1916 година, които са публикувани доста малко като средство за заплащане, а останалите за жалост са претопени.
Предполага се, че първото удостоверение за появяването на думата нумизматика датира от 1829 година и идва от прилагателното нумизматични, като преводът му безусловно значи „ на монети “. Предполага се, че думата може да има латински и гръцки корени, като от гръцки в превод думата номизма значи „ настояща монета “.
Изследването на монетите, които са сходни на символни монети и медали се назовава с термина „ екзонумия “.
Колекционерите и още дилърите на скъпи и редки монети се назовават с понятието нумизмати, което идва от самата просвета – нумизматика. Те с изключение на, че колекционират и продават скъпи монети, те се интересуват от тяхната история, генезис, както и от пътя, който са минали от първия си притежател. Под нумизмати се схващат същинските ценители на редките монети, а освен тези, които ги препродават единствено за облага.
По света има голям брой забавни и редки сбирки с монети, които са изложени в разнообразни музеи, галерии или банки. В България има сходна сбирка, която се намира в София в Музея на Българската национална банка.
Нумизматиката с изключение на занимание е и цяла просвета, и има много учени, които се занимават с проучването на монетите и тяхната история. Повечето учени нумизмати се занимават с изключение на с нумизматика и с история, археология и други съпътстващи тази просвета посоки.
В международен мащаб има над 50 награди, които се връчват от време на време на разнообразни нумизмати за техните сбирки или принос към нумизматичната просвета.
Каква обаче е разликата сред колекционер и нумизматист ? Колекционерите са тези, които се интересуват единствено и само от цената на монетата, до момента в който същинските нумизматист и в множеството случаи, се вълнуват от произхода и всичко обвързвано с историята на дадена монета. Повечето пъти нумизматист ите са и историци, археолози или различен вид учени и откриватели. За тях е скъпа не толкоз цената на самата монета, въпреки, че е значима с цел да бъде обект на нумизматиката , само че по-скоро те желаят да знаят пътят, който дадената монета е минала, къде е сечена, с какви техники от кого или най-малко под владението на кой държател, какъв брой е рядка, какъв брой сходни монети има в международен мащаб и други сходни.
Както към този момент загатнах в доста галерии и музеи по света има сбирки от редки монети, които даже имат лична обособена зала. В България интерес съставлява залата „ Нумизматика “ в Националния исторически музей. В нея се откриват много забавни и редки монети от разнообразни столетия, които свидетелстват за това, че макар дребната си територия, нашата страна е богата на скъпи монети.
Често на монетите, които са открити по нашите земи се виждат изображения и надписи, които носят скъпа информация за времето, през което са сечени и употребявани, а това е много скъпо от позиция на археологията и историята на България.
Преди появяването на същинските монети, като главно разменно средство в тракийските земи (VI – V в. прочие Хр.) за търговски цели, траките са употребявали разнообразни железни форми на пари, които са имали много друг тип. Това са така наречен „ домонетни форми на пари “.
През II – I в. прочие Хр. в земите на траките стартират да навлизат сребърните денари на Римската република.
Оказва се, че византийските монети са най-масово публикуваните и употребяваните задгранични средновековни монети, които са циркулирали по българските земи през интервала VI – XIV в.
Намират се както единични монети, по този начин и цели съкровища. Българското средновековно монетосечене датира от края на XII в. Българските владетели секат монети, които са направени най-много от сребро и мед. Между тях има доста типове с истински изображения, от които си проличава майсторството на този, който ги е изработил. Разцветът на българското средновековно монетно произвеждане е през XIV в. при царете Иван Александър, Иван Срацимир и Иван Шишман.
Нумизматиката, като доста други науки е търпяла разнообразни промени през вековете. Развивала се е на разнообразни стадии, до момента в който стигне до настоящия си тип, който познаваме в нашето съвремие. Търговията с редки монети е една от най-често срещаните що се отнася до редки предмети и за жалост доста постоянно се откриват и имитации, които от време на време много мъчно могат да се разграничат от оригинала.
Нумизматиката е добре позната още от Римската империя, само че едвам през 20 век стартира да се преглежда като просвета, която обгръща своите проучвания, както в научен, по този начин и исторически аспект. Първата точка от тази просвета се отнася до проучването на номенклатурата, основите на класификацията на монетите.
Съществува и терминът екзонумия, който се смята за част от нумизматичната просвета, защото освен учи валути, само че и други форми на пари като кредитни карти, чекове, бонуси и други Проучването обгръща потреблението му, историята, географията, стопанската система, наред с други точки. За това е по вярно да се каже, че нумизматиката учи освен валутите и монетите, само че разнообразни други форми на парите.
, в която това занимание като, че ли е най-разпространено. Хобито нумизматика е в действителност доста известно в тази част на света. Най-търсените и най-ценни монети в целия свят са тези, които са сечени по време на Римската империя. Те са много редки и държат висока цена, която обаче е без значение за същинските колекционер и.
В България това занимание, наречено нумизматика към момента не е толкоз публикувано и надлежно относително по-редките монети могат много по-лесно да се намерят. Най-редките български монети се оказва, че са сребърните монети от 1916 година, които са публикувани доста малко като средство за заплащане, а останалите за жалост са претопени.
Предполага се, че първото удостоверение за появяването на думата нумизматика датира от 1829 година и идва от прилагателното нумизматични, като преводът му безусловно значи „ на монети “. Предполага се, че думата може да има латински и гръцки корени, като от гръцки в превод думата номизма значи „ настояща монета “.
Изследването на монетите, които са сходни на символни монети и медали се назовава с термина „ екзонумия “.
Колекционерите и още дилърите на скъпи и редки монети се назовават с понятието нумизмати, което идва от самата просвета – нумизматика. Те с изключение на, че колекционират и продават скъпи монети, те се интересуват от тяхната история, генезис, както и от пътя, който са минали от първия си притежател. Под нумизмати се схващат същинските ценители на редките монети, а освен тези, които ги препродават единствено за облага.
По света има голям брой забавни и редки сбирки с монети, които са изложени в разнообразни музеи, галерии или банки. В България има сходна сбирка, която се намира в София в Музея на Българската национална банка.
Нумизматиката с изключение на занимание е и цяла просвета, и има много учени, които се занимават с проучването на монетите и тяхната история. Повечето учени нумизмати се занимават с изключение на с нумизматика и с история, археология и други съпътстващи тази просвета посоки.
В международен мащаб има над 50 награди, които се връчват от време на време на разнообразни нумизмати за техните сбирки или принос към нумизматичната просвета.
Каква обаче е разликата сред колекционер и нумизматист ? Колекционерите са тези, които се интересуват единствено и само от цената на монетата, до момента в който същинските нумизматист и в множеството случаи, се вълнуват от произхода и всичко обвързвано с историята на дадена монета. Повечето пъти нумизматист ите са и историци, археолози или различен вид учени и откриватели. За тях е скъпа не толкоз цената на самата монета, въпреки, че е значима с цел да бъде обект на нумизматиката , само че по-скоро те желаят да знаят пътят, който дадената монета е минала, къде е сечена, с какви техники от кого или най-малко под владението на кой държател, какъв брой е рядка, какъв брой сходни монети има в международен мащаб и други сходни.
Както към този момент загатнах в доста галерии и музеи по света има сбирки от редки монети, които даже имат лична обособена зала. В България интерес съставлява залата „ Нумизматика “ в Националния исторически музей. В нея се откриват много забавни и редки монети от разнообразни столетия, които свидетелстват за това, че макар дребната си територия, нашата страна е богата на скъпи монети.
Често на монетите, които са открити по нашите земи се виждат изображения и надписи, които носят скъпа информация за времето, през което са сечени и употребявани, а това е много скъпо от позиция на археологията и историята на България.
Преди появяването на същинските монети, като главно разменно средство в тракийските земи (VI – V в. прочие Хр.) за търговски цели, траките са употребявали разнообразни железни форми на пари, които са имали много друг тип. Това са така наречен „ домонетни форми на пари “.
През II – I в. прочие Хр. в земите на траките стартират да навлизат сребърните денари на Римската република.
Оказва се, че византийските монети са най-масово публикуваните и употребяваните задгранични средновековни монети, които са циркулирали по българските земи през интервала VI – XIV в.
Намират се както единични монети, по този начин и цели съкровища. Българското средновековно монетосечене датира от края на XII в. Българските владетели секат монети, които са направени най-много от сребро и мед. Между тях има доста типове с истински изображения, от които си проличава майсторството на този, който ги е изработил. Разцветът на българското средновековно монетно произвеждане е през XIV в. при царете Иван Александър, Иван Срацимир и Иван Шишман.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ